Решение № 6189 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1177/2009 г.

ВАСII отделение13.05.2009 г.докладчик Галина Солакова

Диспозитив

ОТМЕНЯ изцяло решение № 126/17.10.2008 г., постановено по адм. д. № 20/2008 г. по описа на Софийски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 162/26.07.2001 г. на кмета на Община Сливница, с която на основание §6, ал. 6 от ПР на ЗУТ и чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ във връзка с чл. 86а ППЗТСУ е одобрено попълване на кадастралния план в имот пл. № 1081, п-л IV-ДПУ, кв. 62, гр. Сливница с нов имот пл. № 1841. ОСЪЖДА Община Сливница да заплати на ТПК "Васил Левски", гр. Сливница, ул. "1300 г България"№ 2, чрез Цвета Славова сумата от 800 лв (осемстотин лева), разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 6189 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1177/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на ТПК "Васил Левски", гр. Сливница, подадена от пълномощникът и процесуален представител адв. Банковски срещу решение № 126/17.10.2008 г., постановено по адм. д. № 20/2008 г. по описа на Софийски окръжен съд. В жалбата се излагат подробни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна като незаконосъобразна на заповед № 162/26.07.2001 г. на кмета на Община Сливница. Претендират се разноски. Ответниците Григор Владимиров Димитров и Галина Райчева Ранкова, чрез процесуалните си представители адв. Ангелова и адв. Вътев, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба и молят да бъде потвърдено обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 162/26.07.2001 г. на кмета на Община Сливница, с която на основание § 6, ал. 6 от ПР на ЗУТ и чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ във връзка с чл. 86а ППЗТСУ е одобрено попълване на кадастралния план в имот пл. № 1081, п-л IV-ДПУ, кв. 62, гр. Сливница с нов имот пл. № 1841 по скицата по приложения Акт за непълноти и грешки в кадастралния план от 22.05.2001 г. Решението е мотивирано с "обвързаност" на администрацията и съдебната инстанция с предходно съдебно решение № 1190/11.02.2002 г. по адм. д. № 5417/2001 г. на ВАС и определение № 5247/30.06.2002 г. по адм. д. № 4141/2002 г. на ВАС, с които актове е прекратено производството по жалба на ТПК "Васил Левски" срещу решение № 73/09.02.2000 г. на Областния управител, с което е възстановена собствеността върху новонанесения в кадастъра имот по реда на ЗОСОИ . Решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, касационни основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Мотивите на обжалваното решение се изчерпват с констатацията за наличие на влязло в сила решение на Областния управител по ЗОСОИ , т. е. за наличие на основание за стартиране на процедурата по нанасяне на имота в кадастъра, като не е изследван въобще въпроса на законосъобразност на обжалваната заповед № 162/26.07.2001 г. на кмета на Община Сливница, с оглед визираното в същата правно основание и изпълнение на процедурата по чл. 86а във връзка с чл. 86 ППЗТСУ (отм.). Изложеното сочи на незаконосъобразност на решението и неговата отмяна, като предвид изяснената по делото фактическа обстановка настоящата инстанция следва да се произнесе по същество по реда на чл. 222, ал. 1 АПК. Безспорно е по делото, че процедурата по нанасяне на имота (нов имот пл. № 1841) е започнала по молба на съсобствениците на същия (настоящи ответници) за нанасяне в кадастъра на имот, собствеността върху който е възстановена по ЗОСОИ с решение № 73/09.02.2000 г. на Областния управител, преди отмяната на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗУТ с бр. 36/2004 г. Следователно приложимият правен режим е този по чл. 86а във връзка с чл. 86 ППЗТСУ (отм.) и чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Безспорно е и обстоятелството, че новонанесения имот не е с материализирани на място граници, което е изрично вписано в Акта за непълноти в одобрения кадастър от 22.05.2001 г., който е неразделна част от заповедта. От това следва, че не е налице хипотезата по ал. 2 на чл. 86 ППЗТСУ (отм.), поради което законосъобразността на оспорената заповед следва да се съобрази със спазването на регламентираната в чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) задължителна процедура, а именно:дали акта за непълноти и грешки в кадастъра е предявен и подписан от заинтересования собственик на имот пл. № 1081, върху който се нанася новия имот, видно от текстовата и графичната част на процесната заповед. От данните по административната преписка се установява, че в разписния лист фигурира като собственик на имот пл. № 1081 ТПК "Васил Левски", която кооперация е вписана изрично и в съобщението за издаване на процесната заповед (под № 5) за имот 1081, п-л I, кв. 62, но липсват данни за надлежно съобщаване на заповедта. Качеството на заинтересована страна от нанасянето в кадастъра на новия имот по отношение на ТПК "Васил Левски" е установено и с определение № 8458 от 08.07.2008 г. по адм. д. № 3908/2008 г. на ВАС, II отд. С оглед на това и в изпълнение на изискването по чл. 86 ППЗТСУ (отм.) е следвало Акта за непълноти в одобрения кадастър от 22.05.2001 г. да се предяви и подпише от кооперацията като засегнат собственик от нанасянето на новия имот пл. № 1841. Видно от съставеният в административната процедура Акт за непълноти (грешки) в одобрения кадастрален план, същият е подписан само от заявителя и съставителя, като не е предявен на надлежен представител на ТПК "Васил Левски", която безспорно е засегнат (заинтересован) собственик на имот, в обхвата на разработката. Това съставлява съществено нарушение на процедурата по чл. 86а във вр. с чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ и е достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна на това формално основание, дори и при липса на безспорно установен спор за собственост между страните, какъвто в случая е налице. Процедурата по чл. 86 ППЗТСУ (отм.) се изключва само при наличие на влязло в сила решение и то постановено по общия исков ред, в което производство участвуват и заинтересованите собственици, в случая ТПК "Васил Левски", и спрямо тях е установена непълнотата или грешката в кадастралната основа, с установени кадастрални граници. Визираните в документацията по адм. преписка съдебни актове на ВАС по адм. д. № 5417/2001 г. и адм. д. № 4141/2002 г. на ВАС, с които актове е прекратено производството по жалба на ТПК "Васил Левски" срещу решение № 73/09.02.2000 г. на Областния управител за възстановяване на собствеността по ЗОСОИ не са с такъв характер, тъй като не е налице произнасяне по същество и то при участие на ТПК "Васил Левски". Обстоятелството, че собствеността върху новонанесения имот е възстановена със влязла в сила заповед по ЗОСОИ е само основание да се поиска от общината започване на процедура за попълване на кадастъра и провеждането й съгласно чл. 86 ППЗТСУ (отм.), респ. чл. 53 ЗКИР, а не води до задължение за нанасяне на имота. Именно при провеждане на тази процедура се установява дали е налице спор за материално право или не с трето - неучаствувало в производството по възстановяване на собствеността лице, който спор има преюдициален характер по отношение процедурата по нанасяне в кадастъра. С оглед на горното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло като постановено в противоречие с фактическата обстановка по делото и материалния закон и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което се отмени като незаконосъобразна заповед № 162/26.07.2001 г. на кмета на Община Сливница. Предвид изричната претенция на касатора за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът Община Сливница дължи направените по делото разноски от ТПК "Васил Левски" в общ размер на 800 лв, съставляващи адв. хонорар по договора за правна помощ за две съдебни инстанции, надлежно внесен в размер от 750 лв. и 50 лв. държавата такса (двукратно по 25 лв). Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 86 ППЗТСУ