Решение № 17 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13596/2011 г.

Решение № 17 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13596/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3816 от 1.08.2011 г., постановено по адм. д. 3012/11 г. Административен съд - София град, първо отделение, 16-ти състав, е отхвърлил жалбата на Атанас Николов Атанасов срещу решение № 1 от 24.03.2011 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, като е наложил на Атанас Николов Атанасов административно наказание - глоба в размер на 5 000 лв. на основание чл. 35, ал. 1 от ЗПРКИ, както и глоба в размер на 7 000 лв. на основание чл. 37 от същия закон. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Атанас Николов Атанасов от гр. Хасково чрез пълномощника му адв. Таня Захариева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град. Ответната по касационната жалба Държавна агенция за метрологичен и технически надзор чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Атанас Николов Атанасов срещу решение № 1 от 24.03.2011 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, като е наложил на Атанас Николов Атанасов административно наказание - глоба в размер на 5 000 лв. на основание чл. 35, ал. 1 от ЗПРКИ, както и глоба в размер на 7 000 лв. на основание чл. 37 от същия закон. В началото на съдебния акт са описани подробно всички фактически действия по приемането на решение за установяване на конфликт на интереси - постъпване на сигнал до Министерство на финансите, препратено на министерство на икономиката, енергетика и туризма, а оттам на ДАМТН за наличие на конфликт на интереси, заповедта на председателя на агенцията за извършване на проверка на всички служители на Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор"; извършената проверка от инспектората на агенцията и съставения доклад от 19.03.2011 г., съдържащ данни за наличие на конфликт на интереси на Атанас Николов Атанасов. Съдът е описал подробно и обстоятелствата, в които се изразява конфликтът на интереси, протокола за изслушване на лицето съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗПРКИ, както и постановеното решение № 1 от 24.03.2011 г. за установяване на конфликт на интереси. След описанието на фактическата обстановка съдът е пристъпил към формулиране на своите правни изводи по спора. Направени са такива в смисъл, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила. Съдът е изложил и обстойни мотиви защо приема, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Давайки тълкуване на основните понятия на института на "конфликт на интереси" съдът е подвел установените факти в процеса, въз основа на което е направена констатация, че проверяваните лица са свързани с Атанас Николов Атанасов по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПРКИ и спрямо тях за него е налице частен интерес, изразяващ се в това посочените лица да получат лицензия по чл. 34а, ал. 1 от ЗТИП, която по естеството си е правопораждащ индивидуален административен акт, който се издава от председателя на ДАМТН при условията на нормативно установен регулаторен режим и притежаването й е абсолютна предпоставка за законосъобразно извършване на дейности по технически надзор на съоръжения с повишена опасност. Съдът накратко е дал описание на реда на издаване на такава лицензия, като проверката/в извършването на която е участвал Атанас Николов Атанасов/ за съответствие с нормативните изисквания е форма на административен контрол върху определена дейност. От тук е формиран извод, че извършването на проверката по естеството си съставлява участие в производство по издаване на акт, с който се дават права, а чл. 8 от ЗПУКИ определя, че лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Прието е още, че в разглеждания случай за Атанас Атанасов в качеството му на лице заемащо публична длъжност възниква задължение да подаде декларация по чл. 12, ал. 4 от закона и да спази изискването на чл. 19, ал. 1 от същия закон да си направи отвод поради наличие на частен интерес. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е налице конфликт на интереси, тъй като и двете лица, получили лиценз, са отговаряли на съответните законови условия. Изложени са мотиви, че за лицата е възникнала облага, изразяваща се в получаването на права, като свързано с тях лице е участвало в подготовката на тези актове, по които те са получили права, в който смисъл е налице втората хипотеза на чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ. Направен е извод, че административният орган правилно е приел, с действията си жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 8 от ЗПУКИ, както и че не е подал декларация по чл. 12, т. 2 от същия закон, което съставлява нарушение на чл. 16 от закона. На база на това съдът е наложил и съответните санкции - глоби в размер на 5 000 лв. и 7 000 лв. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба са развити подробни оплаквания относно наведените доводи за допуснато нарушение на материалния закон, като основният аргумент се изразява в това, че е нарушена нормата на чл. 2 от ЗПУКИ, тъй като по делото не е установено наличие на частен интерес, който представлява нормативно установено изискване за възникване на конфликт на интереси. Направените оплаквания са не неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно е определен и основният спорен въпрос - дали участието на жалбоподателя Атанас Николов Атанасов в извършването на проверка за съответствие с нормативните изисквания, съставлява етап от подготовката и издаването на техническа лицензия за извършване на дейности по технически надзор на съоръжения с повишена опасност, на свързани с него лица, нарушава забраната, установена в чл. 8 от ЗРПКИ (в заглавие към съответния период). Даденият положителен отговор на този въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция като изграден при правилно тълкуване на закона и обоснован на фактите по делото. Легалното понятие на "конфликт на интереси" е дадено в чл. 2 от ЗПУКИ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗПРКИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Тълкуването разпоредбата води до извода, че за да възникне "конфликт на интереси" следва на първо място да е налице установен по безспорен начин, съществуващ частен интерес, който от своя страна може (т. е. е възможно) да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Нормата не предвижда възможност за възникване на "конфликт на интереси", основаващ се на хипотетичен "частен интерес". Такова (хипотетично, евентуално) може да бъде само влиянието на съществуващия "частен интерес" върху изпълнението на правомощията и задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Законодателят е преценил, че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно, укоримо и като такова не следва да бъде допускано. От дадените в чл. 2, ал. 2 и 3 от ЗПРКИ легални дефиниции на посочените понятия е видно, че "частен интерес" е всяка облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а "облага" е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. От горното следва, че за да е налице "частен интерес", трябва да съществува "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПРКИ. Общоизвестно и съществено при тълкуването и разкриването на целта на този закон е, че той преследва облагата в случаите, когато тя е незаконна или получена следствие заеманата публична длъжност и/или връзката със свързано лице, заемащо такава длъжност. Такива са случаите на обогатяване - лично или на свързани лица, следствие на неправомерното използване на възможностите, предоставяни от заеманата публична длъжност. Посочените обстоятелства - облага и частен интерес, следва да са установени по надлежния ред и с предвидените за това в закона доказателства. Облага, получена следствие законосъобразно и съвестно изпълнение на възложената дейност от страна на лицето, заемащо публична длъжност или от свързаните с него лица, не води до "частен интерес" по смисъла на този закон и съответно - до "конфликт на интереси". Целта на закона както се каза, е да попречи на възможността за незаконно обогатяване и/или получаване на нематериални облаги чрез използване на служебното положение от облагодетелствувалото се лице, изпълняващо публична длъжност, както и на свързаните с него лица. В случая няма спор, че получавайки техническа лицензия за извършване на дейности по технически надзор на съоръжения с повишена опасност съответните лица придобиват право да осъществяват определен вид стопанска дейност. Без наличие на подобен лиценз същите не могат да извършват легално тази дейност, от което следва, че за тях съществува частен интерес от получаването на такава лицензия, в следствие на което те ще извършват стопанска дейност и ще реализират икономически изгоди. С оглед избягването на съмнения, че получаването на такава лицензия се извършва на база на лични отношения и контакти, а не на база законоустановени критерии, нормата на чл. 8 от ЗПУКИ въвежда забрана лице, заемащо публична длъжност да няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Участието на касатора при извършването на оценка за съответствие с нормативните изисквания като елемент от сложния фактически състав на издаване на разрешението на техническа лицензия по чл. 34а, ал. 1 от ЗТИП, представлява една от възможните проявни форми на конфликт на интереси, изрично регламентирани в чл. 5 - чл. 11 от ЗПРКИ. В тази насока следва да бъде съобразено, че забраните по чл. 5 - чл. 11 от ЗПРКИ представляват отделни хипотези на конфликт на интереси като обща категория, посочена в чл. 2, ал. 1, 2 и 3 от същия закон. В касационната жалба се излага аргумент, че лицето не е органът, който определя дали даден кандидат отговаря на изискването за издаване на лицензия, в подкрепа на което е представено писмо изх. № 01 - 925 от 17.08.2011 г. на ДАМТН, поради което от негово действие не може да се стигне облага за свързаните лица във връзка с предоставянето на лицензия. Доводът е несъстоятелен. Извършването на проверка на съответствие на представените документи от заявителя със законовите изисквания е елемент от издаването на самата лицензия (вж. чл. 6 и сл. от раздел II Ред за издаване на лицензии на лица за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност от Наредба за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията, издадена за приложение на чл. 34а от ЗТИП), поради което е част от издаването на лицензията като индивидуален административен акт и попада в понятието "подготовка на актове" по смисъла на чл. 8 от ЗПУКИ. Направените оплаквания относно размера на наложените административни санкции - парична глоба също са неоснователни. И за двете нарушения административният съд е наложил предвидения в закона минимален размер на санкция. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд гр. София не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,