Решение № 15440 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6251/2020 г.

ВАСVI отделение14.12.2020 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 221 от 18.06.2019 г., постановено по адм. д. № 193 по описа за 2019 г. на Административен съд – Смолян. ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия, гр. София, да заплати на Е. Голев от [населено място], [област], разноски за тази инстанция в размер на 400. 00 лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15440 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6251/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Националната експертна лекарска комисия, гр. София, против решение № 221 от 18.06.2019 г. по адм. д. № 193 по описа за 2019 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменено експертно решение № 1165 от заседание № 136 от 29.08.2019 г. на НЕЛК Специализиран състав по нервни и очни болести и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в 30-дневен срок в съответствие с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените доводи за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на чл. 62 от НМЕ и Приложение № 2 към НМЕ, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Е. Голев от [населено място], [област], е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмени бележки. Ответниците ТЕЛК към МБАЛ "Д-р Б. Шукеров" АД, гр. Смолян, Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Смолян, Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Смолян и Агенция за хората с увреждания, гр. София, не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Смолян е експертно решение (ЕР) № 1165/136 от 29.08.2019 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) – Специализиран състав по нервни и очни болести, с което на Е. Голев е определена степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 43 % при водеща диагноза: [диагноза]. Общо заболяване: [заболяване]. СН-О., за срок от три години до 1.10.2021 г. С обжалваното решение Административен съд – Смолян е отменил оспорения административен акт, след като е установил, че при издаването му НЕЛК не е изпълнила задължителните указания, дадени с решения на същия съд № 28 от 5.02.2019 г. по адм. д. № 333/2018 г. и № 221 от 18.06.2019 г. по адм. д. № 193/2019 г. Съдът се е позовал на заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, съгласно което на лицето следва да бъде определена степен на ТНР 55 %, като се добавят 20 % съгласно раздел VIII, т. 4 от Методиката към Наредбата за медицинската експертиза. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспореното експертно решение НЕЛК Специализиран състав по нервни и очни болести е определила на Е. Голев крайна степен на трайно намалена работоспособност 43 %, формирана по следния начин: по част пета, раздел 1 от Приложение № 1 към НМЕ – 35 % за намалено зрение на дясно око; по част пета, раздел 8, т. 4 от Приложение № 1 към НМЕ – 20 % за риск от допълнително увреждане на зрението на дясното око; по част четвърта, раздел 6, т. 2 от Приложение № 1 към НМЕ – 20 % за артериална хипертония. Експертното решение е издадено, след като предишното ЕР № 0519/061 от 5.04.2019 г. с определена степен на ТНР 43 % е било отменено от Смолянския административен съд с решение № 221 от 18.06.2019 г. по адм. д. № 193/2019 г. Съдът е върнал делото на НЕЛК с указание да съобрази мотивите на решение № 28 от 5.02.2019 г. на същия съд по адм. д. № 333/2018 г., с което е било отменено ЕР № 0031/004 от 4.10.2018 г. с определена степен на ТНР 37 %. В мотивите на решение № 28 от 5.02.2019 г. съдът е възприел заключението на съдебно-медицинската експертиза, съгласно което за миопия на дясното око следва да се определи ТНР 35 % и да се завиши с 20 % по част пета, раздел 8, т. 4 от "методиката за определяне на ТНР". Степента на ТНР за всяко здравословно увреждане не се определя по методика, а по съответната отправна точка съгласно Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г. Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, съставляваща Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, се прилага при определяне на процента на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1. При определяне на степента на ТНР за очните заболявания на освидетелстваното лице се прилагат нормите на част пета от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, а не на Методиката, съставляваща Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещо лице лекар офталмолог, е потвърдила определените от НЕЛК проценти на ТНР - 35 % за намалено зрение на дясно око по част пета, раздел I и 20 % за риск от допълнително увреждане на зрението на дясното око по част пета, раздел VIII, т. 4 от Приложение № 1 към НМЕ - редакция ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила към началната дата на преосвидетелстване. Крайният процент 55 се определя не по правилата на раздел III от Методиката – Приложение № 2 към НМЕ, а при спазване на разпоредбата на т. 4 от раздел VIII с наименование "Общи правила" от Приложение № 1 към НМЕ, която в регламентираната хипотеза предвижда към определения процент на основното увреждане – в случая 35, да се добавят 20 %, или общо 55 %. Незаконосъобразно в оспореното ЕР на НЕЛК е прието, че по ч. 5 р. 8, т. 4 "се следват" 20 % ТНР за риск от допълнително увреждане. Съгласно ясния текст на нормата тези 20 % се добавят към процента на основното увреждане. При прилагане на р-л III от Приложение № 2 към НМЕ в случаите на няколко увреждания, каквито са налице и в разглеждания случай (на сърдечно-съдовата система), за най-висок процент ще се приеме 55. Предвид горните съображения се преценяват като неоснователни доводите в касационната жалба за необоснованост и на съдебното решение и неправилно прилагане на раздел III от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ в редакцията, в сила от 11.06.2019 г. Крайната степен на ТНР 55 % за очните заболявания е определена не съобразно Методиката – Приложение № 2 към НМЕ, а съобразно Приложение № 1 към НМЕ, част пета, раздел VIII, т. 4. При хронични заболявания, създаващи рискове за внезапно допълнително увреждане на централното и периферното зрение (например ексцесивна дегенеративна миопия, аблационна болест, диабетна ретинопатия и др.), общото правило на т. 4 изисква към процента на основното увреждане да се добавят 20 %. Необходимо е да се има предвид, че съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза за нарушено периферно зрение на двете очи на освидетелстваното лице се следва и степен на ТНР 30 % съобразно таблицата по част пета, раздел II от Приложение № 1 към НМЕ (т. 3 от констативно-съобразителната част). Обжалваното съдебно решение, с което оспореното експертно решение на НЕЛК е отменено и преписката е върната на административния орган за издаване на нов акт при спазване на дадените от съда задължителни указания, е правилно. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което решението на Смолянския административен съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за тази инстанция в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1