Решение № 9514 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5379/2016 г.

Решение № 9514 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5379/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Областен управител на О. Б., срещу решение № 367/14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 795/2015 г. по описа на Административен съд Б.. В касационната жалба се основава неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по жалбата, П. В. Т. и кмет на О. С. не се явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Б. се е развило по жалбата на П. Т. против заповед № ОА-АК-682 от 21.10.2015 г. на областен управител на О. Б. с която е обявена за частично нищожна заповед № З-400/18.09.2015 г. на кмета на О. С. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожна оспорената пред него заповед. За да постанови този резултат съдът е приел, че областният управител се е произнесъл извън установения в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗА срок, както и че не се касае за производство по чл. 97 и сл. АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспорената пред съда заповед е издадена на основание чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Закона за администрацията /ЗА/ и чл. 45, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗА областният управител издава заповеди в границите на предоставените му правомощия, а съгласно нормата на чл. 32, ал. 2, изр. второ областният управител може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му. Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗМСМА установява възможност актовете на кмет на общината да се оспорват пред областния управител, освен ако н закон не е предвидено друго. В случая оспорената заповед е издадена при условията на сезиране на областния управител от издателя на акта, кмет на О. С.. Безспорно е установено по делото, че областният управител се произнесъл след изтичане на четиринадесетдневния срок от датата на която е сезиран. Срокът по чл. 32, ал. 2, изр. второ ЗА е преклузивен. След изтичането му се погасява правото на областния управител да отменя актовете на кметовете, дори и да констатира незаконосъобразност. Правомощието на областния управител е ограничено във времето, с оглед осигуряване стабилитета на издадените от кметовете на общини актове. Законовото правомощие в случая не е упражнено в предвидения от закона срок. Несъстоятелно е позоваването на разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, тъй като тя касае оспорване на административен акт пред съд, каквото в случая не е налице. Останалите доводи, развити в касационната жалба са неотносими към правилността на обжалваното решение. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд Б. като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,