Решение № 15374 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13530/2012 г.

Решение № 15374 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13530/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба подадена от Десислава Асенова Рангелова, чрез процесуалния си представител адвокат Й. Увалиев против решение № 4605 от 09.08.2012 г. постановена по адм. д. № 2951 по описа за 2012 г. на Административен съд - София-град, в отхвърлителната му част. В жалбата са направени оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът прави искане за отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - Столична община, оспорва основателността й, като прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище, в което намира подадената касационната жалба за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е й частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е уважил частично предявения от Десислава Рангелова иск против Столична община иск за сумата 1000 лв. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, психо-емоционален дискомфорт с интензивен характер за периода 08.09.2010 г. - 05.07.2011 г., като последица от незаконосъобразен индивидуален административен акт, обективиран в писмо № АО-9400-173 от 20.09.2010 г. на СО - район "Средец", отменен с влязло в законна сила съдебно решение. Със същото решение е бил отхвърлен иска в останалата му част до 40 000 лв. като неоснователен. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че по делото се установявало, наличието на предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ - наличието на отменен по съдебен ред индивидуален административен акт, установени по безспорен начин на претърпени неимуществени вреди и пряка причинна връзка, между първите две предпоставки. В мотивите на решението е прието, че ищцата, за периода 08.09.2010 г. (когато е било направено искането за издаване на индивидуален административен акт) до - 05.07.2011 г., датата когато е била предявена исковата молба, ищцата е била силно и трайно разстроена от обстоятелството, че законно сключеният й брак с чужд гражданин не е бил регистриран в службите на СО. На тази база и на основание чл. 52 ЗЗД, съдът е определил обезщетение в размер на 1000 лв. и е отхвърлил иска в останалата му част, т. е. за 39 000 лв. Настоящият тричленен състав на ВАС, намира, че административният съд е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Ето защо, напълно споделя направените изводи в решението, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят, с изключение на тези досежно размера на дължимото обезщетение. В тази насока следва да се посочи допълнително следното: По същество, с касационната жалба се атакува само размера на присъденото обезщетение, в частта с която искът е бил отхвърлен, тъй като по останалите елементи за неговата дължимост с оглед правното основание на иска - чл. 1 ЗОДОВ, няма спор между страните по делото. Настоящият състав, след преценка на данните по делото, приема, че така определения размер на обезщетение е твърде занижен и не е съобразен с напълно изяснената по делото фактическа обстановка. Съображенията за това са, че първоинстанционният съд, въпреки обилно представените писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели не е съобразил, какви са били условията, при която ищцата е живяла със съпруга си в друга страна, извън Европа, в която нравите и законите са изцяло подчинени на ислямското право (Шириата). Не е преценил напълно нейните притеснения, страхове и опасения за физическа и други видове на допустими в тази страна физическа разправа, която е могла да бъде упражнена върху нея и съпруга й от органи на полицията и съда в държавата Катар. Явно е, че тези опасения и страхове са били като последица от това, че служители на Столична община, незаконосъобразно са отказали да бъде издаден съответния документ, удостоверяващ от страна на Република България, чиято гражданка е Рангелова, за наличието на законен брак с гражданин от друга държава- в конкретния случай Румъния. Ето защо, настоящият състав приема, че при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, следва да бъде увеличено дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като бъдат присъдени още 4000 лв. Този извод настоящият тричленен състав прави при съобразяването с напълно изяснената фактическа обстановка по началното дело, от която е доказано при какви условия е живяла ищцата в чужбина и като изхожда от големите изживяни психически страдания, притеснения и страхове и то за един продължителен период от време, с оглед правовия ред и нравите установени в посочената по-горе държава. С оглед на изложеното, следва да бъде отменено обжалваното решение в частта му, с която искът е бил отхвърлен на сумата 4000 лв., като същата сума се присъди на касатора. В останалата част решението е правилно и законосъобразно, поради което не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Както се посочи по-горе, съдът е изяснил напълно спора от фактическа страна и е постановил решението си съобразно тази обстановка, а предмет на касационно обжалване е само размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по което настоящата инстанция се произнесе по-горе. С оглед изхода на спора, следва да бъда присъдени разноски направени пред настоящата инстанция съразмерно уважената част от иска, като същите се определят в размер на 75 лв. от които 70 лв. адвокатско възнаграждение и 5 лв. държавна такса. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,