Решение № 971 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8537/2009 г.

Решение № 971 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8537/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК. Образувано е по жалба на Кирил Димитров Караиванов срещу отказа на Управителя на Българска народна банка, обективиран в писмо № 94-КК-0074 от 29.05.2009 г. да му бъде предостави достъп до обществена информация. Моли съда да постанови решение, с което да отмени отказа като незаконосъобразен и задължи ответника да му предостави исканата информация. Ответникът, в придружителното писмо, с което е изпратена административната преписка на съда твърди, че в случая не се касае до отказ да се предостави обществена информация по Закона за достъп до обществена информация, а до невъзможност за предоставянето й поради липа на такава. В съдебно заседание представителят му оспорва жалбата като недопустима, като твърди, че в случая са налице предпоставките на чл. 159, т. 6 АПК, тъй като по същия спор е налице влязло в сила решение на ВАС. Видно от приложената преписка административното производство е започнало по искане на Караиванов вх. № 94КК-0074/13.05.2009 г., с което е поискана следната информация: 1. Извършеното от БНБ до края на 1996 г. на основание чл. 30, ал. 1 ЗБНБ кредитиране на търговски банки с държавно участие - само за тези банки, които не фалират и сега функционират, раздържавени, самостоятелно или след сливане с други банки. Уточнено е, че информацията трябва да сочи условията, датата, вида и размера на кредитите и/или предоставените депозити. 2. Кога, как и в какъв размер на основание чл. 30, ал. 1, т. 2 ЗБНБ са издължени (възстановени на БНБ кредитите и депозитите, посочени по-горе. С обжалвания отказ ответникът е уведомил Караиванов, че към настоящият момент всички производства по несъстоятелност, образувани в периода 1996 - 97 г. относно банки са прекратени на основание чл. 735 ТЗ и те са заличени като търговци от търговския регистър. Продажбата на предприятието на банка в несъстоятелност, съгласно действащия към онзи момент Закон за банките (отм.) е било уредено като особена форма на осребряване на имуществото, при която купувачът отговаря само за задълженията, които е поел по одобрени от съда условия по сделката, а останалите вземания и неупражнени права се погасяват, като след извършване на сделката съдът прекратява производството по несъстоятелност и заличава банката в несъстоятелност от търговския регистър. Въз основа на това ответникът е уведомил жалбодателя, че към настоящия момент няма такива банки, за които е искането за предоставяне на информация. Настоящият състав намира, че направеното искане от страна на ответника за прекратяване на производството поради недопустимост е неоснователно поради следното: Видно от представените по делото доказателства с влязло в сила решение № 3354 от 29.03.2006 г., постановено от тричленен състав на Пето отделение по адм. дело № 6189/2005 г., (оставено в сила с решение № 10627 от 31.10.2009 г. по адм. дело № 6014/2006 г., постановено от петчленен състав) е отхвърлена жалбата на Караиванов срещу отказ за предоставяне на обществена информация № 94КК-0074 от 31.05.2005 г. на Управителя на Българска народна банка. Предмет на този отказ е било искане на Кирил Димитров Караиванов искане по заявление № 94КК-0074/19.05.2005 година, с което същият е поискал от управителя на БНБ достъп до обществена информация, представляваща извършеното от БНБ кредитиране до края на 1996 година на търговски банки с държавно участие, които не са фалирали и функционират в момента - раздържавени, като информацията следва да съдържа условията, датата, вида и размера на кредитите и/или предоставените депозити. При постановяването му ответникът се е позовал на разпоредбите на чл. 23, ал. 2 и чл. 4, ал. 2 от Закона за българската народна банка и чл. 44, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 17, ал. 2 ЗДОИ, съдържащи забрана за предоставяне на държавна или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Тогава административният орган е приел, че исканата информация представлява банкова тайна и не може да бъде предоставена. Следователно в случая, доколкото обжалваният в настоящето производство отказ е постановен по ново искане на Караиванов, макар и със съдържание идентично на това от 2005 г., доколкото отказът на БНБ е мотивиран на друго основание се касае до нов, различен административен акт и твърдението, че по оспорването има влязло в сила решение е неоснователно. Освен това следва да бъде посочено, че ЗДОИ не ограничава като брой правото на гражданите да искат обществена информация, като единственото ограничение е това по чл. 37, ал. 1, т. 3 - когато информацията е била предоставена в рамките на предходните шест месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗДОИ заявленията за достъп до обществена информация се разглеждат в най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни от датата на регистриране, като в този срок органът взема решение за предоставяне или отказ за даване на информация. Основанията за отказ за предоставяне на исканата информация са посочени в чл. 37 от ЗДОИ, като посочените в обжалваното писмо не са измежду тях, при което отказът е постановен в нарушение на закона. Освен това не е спазена и особената форма, предвидена в чл. 38 ЗДОИ. Ето защо настоящият състав намира, че обжалваният отказ да се предостави исканата обществена информация от Кирил Караиванов, обективиран в писмо № 94-КК-0074 от 25.09.2009 г. следва да бъде отменен, а преписката върната на органа за ново произнасяне, при спазване на предвидените в Закона за достъп до обществена информация изисквания. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение,