Решение № 9715 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11193/2016 г.

Решение № 9715 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11193/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решение № 1971 от 23.12.2015 г. по адм. дело № 1209/2014 г. по описа на Административния съд - Б. в частта, с което е била осъдена да заплати на Л. Б. П. обезщетение в размер на 2081 лева за неимуществени вреди, понесени в периода 26.04.2013 г. - 5.06.2014 г. в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на дирекцията за осигуряване на достатъчна жилищна площ, достъп до естествена светлина и възможност за проветряване, непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в осъдителната част или присъденото обезщетение да бъде намалено. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Решението е било обжалвано и от Л. Б. П. в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на дирекцията за осигуряване на достатъчна жилищна площ, достъп до естествена светлина и възможност за проветряване, непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 10 000 лева, както и в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора- Б. да му осигурят адекватно лечение. С определение от 27.10.2016 г. касационната жалба на Л. Б. П. е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено поради това, че ищецът не е внесъл държавна такса в размер на 5 лева по сметката на Върховния административен съд. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е основателна по отношение на завишеният размер на присъденото обезщетение. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд - Б. е образувано по два обективно съединени иска с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявени от Л. Б. П. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Първият иск е за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпени в периода 26.04.2013 г. - 26.11.2013 г. неимуществени вреди, изразяващи се във засягане на здравето на ищеца - загуба на щитовидната му жлеза, причинени в периода 26.04.2013 г. - 26.11.2013 г. от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на Затвора - Б., които не му осигурили адекватна и навременна медицинска помощ и условия, съответстващи на заболяването му и настъпилите усложнения. Вторият иск е за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени за времето от 26.04.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба - 5.06.2014 г. от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на Затвора - Б. да осигурят необходимото жизнено пространство, непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, както и осветено и проветрено спално помещение. От събраните писмени и гласни доказателства административният съд установил, че Л. П. постъпил в З.-Б. на 26.04.2013 г., където бил настанен в приемно отделени № 312, с обща жилищна площ от 20,16 кв м заедно с още 8 лица, при средно полагаща се площ на човек 2,24 кв м. На 7.05.2013 г. бил преместен в килия № 504, с обща жилищна площ от 18,70 кв м, където пребивавал с още лица, чиято бройка варирала от 11 до 14 лишени от свобода, при средна площ на човек от 2,13 кв м до 1,68 кв м. На 1.02.2014 г. след завръщане от прекъсване на наказание, ищецът отново бил настанен в килия № 504. Според справката на началника на затвора, впоследствие (без да е посочена дата), ищецът бил настанен в килия № 508, с площ 18.63 кв. м, с 11 до 14 лица и разполагаема площ на човек от 1,69 кв м до 1,33 кв м. За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът изискал медицинската справка на ищеца, където е отбелязано, че при постъпването си в затвора е съобщил за хипертонична болест и дископатия, за което е представил медицинска документация. По повод оплаквания от затруднено преглъщане, подутина в областта на шията и напрегнатост след операция от "струма" (рецидив на възлеста гуша) преди 11 години на П. е бил извършен преглед от ендокринолог. Проведени били параклинични, диагностични и апаратни изследвания, въз основа на които е прието, че се касае за рецидив на поликистозна гуша. Изказано било съмнение за нео- процес в левия лоб на жлезата и е била дадена препоръка за оперативна интервенция в кратки срокове. По този повод наказанието на Л. П. било прекъснато за периода 1.11.2013 г. - 1.2.2014 г. и той бил опериран. Отделно от това му е оказвана и друга медицинска помощ - консултации с невролог и ендокринолог. Изтърпяването на наказанието било прекъснато и за времето от 27.02.2013 г. до 9.03.2014 г. Ищецът обаче просрочил завръщането си до 2.04.2014 г. Въз основа на събраните доказателства съдът направил констатация, че площта на помещенията не съответства на стандартните изисквания за необходимата площ за едно лице. Килиите, в които е бил настанен ищецът, не са били оборудвани със санитарен възел и течаща вода, поради което през нощта, когато килиите се заключвали, лишените от свобода били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофи. Тези неблагоприятни условия представлявали израз на унизително и недостойно отношение към лишените от свобода. При преценката на основателността на исковата претенция административният съд се позовал на доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказания, изготвени при посещения на представители на комитета от 04-10 май 2012 г. и от 24 март до 3 април 2014 г. в местата за лишаване от свобода в С. и Б.. С. изложените от съда мотиви, разпоредбите на чл. 3 и чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвиждат задължения на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за осигуряване на нормална жизнена среда в местата за лишаване от свобода. В случая било установено незаконосъобразно бездействие от страна на отговорните длъжностни лица за създаването на условия, които да съхранят физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Неблагоприятните битови условия в Затвора - Б. причинили на ищеца неимуществени вреди. Накърнено било човешкото му достойнство, което само по себе си представлявало унизително третиране. Съдът е посочил, че в конкретния случай по делото не са събрани доказателства, които ясно и точно да установяват какво е било емоционалното и психично състояние на ищеца по време на престоя му в Затвора- Б. в течение на исковия период. Макар разпитаните по делото свидетели не посочили факти в тази насока, условията, при които ищецът изтърпявал наказанието си, били такива, че всяко лице би се почувствало унижено. Съобразно вида и степента на негативните емоционални преживявания, времето на престой, както и с оглед размера на обезщетенията, присъждани за подобни случаи от Европейския съд по правата на човека, административният съд осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на ищеца обезщетение за морални вреди, понесени в периода 26.04.2013 г. - 5.06.2014 г., в размер на 2081 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лева искът бил отхвърлен като неоснователен. Съдът отхвърлил като неоснователен втория, обективно съединен, иск, с който ищецът претендира заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за периода 26.04.2013 г. - 26.11.2014 г., причинени от загубата на щитовидната му жлеза. Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал отклонение от правилата на формалната логика и е направил законосъобразна преценка за наличието на елементите на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди като основание за ангажиране на имуществената отговорност на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съдът обаче е приложил неточно материалния закон при определяне на размера на обезщетението за вреди. Присъдил е по-висок от справедливия размер, тъй като не е отчел всички, релевантни за случая, факти. Не е било съобразено, че исковата молба съдържа обобщени, декларативни, изявления относно лошите условия в З.-Б., без да е направена каквато и да е индивидуализация на обстоятелствата, които се отнасят до личното положение на ищеца. При положение, че в исковата молба ищецът не е посочил какви вреди е понесъл и не е доказал конкретно отражението на битовите условия в затвора върху неговото емоционално състояние, претенцията за обезщетение е следвало да се уважи съобразно минималният оценъчен стандарт, според който всяко лице би изпитало негативни преживявания в подобна среда. Макар съдът да се е позовал на този критерий, не го е съобразил при възмездяването на вредите. От периода, за който съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди, следва да се приспадне и времето, през което Л. П. не се е намирал в З.-Б., тъй като е бил в прекъсване на изтърпяване на наложеното наказание по чл. 447, т. 3 НПК, а именно: от 1.11.2013 г. до 1.02.2014 г. или за 3 месеца; от 27.02.2014 г. до 9.03.2014 г. - за 10 дни и за времето от 9.03.2014 г. до 2.04.2014 г., с което е просрочил завръщането си. С оглед посочените обстоятелства следва да се приеме, че справедливият размер на обезщетението за понесените от ищеца вреди възлиза на 1100 лева. Решението следва да се отмени като неправилно в частта за разликата над сумата 1100 лева до присъдения размер от 2081 лева и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли в тази част. В останалата, обжалвана част решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което в зависимост от фактическата и правна сложност на делото и съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се определи в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд