Решение № 6873 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10358/2011 г.

ВАСI отделение16.05.2012 г.докладчик Светлозара Анчева

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 1657/5.07.2011 г., постановено по адм. дело № 3450/2010 г. по описа на Варненския административен съд, и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав за произнасяне по предявения спор. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6873 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10358/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Варна чрез процесуалния му представител юриск. Маринела Роева срещу решение № 1657/5.07.2011 г., постановено по адм. дело № 3450/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменено решение № 105/13.09.2010 г. на началника на същата митница, с което е оставено без уважение искането на "Интербилд" ООД - гр. Варна за опрощаване на публични държавни вземания, представляващи мито в размер на 1 455,78 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е обосновал решението си на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза и обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на ЕО, като е намерил, че внесеното устройство следва да се тарифира в позиция 8528 71 1300 с тарифна ставка 0 %, тъй като устройството съдържало всички посочени в номенклатурата компоненти: микропроцесор, видео тунер и модем, който модулира и демодулира входния и изходния сигнал. Прието е от касатора, че същността на спора се свежда до правилността на тарифното класиране на стоката, но според него изделието представлява цифров кабелен приемник с микропроцесор и видеотунер с порт за обновяване на фърмуера и пренос на данни RS 232, като не съдържа вграден модем за достъп до Интернет и не е в състояние на стартира Интернет приложения в режим "интерактивен обмен на информация", като e-mail клиент или "messaging" приложение. Касаторът се позовава на вещите лица, които били установили, че интернет приложения от рода на e-mail - приложения са на много високо процесорно ниво, като въпросното устройство не притежава такава функция, а е специализирано за предлагане на определени конкретни услуги. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба с искане за отмяна на съдебното решение и отхвърляне жалбата на "Интербилд" ООД срещу решение № 105/13.09.2010 г. на началника на Митница - Варна. Депозирано е и писмено становище от юриск. Сирма Кирилова, в което са изложени доводи, че съдът въобще не е следвало да се произнася по законосъобразността на определения размер на мито, а само дали са налице основанията в чл. 236 - чл. 242 от Регламент 2913/92 г., обуславящи опрощаване на митото. Алтернативно в това становище се иска спиране на делото по повод отправено преюдициално запитване от Административен съд - Врана по други дела до СЕС в Люксембург, където са образувани съединени дела С-320/11 г., С-330/11 г., С-382/11 г., С-383/11 г. относно тарифното класиране на стоките и по специално относно дефиницията "модем" и "достъп до Интернет" по смисъла на подпозиция 8528 71 13 с оглед правилното класиране на "сет-топ устройство". Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Интербилд" ООД - гр. Варна в писмен отговор я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение като правилно с развити подробни доводи. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение, тъй като безспорно е установено по делото, че процесното устройство притежава модем, който модулира и демодулира входния и изходния сигнал, съобразно обяснението в Обяснителните записки на Комбинираната номенклатура. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество съдът установи следното: Пред първоинстанционния съд е оспорено решение № 105/13.09.2010 г. на началника на Митница - Варна, с което е оставено без уважение искането на "Интербилд" ООД - гр. Варна за опрощаване на публични държавни вземания, представляващи мито в размер на 1 455,78 лв. Съдът въз основа на съдебно-технически експертизи - единична и две тройни е приел, че неправилно митническите органи са извършили тарифиране на внесената стока "сет-топ устройство". Съдът въз основа на експертизите е приел, че по Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура. стоката следва да бъде в подпозиция 8528 71 13, която се отнася за микропроцесорни апарати, съдържащи модем за достъп до Интернет, осигуряващи интерактивен обмен на информация. Обжалваното решение е недопустимо. В тази връзка следва да се отбележи, че за валидността на съдебното решението Върховния административен съд следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Наред с това в писмено становище на касатора се излагат доводи за недопустимост на решението и по тях съдът дължи произнасяне. Предмет на жалбата пред първоинстанционния съд е оспорено решение на митнически орган относно отказ да се опрости публично държавно вземане - мито в размер на 1 455,78 лв. Първоинстанционният съд се е произнесъл не по предмета на спора - налице ли са предпоставките за опрощаване на процесното мито, а относно законосъобразното му определяне. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 ЗМ опрощаване на митни сборове е: решение за пълно или частично несъбиране на вносните или износните митни сборове или решение за пълно или частично анулиране на вземането под отчет на размера на вносните или износните митни сборове, когато не са били заплатени. В ал. 2 на същата разпоредба е указано, че опрощаване се извършва, когато се установи, че в момента на вземането им под отчет митните сборове не са били дължими или основанието за вземането им под отчет е отпаднало. Регламентацията на института "опрощаване" се съдържа в Регламент 2913/92 г. В чл. 235, б. "б" от регламента опрощаването представлява решение за пълно или частично несъбиране на размера на митническото задължение или анулиране на вземането под отчет на размера на вносните износни или вносни сборове, когато не са били заплатени. В разпоредбата пък на чл. 236 от същия регламент е уредена процедурата по опрощаване, като изрично се указва, че то се извършва, когато се установи, че в момента на вземането им под отчет техният размер не е бил дължим или размерът е бил взет под отчет в противоречие с чл. 220, § 2. Регламентирани са в същата разпоредба и сроковете, в които да се подаде искане за опрощаване и то е преди изтичане на 3 години от датата, на която длъжникът е бил уведомен за тези сборове. Това означава, че опрощаването е относимо към събиране на публичните задължения, а не към установяването им. При наличие на посочените по-горе предпоставки задълженото лице може да поиска в указания срок опрощаване на задълженията, т. е. те няма да се събират или ще се анулират, което означава, че митническото задължение ще бъде погасено и затова няма да се събере от компетентните за това органи. Освен това съдът не е съобразил, че е постановил решение при непълна административна преписка. В оспореното решение на митническия орган, с което е отказано опрощаване на мито изрично е посочено, че е било издадено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания, за което няма данни да е обжалвано, но и същото липсва от административната преписка. Първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустимо искане - законосъобразното определяне на размера на митото, а не относно искането за опрощаване. Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК, като делото се върне отново на първоинстанционния съд за произнасяне по предмета на спора относно обжалване на митническо решение, с което е оставено без уважение искането за опрощаване на мито. Съдът ще следва да остави жалбата на дружеството без движение за уточняване на основанията за оспорване по чл. 146 АПК на индивидуалния административен акт - на какво основание се иска опрощаване на процесното мито. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,