Решение № 7190 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5998/2016 г.

Решение № 7190 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5998/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на отбраната, чрез процесуалния му представител В. П., срещу решение № 1899/19.02.2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 1982/2015 г., с което е отменена негова заповед № ЗС-30/27.01.2015 г. Касаторът счита, че решението е необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, като по подробно развити в тази връзка съображения претендира отмяната му и прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е и частна жалба на министъра на отбраната, срещу определение № 4406/13.04.2016 г., постановено по горепосоченото дело, с което решение № 1899/19.02.2016 г. е допълнено в частта му за разноските, като министерство на отбраната е осъдено да заплати на жалбоподателката в първоинстанционното производство, сумата от 500 лв, представляваща изплатено от лицето възнаграждение за адвокатска защита. С частната жалба се твърди недопустимост на предявеното при условията на чл. 248 ГПК, искане за изменение на решението в частта му за разноските, поради липсата на своевременно представен от М. В. списък на разноските, и се претендира отмяната на инициираното с него определение, като неправилно. В открито съдебно заседание по съществото на спора, чрез процесуалния си представител касаторът прави възражение за прекомерност на поисканите от ответната страна разноски за настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба - М. Г. В., чрез процесуалния си представител адвокат Н. П. оспорва двете жалби и прави искане атакуваните с тях съдебни актове, като правилни да бъдат оставени в сила, ведно с присъждане на направените за настоящата инстанция разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, счита жалбите за допустими, като подадени от надлежна страна в законоустановените срокове. Разгледани по същество, счита както касационната, така и частната жалба на министъра на отбраната, за неоснователни, поради следното: С решение № 1899/19.02.2016 г. по адм. дело № 1982/2015 г., в производство по реда на чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК, тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, отменя заповед № ЗС-30/27.01.2015 г. на министъра на отбраната на Р. Б.. За да стигне до извода, че актът е незаконосъобразен, съдът констатира, че не са били налице предпоставките за издаването му, предвид наличието на спор за собствеността на имота, чието изземване е наредено, и невъзможността да бъде извършена категорична преценка налице ли е основание за държането му от лицето, адресат на заповедта. Решението е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Със заповед № ЗС-30/27.01.2015 г. министърът на отбраната, на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост изземва от М. Г. В., недвижим имот - частна държавна собственост, находящ се в гр. С., ж. к. "Д.", бл. ..., вх. ..., представляващ магазин № 2, със застроена площ 165.55 кв. м, в частта му /от 51 кв. м/, описана по нотариален акт за продажба на недвижим имот № 70, том Трети, рег. № 09749, дело № 0434/2013 г. Административният орган се е позовал на АДС № 1521/18.09.1995 г. и № 05494/29.08.2005 г., съгласно които имотът е предоставен в управление на министерство на отбраната, както и на данните от извършена на място проверка, че се ползва от М. В.. Съдът, при наличието на доказателства, установяващи основание за ползването на имота - нотариален акт № 70/2013 г., по който М. В. е закупила магазин на партера в жилищна сграда бл. ..., с площ от 51 кв. м, за която част от имота е наредено изземването, обосновано и правилно е приел, че в случая е налице спор за материално право, преди разрешаването на който по общия исков ред е невъзможно прилагането на специалния ред по чл. 80а ЗДС. С оглед изложеното, правилно тричленният състав на Върховния административен съд е отменил като незаконосъобразна заповед № ЗС-30/27.01.2015 г. на министъра на отбраната на Р. Б.. Следва да се отбележи, че неотносими към съществото на спора относно законосъобразността на заповед, издадена при условията на чл. 80а ЗДС, са доводите на касатора, че е налице забрана за придобиването на процесния имот по давност - те следва и могат да бъдат отчетени едва при произнасянето по евентуално заведен иск за разрешаването на спора за материално право. С оглед изложеното обжалваното решение на тричленния състав на ВАС, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Във връзка с частната жалба, следва да се има предвид, че по данни от първоинстанционното дело, направените от М. В. разноски са поискани и установени своевременно, по-конкретно - до приключване на последното заседание във ВАС. П. е договор за правна защита и съдействие с изрично вписано плащане на договореното възнаграждение за адвокат, относно което не е направено възражение за прекомерност. Предвид това и изхода от спора, правилно съдът е осъдил министерството на отбраната да заплати разноските, направени от жалбоподателката за адвокатска защита, в пълния установен по делото размер от 500 лв. Без правно значение за дължимата от настоящия състав преценка относно правилността на определението е липсата на приложен, отделен списък на разноските, която сама по себе си не изключва присъждането на такива, ако са своевременно поискани и установени по размер, в т. ч. и при условията на субсидиарно приложимия в административното производство чл. 248 ГПК. Предвид изхода от спора и предявеното от процесуалния представител на М. В. искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, министерство на отбраната следва да бъде осъдено да й заплати такива за касационното производство, в размер, намален от съда до 300 лв, във връзка с предявеното от процесуалния представител на министъра на отбраната, възражение за прекомерност, и фактическата и правна сложност на висящия спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия,