Решение № 8788 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11491/2017 г.

Решение № 8788 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11491/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. В. К. Т. К., чрез процесуалния му представител юрисконсулт А. Б. К., против решение № 355/06.07.2017 г., постановено по адм. д. № 680/2016 г. по описа на Административен съд П.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ц. С. Й. и П. С. Й. против заповед № 1137/12.08.2014 г. на кмета на община Велинград за попълване с верни имотни граници на ПИ № 66 в кв. Крушата, гр. С.. Съдът е прогласил нищожността на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед № 1137/12.08.2014 г. на кмета на община Велинград е нищожна като издадена от некомпетентен орган е верен и обоснован. Както изработения през 1980 г. кадастрален план на кв. "Крушата", град С., така и изработения през 1990 г. регулационен и застроителен план - до постановяване на оспорената заповед не са одобрени и не са влезли в сила. Правилен е изведеният извод, че в конкретния случай не е налице хипотезата на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, посочен като основание за издаване на заповедта, и кметът на община Велинград не е бил компетентен да извършва поправки и вписва изменения в неодобрен и невлязъл в сила кадастрален план. Нещо повече, § 40 ЗИД ЗКИР - ал. 5 изрично акцентира, че само одобрените кадастрални планове се поддържат по реда на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР. Процесните имоти касаят територия, за която безспорно е прието по делото, че няма одобрена кадастрална карта, няма и кадастрален план по отменения ЗЕКНРБ и ЗТСУ. Тройната СТЕ е пояснила, че кадастралната основа се попълва за отделни имоти или група имоти на база изработени геодезически заснемания от правоспособно лице по ЗКИР. Предвид разпоредбата на чл. 54, ал. 1 и 2 ЗКИР (ДВ, бр. 30/2006 г.) изменението на кадастъра за процесния имот е следвало да се извърши от изпълнителния директор на АГКК или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър, тъй като кадастралния план не е одобрен по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ. Правилен е и изводът на решаващия съд, че жалбата на Ц. С. Й. и П. С. Й. е допустима. Не се спори, че процесната заповед не им е била съобщавана. Не се спори и по отношение на факта, че техният имот е засегнат от разработката, което се установява и от самата заповед - в т. 2 на която изрично е отбелязано, че на ПИ № 130 (собствен на жалбоподателките) се променят имотните граници, което ги прави "заинтересувани лица"по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав