Решение № 13451 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8070/2012 г.

Решение № 13451 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8070/2012 г., IV о., докладчик съдията Боян Магдалинчев Производството е по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, във връзка с чл. 103, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Образувано е по жалба на Петър Тодоров Сираков от гр. Габрово, срещу Решение № Ж-122/2.05.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с твърдения за незаконосъобразност на същото като постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при неговото приемане и при отсъствие на предпоставките по чл. 51, ал. 6 и 7 на одобрените от ДКЕВР Общи условия на Договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "Е. ОН България мрежи" АД (ОУ на ДПЕЕМПЕМ) за наличието на обективни причини за прекъсване електрозахранването на имотите му намиращи се в с. Бръненци, обл. Габрово, с клиентски № 1600012499 и № 1600012500 за периодите от 18.10.2011 г. до 20.10.2012 г. и от 6.01.2012 г. до 10.01.2012 г. С жалбата прави искане за отмяната на решението на ДКЕВР като вместо нея Върховния административен съд постанови решение, с което присъди претендираната от него като обезщетение сума в размер на 480 лв. Ответника ДКЕВР чрез процесуалният си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на така подадената жалба. Според него "Е. ОН България Мрежи" АД, не е допуснало нарушения на условията по лицензията, поради което правилно законосъобразно е прекратено производството по преписката. Заинтересованата страна "Е. ОН България Мрежи" АД гр. Варна, не взема становище по жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна и установения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, поради което е допустима. Въз основа на доказателствата приложени към преписката, Върховния административен съд приема за установено следното: Производството по преписката пред ДКЕВР е образувано по жалба вх. № Е-11П-00-3/24.01.2012 г. на Петър Тодоров Сираков от гр. Габрово, по чл. 22, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), срещу "Е. ОН България Мрежи" АД гр. Варна. Твърденията в жалбата му са били, че за периода от 18.10.2011 г. до 20.10.2011 г. и от 06.01.2012 г. до 10.01.2012 г. поради виновно поведение на служители на дружеството за повече от 24 часа е било прекъснато захранването с електрическа енергия на негови имоти с клиентски номера № № 1600012499 и № 1600012500, намиращи се в с. Бръненци, обл. Габрово. Поради това е претендирал за прекъсване на електрозахранването на горните имоти за посочения период от време да му бъде определено обезщетение общо в размер на 480 лв. Въз основа на преписката по повод жалбата и становището по нея на енергийното предприятие, ДКЕВР с решението, предмет на жалбата, е приела, че прекъсването захранване с електрическа енергия на описаните в жалбата обекти на жалбоподателя в с. Бръненци, обл. Габрово е станало поради влошена метеорологична обстановка. Влошаването на същата през месец октомври 2011 г. е започнало на 17.10.2011 г. с обилен снеговалеж от мокър сняг, което е предизвикало масови изключвания на електропроводи поради счупване на електрически стълбове, скъсване на проводници и повреда на изолатори. Вследствие на това второстепенната пътна мрежа до населените места на обл. Габрово, в това число и с. Бръненци е била блокирана от счупени дървета, което е наложило гражданска защита да разчиства пътищата, за да осигури преминаване на аварийните служби. За сложната метеообстановка и местата, останали без елзахранване "Е. ОН България Мрежи" АД е публикувало информация на сайта си от същата дата. А на 18.10.2011 г. дружеството е изпратило доклад-справка за настъпилите събития до дежурните в Община Габрово и МИЕТ за обстановката и броя на населените места, останали без захранване с електрическа енергия. Същата според ДКЕВР е и ситуацията в началото на месец януари 2012 г., за която на 9.01.2012 г. дружеството е публикувало информация на сайта си за населените места от област Габрово, останали без електрическо захранване следствие на усложнената метеорологична обстановка с посочване на сроковете за възстановяване на елзахранването. От приложената към преписката писмена информация, извършената повторна проверка в информационната система на "Е. ОН България Мрежи" АД и оперативния дневник за аварии на същата, не е било установено министъра на икономиката и енергетиката като компетентен орган по чл. 72, ал. 2 от ЗЕ да е взел решение за въвеждането на ограничителен режим за територията на страната поради недостиг на захранваща мощност. С решението ДКВЕР е приела, че в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от Общите условия, когато е налице непреодолима сила, която води до ограничаване или прекъсване преноса на електрическа енергия за време по-дълго от 48 часа, се въвежда отраничителен режим за снабдяване с електрическа енергия. Според нея, в конкретния случай, не са били налице предпоставките за въвеждане на ограничителен режим по установения в закона ред, поради което с решението предмет на жалбата е приела, че временното преустановяване на елзахранването на обектите на жалбоподателя на посочените дати се дължи на аварии, които не са вследствие виновно поведение на "Е. ОН България Мрежи" АД Варна, поради която причина дружеството не носи отговорност за щети причинени от повреди в електрическата мрежа, възникнали по независещи от него причини. Извела е извод, че предприетите от "Е. ОН България Мрежи" АД действия са в съответствие с действащата нормативна уредба и процедурите за това предвидени в Общите условия, поради което с решението предмет на жалбата е прекратила образуваната по жалбата на Петър Сираков преписката срещу "Е. ОН България Мрежи" АД гр. Варна. При така установеното във фактическо отношение Върховния административен съд намира обжалваното решение за незаконосъобразно. Същото е постановено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила за неговото приемане, установени с разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и чл. 100 от НЛДЕ, към която разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗЕ, в редакцията на нормата, действала към датата на приемане на решението (ДВ, бр. 18/2005 г.), във връзка с чл. 60 от ЗЕ препращат. С разпоредбата на чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ е предвидено, че жалбата до ДКВР се подава чрез енергийното предприятие, придружена със становище от него по нея и с цялата преписка събрана в резултат на разглеждането й от енергийното предприятие. Нормата на чл. 99, ал. 1 от цитираната по-горе Наредба предвижда, че след постъпване на жалбата в комисията се създава работна група, която събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по жалбата. Тя, според ал. 2 на същата разпоредба, може от своя страна да покани страните на среща в седалището на комисията за допълване и изясняване на обстоятелствата, като за срещата се съставя протокол, който се подписва от присъстващите. С разпоредбата на чл. 100 от НЛДЕ в пет алинеи са регламентирани правомощията на работната група като помощен орган на комисията. Така цитираните разпоредби предвиждат, че при приключване на проверката работната група съставя протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, като протоколът се подписва от лицата, извършили проверката, и от проверяваното лице. Проверяваното лице има право да даде обяснения и възражения в 3-дневен срок от връчването на протокола, като по направените обяснения и възражения работната група съставя заключение, което е неразделна част от протокола. Предвижда се още, че работната група предава събраните доказателства, протоколи и приключва работата си с доклад за резултатите от проверката, който се предават на председателя на комисията, който от своя страна с резолюция определя внасянето на преписката за разглеждане в закрито заседание на комисията. Така разписани правомощията в цитираните текстове сочат на факта, че проверката по преписката и събирането на доказателствата по нея се извършва от работната група. На нея е предоставено правото да събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по жалбата. Действията на работната група целят пълнота и обективност на доказателствения материал и гарантират възможността на страните за участие в административното производство, в това число и упражняване правото на защита на проверяваното лице чрез възможността за обяснения или възражения от негова страна, преди комисията да произнесе своето решението. Всички тези обстоятелства сочат назначаването на работната група като задължително условие за дейността на комисията при разрешаването на споровете по чл. 22 от ЗЕ, какъвто е и настоящият случай. В конкретния случай от доказателствата приложени към административната преписка се установява, че жалбата на Петър Сираков, не е назначена работна група, страните в административното производство не са поканени за среща в седалището на комисията, не им е дадена възможност за допълнително изясняване на претенциите и становищата по тях. Липсва надлежно съставен и подписан протокол на работна група, като на участниците в производството, не е дадена възможност да представят допълнителни доказателства, да дадат обяснения или възражения по жалбата. По преписката е приложен доклад от Главния директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове", който изцяло е възпроизведен в решението на ДКЕВР. Така представения доклад е акт, не е измежду предвидените в разпоредбите на чл. 99 от НЛДЕ, на който да се позове административния орган при издаване на оспореното решение. Касае се до акт на лице от състава на администрацията на органа, което е в противоречие с изискването на чл. 99, ал. 3 от НЛДЕ за създаването на нарочна работната група като колективен орган с предварително разписани в наредбата правомощия, която въз основа на направените обяснения и възражения на страните в производството съставя заключение, което е неразделна част от протокола. При липсата на назначена работна група е останал неизяснен въпроса не са събрани доказателства и е останал неизяснен въпроса дали прекъсване на елзахранването през посочените от жалбоподателя периоди от време действително се дължи на обективни причини и непредвидени обстоятелства. Не е изследван достатъчно и въпроса дали временното преустановяване на елзахранването на посочените в жалбата дати се дължи на аварии, които са следствие на обективни и непредвидени обстоятелства или са плод на виновно или небрежно поведение на служители на "Е. ОН България Мрежи" АД. Касае се до допуснатите съществени нарушение на администрантивно-производствените правила предвидени в разпоредбите на чл. 99 и чл. 100 от НЛДЕ при издаване на Решение № Ж-122/2.05.2012 г. на ДКЕВР, което прави административния акт незаконосъобразен и налага неговата отмяната с връщане преписката на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне същият следва да се с образи с констатираните от съда нарушение, отстрани същите и се произнесе по съществото на спора. Водим от горното и на основание чл. 146, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 99, ал. 1, чл. 100 и чл. 103, ал. 1 от НЛДЕ, Върховния административен съд - четвърто отделение