Решение № 11892 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12168/2018 г.

Решение № 11892 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12168/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление, гр. Враца, адрес гр. Враца, ул. "Стефанаки Савов" № 2 срещу Решение № 292 от 26.07.2018 г. на Административен съд, гр. Враца, постановено по административно дело № 231/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение № 1795 р-5864 от 13.03.2018 г. на началника на Районно управление, гр. Враца, с което на И. Божинов, действащ като едноличен търговец "ЛАМ 90 – И. Божинов", е отказано издаването на разрешение за транспортиране на взривни вещества от с. Главаци до кариера "Бриша", землището на с. Върбица, Община Враца.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - началникът на Районно управление, гр. Враца, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон – чл. чл. 101 и 99 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), като е приел, че при представени изискуеми документи органът не може да извършва други допълнителни проверки. Излага фактите по делото и в частност заключението на приетата съдебна експертиза и счита за неправилен извода на съда, че органът не може да осъществи контрол върху това дали имотът, където лицето е посочило, че ще извършва взривни дейности, съществува или не.

Сочи, че търговецът е представил разрешително за съхранение на взривни вещества и средства за взривяване, но за територията, на която ще бъдат унищожени, не и за т. нар. "кариера Бриша", а такова разрешително той следва да има.

Прави анализ на разпоредбата на чл. 149 ЗОВВПИ и се позовава на съдебна практика.

Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на търговеца. Касаторът се представлява от юрисконсулт Д. Пешева.

2. Ответникът по касационната жалба - едноличен търговец "ЛАМ 90 – И. Божинов", не взема становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е установил фактите по делото и правилно е тълкувал и приложил материалния закон.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 25.01.2018 г. И. Божинов, действащ като едноличен търговец с фирма "ЛАМ 90 – И. Божинов", подава до началника на Районно управление, гр. Враца, заявление за издаване на разрешително за транспорт на взривни материали – 500 кг риогел, 100 бр. електрически детонатори, 300 бр. капсул детонатор № 8 и 100 м. огнепроводен филтър, от взривен склад "Мътница", землището на с. Главаци, до кариера "Бриша", с. Връбница.

2. На 31.01.2018 г. едноличният търговец представя на началника на районното управление договор за наем от 23.01.2018 г. с "кметство с. Връбница представляван от Х. Христов" за отдаване под наем за срок от 30 дни на кариера "Бриша".

3. На 05.02.2018 г. началникът на Общинска служба по земеделие, гр. Враца, уведомява началника на районното управление, в резултат на негово запитване, че кариера "Бриша" няма в землището на с. Връбница.

4. На 07.02.2018 г. началникът на Районно управление, гр. Враца, уведомява едноличния търговец, че към заявлението си не е представил искани документи – конкретно посочени, като му е предоставил 30-дневен срок за представянето им.

5. На 14.02.2018 г. едноличният търговец представя доказателства.

6. На 27.02.2018 г. началникът на районното управление уведомява едноличния търговец за започването на производство за издаване на отказ на основание чл. 102, ал. 4 ЗОБВВПИ.

7. На 12.03.2018 г. кметът на с. Връбница уведомява началника на районното управление – в отговор на негово запитване, че обект "кариера "Бриша" е частна общинска собственост, № 000021 и № 000023, осма категория, поради което той няма право да сключи договор с търговеца и договорът е невалиден.

8. На 12.03.2018 г. кметът на Община Враца уведомява началника на районното управление, че кариера "Бриша" няма в землището на с. Връбница.

9. На 13.03.2018 г., с Решение № 1795 р-5864, началникът на Районно управление, гр. Враца, на основание чл. 102, ал. 4 ЗОБВВПИ отказва на едноличен търговец "ЛАМ 90 – И. Божинов" издаването на разрешение за транспортиране на взривни вещества от взривен склад "Мътница", землището на с. Главаци, до кариера "Бриша", с. Връбница, тъй като в землището на с. Връбница няма регистриран имот с начин на трайно ползване "кариера "Бриша".

10. В хода на съдебното производство едноличният търговец представя доказателства във връзка с разрешаването и извършването на специални взривни дейности, както и във връзка с местонахождението на кариера "Бриша".

11. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебна експертиза, която установява, че в землището на с. Върбица има местност "Бриша", в която имоти № 000021 и № 000023 са бивша кариера, използвана за добиване на камъни, но към настоящия момент имотите нямат начин на трайно ползване – кариера, а са друга неземеделска земя.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Съдът приема, че по делото е безспорно притежаването от търговеца на разрешително за съхранение на определени видове и количества взривни вещества и електрически детонатори за взривни работи. С оглед на това и при отчитане на факта, че търговецът е представил всички изискуеми документи съдът приема, че разпоредбите на чл. 101 и 99 ЗОБВВПИ са императивни и условията за издаване на разрешение за транспортиране са изчерпателно изброени, без възможност за разширително тълкуване. При наличие на изискуемите документи органът е длъжен да издаде разрешително. Това тълкуване е в съответствие и с разпоредбата на чл. 103, ал. 1 и 2 ЗОБВВПИ.

Съдът приема, че чл. 150 и сл. ЗОБВВПИ регламентират условията за унищожаване на взривни вещества и предполагаемото нарушаване на изискванията за унищожаване не може да бъде основание за отказ от издаване на разрешително за транспортиране. Без правно значение за настоящия спор съдът счита въпроса дали избраното място е бивша или настояща кариера, а въпроса дали е подходящо място за унищожаване счита за предмет на друго производство – това за разрешителното за унищожаване.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон. Доводът, който излага в подкрепа на твърдяния порок е за тълкуването и прилагането на чл. 99 и 101 ЗОБВВПИ.

Преди всичко следва да се посочи, че в оспорения акт органът се е позовал единствено на чл. 102, ал. 4 ЗОБВВПИ. Член 102, ал. 4 ЗОБВВПИ регламентира правомощието на началника на районното управление да издаде или да откаже издаването на разрешение за транспортиране на взривни вещества, но тази разпоредба не съдържа правни основания за отказ от издаване на разрешение за транспортиране на взривни вещества. Отделен е въпросът, че чл. 102, ал. 4 повтаря по съдържание чл. 99, ал. 1 ЗОБВВПИ. Друга правна норма органът не е посочил. Това значи, че отказът не съдържа правно основание. Липсата на каквото и да било правно основание за издаването на един индивидуален административен акт е незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, тъй като изискването за правно основание е елемент на изискването за форма. Несъответствието на соченото от органа правно основание с доказателствата по делото е незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, тъй като не са доказани юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма.

Член 99, ал. 1 ЗОБВВПИ изрично регламентира предпоставките, при наличието на които се издава разрешение за транспортиране на взривни вещества и това е лицето да има разрешение за производство, търговия, придобиване и/или съхранение по реда на закона. Следва да бъде изрично посочено, както правилно приема и първоинстанционният съд, че в случая касаторът е поискал издаване на разрешение за транспортиране, а не за унищожаване. Националният законодател не е дал дефиниция на понятието "транспортиране", но Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия транспонира Директива 2014/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара и надзор на взривните вещества за граждански цели (Директива 2014/28). Съгласно член 2, точка 5 от Директива 2014/28 "транспортиране" е всяко физическо движение на взривни вещества на територията на Съюза, с изключение на движенията в рамките на една и съща площадка.

По делото е безспорно, че търговецът притежава разрешение за съхраняване на взривни вещества от вида, за които е поискал разрешение за транспортиране, но това разрешение е за началната точка на маршрута за транспортиране, за който е поискано разрешение. По делото не е ясно има ли търговецът разрешение за съхранение или унищожаване на процесните взривни вещества на крайната точка на маршрута, тъй като в случая той не ги доставя на трето лице. Органът изобщо не е обсъждал този въпрос и по този начин не е отговорил налице ли е изискуемата предпоставка за издаване на разрешение за транспортиране с оглед на чл. 99, ал. 1 ЗОБВВПИ.

Именно поради това първоинстанционният съд приема, че при наличие на предпоставките на чл. 99, ал. 1 ЗОБВВПИ органът не може да откаже издаване на разрешение за транспортиране. Както ясно сочи в мотивите си съдът въпросът има ли я "кариера Бриша" и подходяща ли е тя за унищожаване на процесните взривни вещества е въпрос на производството по издаване на разрешение за унищожаването им, което трябва да е налице към момента на издаване на разрешението за транспортиране.

Вярно е, че нито разпоредбата на чл. 149 ЗОБВВПИ, нито друга разпоредба от раздел ІІ "Бракуване и унищожаване на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия и утилизация на оръжия и боеприпаси" регламентира издаването на специално разрешително за унищожаването на взривни вещества. Но дали за тази дейност е необходимо нарочно разрешително, издадено по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия или по реда на друг нормативен акт е въпрос на преценка на органа за наличие на предпоставките на чл. 99, ал. 1 ЗОБВВПИ.

Видно от изложеното първоинстанционният съд правилно е приел оспорения акт за незаконосъобразен. Доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Обжалваното съдебно решение е правилно и съдът следва да го остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд