Решение № 11578 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7868/2019 г.

Решение № 11578 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7868/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - П. против решение № 1031 от 13.05.2019 г., постановено по административно дело № 2377/2018 г. на Административен съд - П., с което е: 1) отменено като незаконосъобразно решение № 2153-15-127 от 11.06.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ – П., с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-263/27.10.2016 г. на В. В. от [населено място] против разпореждане № [ЕГН]/прот. № 3045-15-133/10.10.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П. и е потвърдено същото в частта му за възстановяване на неоснователно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 19 589,69 лв., от които главница за периода от 01.01.2011 г. до 31.05.2016 г. в размер на 14 614, 54 лв. и лихва за минало време в размер на 4 975,15 лв., изчислена към 31.10.2016 г.; 2) осъден Националния осигурителен институт да заплати на В. В. сумата от 350 лева разноски по делото. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на ново, с което да се отхвърли първоначалната жалба на В. В. против решение № 2153-15-127 от 11.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ – П.. Претендира се и присъждане на направените разноски по делото, включително и на заплатената държавна такса при касационното обжалване и възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Ответницата по касация В. В. от [населено място], редовно призована, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. По делото е било установено, че пенсионните органи са предприели проверка за правомерността на получаваната от В. В. пенсия, след като са установили липсата на оригиналното й пенсионно досие. При проверката е прието, че действителните й осигурителен стаж и доход не отговарят на заявените от нея, въз основа на които е била отпусната, а впоследствие и изменена /чрез увеличение по размер/ пенсията й. Поради това на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване е издал разпореждане от 06.06.2016 г. /потвърдено с решение от 07.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ - П./, с което пенсията й е изменена със задна дата чрез намаляването й. След влизането в сила на посоченото разпореждане ръководителят на пенсионното осигуряване е издал ново такова на 10.10.2016 г., с което на основание чл. 98, ал. 2 във връзка с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО е наредено В. В. да възстанови в бюджета на НОИ изплатените й в повече суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със съответната лихва. Последното е обжалвано от Вълчева пред директора на ТП на НОИ – П., който с решение от 22.11.2016 г. е заличил като погасено по давност част от задължението на лицето по горното разпореждане, а за останалата част е спрял производството на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Впоследствие производството е било възобновено и е постановено оспореното пред първоинстанционния съд решение от 11.06.2018 г., с което по същество на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е било потвърдено вмененото от пенсионния орган на Вълчева задължение за възстановяване в бюджета на НОИ на непогасените по давност неоснователно получени суми за пенсии, ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. За да уважи жалбата на В. В. Пловдивският административен съд е приел, че процесното решение на директора на ТП на НОИ – П. от 11.06.2018 г. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване в същото ТП на НОИ в частта му относно непогасените по давност суми, са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 98, ал. 2 от КСО. В мотивите на съдебния акт е аргументирана теза, че няма доказателства за недобросъвестно поведение на Вълчева при получаване на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната й с разпореждане от 15.06.1999 г., считано от 01.04.1998 г., и изменена с разпореждане от 10.10.2000 г. от датата на отпускането й. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на съда се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните писмени доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за неговата законосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи (съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни) в насока, че процесните решение и разпореждане /в потвърдената му от горестоящия административен орган част/ са издадени при неспазване на приложимия материален закон, което на своя ред обуславя наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Установеният безспорно факт на неправилно извършени осигурителни плащания в полза на В. В. /получила суми за пенсии в по-висок размер от дължимите й от Д00/, не е достатъчен сам по себе си, за да обуслови материална законосъобразност на нареденото връщане на непогасените по давност такива суми от получателката им със съответната лихва. За да бъде ангажирана отговорността й да възстанови надвзетите суми за пенсии, следва да бъде установено, че е действала недобросъвестно. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО на възстановяване подлежат недобросъвестно получените от осигуреното лице суми за осигурителни плащания, заедно с лихвата по чл. 113. Недобросъвестността обаче не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че Вълчева съзнателно се е възползвала от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да бъде пенсионирана /а впоследствие и да бъде изменена пенсията й/ при по-благоприятни за нея условия. Липсата на оригиналното пенсионно досие /по делото няма данни или твърдения досието на Вълчева да е сред намерените от Икономическа полиция – П./ не може да се вмени във вина на пенсионерката, поради което не е аргумент в тази посока. Изводът на ръководителя на ТП на НОИ – П. за нейната недобросъвестност не произтича от анализ на конкретни прояви или поведение на лицето, целящи да заблудят пенсионния орган относно категорията на положения труд и пенсионните права, а почива на вероятностни съждения, базирани на непотвърденото наличие на осигурителен стаж от втора категория. В случая пенсионното досие не е било съхранено в архивохранилището на ТП на НОИ, като не са установени извършени от лицето действия в нарушение или при заобикаляне на закона с цел постигане на неправомерен облагодетелстващ резултат. Неправилната преценка на категорията на труда би могла и да е в резултат от допуснати грешки в развилото се пенсионно производство по първоначално отпускане на пенсията. При това положение не може да се приеме за доказано, че Вълчева е съзнавала, че част от придобития от нея стаж не е от втора, а е от трета категория и изплащаната й пенсия за процесния период е в по-голям размер. Поначало добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на получилото плащанията лице като основание за издаване на акт по чл. 114, ал. 1 от КСО не е доказана от осигурителния орган. Предвид горното следва да се приеме, че като е отменил оспорения пред него административен акт и е присъдил деловодните разноски съобразно изхода на спора, Административен съд – П. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на главните касаторови искания неоснователна се явява и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,