Решение № 11697 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8361/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, представлявана от А.Александрова, в качеството й на директор, чрез процесуален представител юрк.В. Александров, срещу Решение 861 от 30.05.2025 г., постановено по адм. дело 172/2025 г. по описа на Административен съд - Шумен. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът неправилно е приел, че срокът на инвалидизиране е некоректно определен. Посочва, че административният орган е спазил разпоредбата на чл.70 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Ответникът Д. Р. С., чрез процесуален представител адв. Г.Бонева, с писмен отговор и писмена защита, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Ответниците ТП на НОИ - Шумен, Регионална дирекция Социално подпомагане - Шумен, Агенция за хората с увреждания и ТЕЛК II състав към УМБАЛ Д-р Ст.Киркович АД-Стара Загора, редовно призовани, не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на решаващия съд. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Съдът е установил, че с ЕР 90505/17.11.2023 г. на ТЕЛК МИ МВР Д. С. в качеството му на служител на РСПБЗН град Нови Пазар е освидетелстван чрез личен преглед, като му е определен 48% ТНР за срок от 2 години, т.е. до 01.11.2025 и дата на инвалидизиране 17.11.2023г.С. обжалвал това решение пред НЕЛК и Специализиран състав по Вътрешни,белодробни и ССЗ болести с ЕР 90693/15.04.2024г отменила изцяло решението на ТЕЛК и го върнала за ново освидетелстване с конкретни указания.Междувременно на 02.01.2024г С. напуснал държавната си служба в МВР и се регистрирал като самоосигуряващо се лице управител на Дира 77 ЕООД.Въз основа на решението на НЕЛК е издадено ново ЕР 93494/10.09.2024г на ТЕЛК Втори състав при УМБАЛ д-р Ст.Киркович АД гр.Стара Загора,като освидетелстването е извършено по документи,с което на С. е определена 60% ТНР поради общо заболяване за срок от една година и дата на инвалидизиране 17.11.2023г.Това експертно решение било обжалвано от председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ Шумен в частта по отношение на определения процент ТНР и датата на инвалидизиране. Специализиран състав по Вътрешни,белодробни и ССЗ болести на НЕЛК с ЕР 90403/20.02.2025г е отменено ЕР на ТЕЛК ,като е определен нов процент ТНР-56% поради общо заболяване за срок от две години и е определена нова дата на инвалидизиране- 10.09.2024г.Липсват мотиви защо НЕЛК посочва,че новата дата на инвалидизиране следва да е 10.09.2024г. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ, чл. 3 от НМЕ, чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ и чл. 49, ал. 1 от същия правилник, при спазване на изискуемите се форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение спазването на материалния закон, съдът е посочил, че при липсата на мотиви за промяната на първоначалната дата на инвадизиране от 17.11.2023г/ когато е извършено освидетелстване на лицето/ на 10.09.2024г/ когато ТЕЛК не е провел личен преглед на С./ при липсата на данни и доказателства,че състоянието му се е подобрило след първоначалното освидетелстване.Възприетата от НЕЛК нова дата на инвалидизиране- 10.09.2024г ,която съсответства на датата на постановяване на второто решение на ТЕЛК се явява в противоречие с разпоредбата на чл.70 ал.5 вр. ал.1 НМЕ. В заключение е формирал извода, че НЕЛК е постановила незаконосъобразен административен акт в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и в несъответствие с целта на закона и тъй като естеството на спора не позволява разрешаването му по същество от съда, след отмяната на административния акт, делото следва да бъде изпратено като преписка на НЕЛК София за ново произнасяне по жалбата против ЕР 93494 от 10.09.2024 г. на ТЕЛК Втори състав при УМБАЛ Д-р Ст.Киркович АД гр.Стара Загора в частта му относно определената дата на инвалидизация, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение на НЕЛК, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал.1 от АПК, по критериите в чл.146 от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл.221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Спорният по делото въпрос е коя следва да е началната дата на загуба на работоспособността или датата на инвалидизиране / задължителен елемент на всяко ЕР/, е момента в който е настъпила трайната неработоспособност, като тази дата е свързана с правото на осигурително плащане /пенсия за инвалидност/. Анализът на разпоредбите на чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от НМЕ сочат на извода, че при определяне на същия или по-нисък процент ТНР, датата на инвалидизиране се определя при първото освидетелстване на лицето и не се променя при следващо преосвидетелстване, като крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването /чл.69, ал.2 НМЕ/. С оглед изложеното, правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд, че при липсата на ново освидетелстване на ответника по касация към дата 10.09.2024г,при липса на данни дали същият е бил в отпуск за временна нетрудоспособност,както и да е бил трудоустроен и да е преминал на работа с по ниска квалификация- хипотези по ал. 2 и 3 на чл.70 НМЕ,както и ри категоричната липса на данни за обстоятелствата посочени в ал.6 и 7 от чл.70 от НМЕ,то единствено приложима в случая се явява разпоредбата на ал.5 на чл.70 НМЕ.Независимо от обстоятелството,че към 02.01.2024г С. е напуснал системата на МВР,същият е продължил трудовата си активност като самоосигуряващо се лице- управител на Дира 77 ЕООД,поради което и към датата на решението на НЕЛК продължава да се труди. Ето защо и правилни са изводите на първоинстанционния съд,че за първоначална дата на инвалидизиране следва да бъде приет деня,в който ответника по касация е бил освидетелстван. По изложените съображения, като е приел, че оспореното решение на НЕЛК е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и целта на закона, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, основателна се явява претенцията на ответната страна Д. Р. С. за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно представеният договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,