Решение № 9186 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2838/2018 г.

Решение № 9186 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2838/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Г., [населено място], [жк][жилищен адрес] срещу Решение № 7628 от 12.12.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 10581/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Григоров срещу Решение № 227 р-11215 от 30.08.2017 г. на началника на Трето районно управление, гр. С., с което на основание чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия са отнети разрешителните му за съхранение, носене и употреба на оръжие № 20140060589.

Касационният жалбоподател – Н. Г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е анализирал доказателствата по делото и е формирал несъответен на тях извод като е приел, че по отношение на него е наложена мярка по чл. 18 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Не е отчел, че мярката не е влязла в сила и е отменена. Съдът не е отчел, че в хода на административното производство органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила като не го е уведомил за започване на производството, нарушил е всички срокове за произнасяне и е нарушил чл. 35 АПК. Несъответен на закона счита извода на съда за ирелевантността на вида на мярката по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – началникът на Трето районно управление, гр. С., счита същата за неоснователна. Съдът правилно е установил фактите по делото и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи. Съответен на закона е изводът на съда, че за законосъобразността на оспорения акт е достатъчен фактът на налагане на мярка по Закона за защита от домашно насилие.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Т. Г..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и фактите по делото, при спазване на съдопроизводствените правила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт-.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. Н. Г. притежава разрешително за съхранение, носене и притежаване на огнестрелно оръжие – пистолет "Макаров", калибър 9 х 18 мм, №АЕ24601, със срок на валидност до 04.08.2019 г.

2. На 14.12.2016 г. Софийски районен съд издава заповед за незабавна защита на основание чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3, предложение 1 и 4 ЗЗДН, с която задължава г-н Григоров да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на А. В. и му забранява да доближава пострадалото лице, както и места за социални контакти и отдих на същото.

3. На 16.05.2017 г., с Решение № 121106, постановено по гражданско дело № 67868/2016 г., Софийски районен съд оставя без уважение молбата на А. В. за издаване на заповед за съдебна защита срещу Н. Г. и отказва да издаде заповед за съдебна защита. Решението е влязло в сила на 26.05.2017 г.

4. На 19.07.2017 г. Софийски районен съд уведомява началника на Трето районно управление, гр. С., че заповедта за незабавна защита по отношение на г-н Григоров няма действие занапред.

5. На 30.08.2017 г., с Решение № 227 р-11215, издадено на основание чл. 153, т. 6 във вр. с чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) началникът на Трето районно управление гр. С., отнема издаденото на г-н Григоров разрешително за съхранение, носене и употреба на оръжие – пистолет "Макаров", № 20140060589, валидно до 04.08.2019 г.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че решението е и материално законосъобразно. За целите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е достатъчно на лицето да бъде наложена мярка по чл. 18 като е без значение фактът, че впоследствие е отказано издаването на заповед за защита. Това обстоятелство няма обратно действие и не променя материалната законосъобразност на акта.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е неправилно като излага доводи и за трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока.

Касаторът счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като неправилно е приложил правилата за влизане в сила и за действието на заповедта по чл. 18 ЗЗДН и не е отчел, че заповедта от 14.12.2016 г. не е влязла в сила и е отменена. Тези доводи на касатора са неоснователни. Видно от приложеното по делото гражданско дело № 67868/2016 на Софийски районен съд на 14.12.2016 г. Софийският районен съд издава заповед за незабавна защита на основание чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3, предложение 1 и 4 ЗЗДН, с която задължава г-н Григоров да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на А. В. и му забранява да доближава пострадалото лице, както и места за социални контакти и отдих на същото. Съгласно изричната разпоредба на чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. Следователно, с издаването й на 14.12.2016 г. заповедта за незабавна защита е влязъл в сила съдебен акт по реда на Закона за защита от домашно насилие и тази заповед има правно действие до влизането в сила на решението на съда по молбата за защита – в случая до 26.05.2017 г.

С оглед на горното съдът не е допуснал нарушение на правилата за преценка на действието на заповедта по чл. 18 ЗЗДН и изводът, че по отношение на касатора е налице мярка по чл. 18 ЗЗДН е правилен.

Правилен е и изводът на съда, че за приложимостта на разпоредбата на чл. 115, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по смисъла на чл. 5 ЗЗДН, както и дали тя е наложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е налагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. А с оглед на изложеното по-горе досежно наложената на касатора мярка по чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН визираната в закона предпоставка за отнемането на разрешителното е осъществена. За периода от 16.12.2016 г. до 26.05.2017 г. на касатора е била наложена мярка по реда на Закона за защита от домашно насилие. Фактът, че с решението си от 16.05.2017 г. районният съд не налага мярка на основание чл. 16, ал. 1 ЗЗДН не променя факта, че за периода до влизане в сила на съдебното решение – 26.05.2017 г., касаторът е с наложена мярка. Това прави неоснователни доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Съдът правилно е установил фактическият състав на релевантната разпоредба, правилно е тълкувал и приложил същата.

Неоснователни са и доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради неустановени от съда допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Вярно е, че по делото няма доказателства за изпълнение от органа на задължението му по чл. 26, ал. 1 АПК, но в случая органът действа в условията на обвързана компетентност и доказването по делото на фактическия състав на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ прави допуснатото от органа нарушение несъществено, тъй като не би могло да доведе до друг правен резултат. Органът не е допуснал нарушение на чл. 35 АПК, защото видно от доказателствата по делото всички релевантни за случая факти и обстоятелства са надлежно събрани и обсъдени.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно. Същото е валидно и допустимо, и съдът следва да го остави в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Столичната дирекция на вътрешните работи – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за възнаграждение за представителство от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд