Решение № 7145 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2177/2009 г.

Решение № 7145 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2177/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Производството е образувано по две касационни жалби против Решение № 861/07.11.08 г. по адм. д. 5154/07 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 20003595/04.04.07 г. на орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. София, потвърден с Решение № 1617/21.09.07 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът "Валди" ЕООД оспорва съдебното решение в частта, в която съдът е приел, че издаденият при първоначалната данъчна ревизия РА № 2300-108/27.02.06 г. е влязъл в сила, което според него обуславя и правния му интерес от обжалване на съдебно решение, с което атакувани РА е обявен за нищожен, каквото искане е направено и в жалбата до АССГ. Твърди, че решението в оспорената част (мотивите) е неправилно и необосновано и иска да бъде отменено в тази част, независимо от становището на "Валди"ЕООД за правилност на крайния резултат по адм. д. 5154/07 г. на АССГ. Не претендира заплащане на разноски и не изразява становище по другата касационна жалба. Във втората касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д "ОУИ") се оспорва изцяло съдебното решение на Административен съд - София-град. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно. Аргументи в подкрепа на становището си касаторът излага в касационната жалба и иска отмяната съдебното решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Не изразява становище по другата касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за недопустимост на касационната жалба на "Валди" ЕООД и неоснователност на касационната жалба на Д "ОУИ". Върховният административен съд, I-А отделение, намира, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, като касационната жалба на "Валди" ЕООД е процесуално недопустима, а касационната жалба на Д"ОУИ" е основателна. С обжалваното Решение № 861/07.11.08 г. по адм. д. 5154/07 г. по описа на Административен съд - София-град е обявен за нищожен РА № 20003595/04.04.07 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1617/21.09.07 г. на Д "ОУИ". Административният съд е приел, че РА е нищожен, защото е издаден от орган, на когото не е възложено извършване на данъчна ревизия от компетентен орган - териториален данъчен директор. Този извод на АССГ е обусловен от мотивираното становище, че РА № 2300-108/27.02.06 г., издаден при предходна данъчна ревизия, е влязъл в сила при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, поради което възлагането на данъчна ревизия за установяване на същите данъчни задължения и периоди следва да бъде извършено при условията на чл. 133 от ДОПК и от компетентния за това орган. Според АССГ е ирелевантно произнасянето с Решение № 1658/28.07.06 г. на Д "ОУИ", с което този РА № 2300-108/27.02.06 г. е частично отменен и е разпоредено извършване на нова данъчна ревизия само в тази част, защото решението на горестоящият административен орган е постановено при "изчерпана компетентност" и е нищожно. Така постановеното съдебно решение е незаконосъобразно. По касационната жалба на "Валди" ЕООД Касационната жалба съдържа конкретни оплаквания само относно мотивите на съдебното решение, което като кран резултат е изцяло в полза на жалбоподателя и удовлетворява изрично негово искане за обявяване на нищожността на РА № 20003595/04.04.07 г. Следователно за "Валди" ЕООД не е налице правен интерес от обжалване на съдебно решение, което е благоприятно за него и на основание чл. 210, ал. 1 от АПК няма право на жалба. Допълнително следва да бъде посочено, че съгласно изричната разпоредба на чл. 160, ал. 6 от ДОПК , във връзка с чл. 208 от АПК, трайната съдебна практика и преобладаващата част от теорията на административното правосъдие, на касационен контрол подлежи първоинстанционното съдебно решение, а не неговите мотиви. По изложените съображения и на основание чл. 215 от АПК касационната жалба на "Валди" ЕООД следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство, образувано по нея да бъде прекратено. По касационната жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касационната инстанция намира, че изводът относно влизането в сила на РА № 2300-108/27.02.06 г. за неправилен като противоречащ на събраните по делото доказателства. Този РА е отменен с Решение № 1658/28.07.06 г. на Д "ОУИ", постановено по редовно подадена жалба и в срока по чл. 156, ал. 4 от ДОПК, продължен редовно със споразумение, постигнато между страните в законния срок. АССГ в противоречие с представените по делото доказателства - споразумение с посочена в него невъзможна дата 28.02.06 г. ( защото към тази датата РА не съобщен на данъчния субект и не е обжалван) за продължаване на срока до два месеца, е приел, че то е постигнато на 02.05.06 г., на която е изпратено предложението за постигане на споразумение. Допуснатата техническа грешка в дата на споразумението не може да бъде тълкувана във вреда и на двете страни, в резултат на което да се приеме, че решението на Д "ОУИ" е издадено след изтичане на срока по чл. 156, ал. 4 от ДОПК, който е бил редовно продължен по взаимно съгласие между страните. По изложените съдът намира, че неправилно е установена фактическата обстановка по спора и е направен извод за наличието на влязъл в сила РА за същите данъчни задължения и периоди, респективно вторият ревизионен акт е нищожен. Допълнително настоящият съдебен състав намира, че решаващият съд допуснал съществено принципно нарушение на процесуалните правила, което се е отразило върху правилността на съдебното решение. Правните изводи на решаващия съд относно пределите на спорния предмет са неправилни и са в противоречие с принципите на АПК. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В това съдебно производство, което има административноправен характер, решаващият съд няма правомощия да извършва косвен съдебен контрол върху други административни актове освен обжалвания РА. Прилагането на "косвен" съдебен контрол в административния процес е в противоречие на изрични правни норми на ДОПК - чл. 160, ал. 2 от ДОПК, определящ предмета на съдебен контрол, както и на АПК - чл. 129 от АПК, уреждащ съединяването на жалби като единствена хипотеза, чл. 132 и чл. 133 от АПК, уреждащи подсъдността. Възможността за контрол относно действителността на административни актове, от които се пораждат права или задължения, е ограничена изрично от специалния процесуален закон, в който по очевидни причини ( проявление на принципите законност, обективност, служебно начало, добросъвестност и на липса на лице с правен интерес за оспорване) не е въведена хипотезата на чл. 146, ал. 2, т. 2 от АПК. Следователно не е допустимо по пътя на косвения съдебен контрол да се разширяват правомощията на съда, изрично ограничени от законодателят. Без изрично да се е позовал АССГ е приложил чл. 17 от ГПК във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, което е процесуално недопустимо, защото противоречи на основни принципи на административния процес относно предмета на съдебния спор, който е различен от този в гражданския процес и не е налице неуреден случай. Приложеното от АССГ тълкуване относно възможността да се упражни инцидентен косвен контрол върху действителността на необжалвано решение на Д"ОУИ" е в противоречие и с дългогодишната практика по приложението на този институт на правото в административно правораздаване. Съдът е извършил проверка относно действителността, респективно нищожността, на влязъл в сила административен акт, независимо, че е бил длъжен ( както и всички лица и държавни органи) да затече неговата сила на стабилен административен акт до евентуалното му прогласяване за нищожен в отделен процес ( за какъвто няма данни, че е образуван). В този смисъл е и дългогодишната непротиворечива съдебна практика, чието отражение са например: Определение № 3525/17.03.09 г. по адм. д. 3502/09 г., Решение № 607/20.01.05 г. по адм. д. 11051/03 г., адм. д. 1974/26.02.07 г. по адм. д. 11093/06 г., Решение № 3723/13.04.07 г. по адм. д. 10499/06 г., Решение № 1842/28.02.05 г. по адм. д. 9069/04 г. Институтът на косвения съдебен контрол, въведен от съдебната практика, дефиниран в Решение № 78/12.07.1973 г. по гр. д. 58/73 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд като правомощия в рамките на задължението (на съда) за преценка на правопораждащите факти, съдът може да констатира нищожността на един административен акт и с оглед на това, без да го изменява или отменява, да приеме съществуването или не на определени правоотношения, намира приложение само в гражданския процес, в който има за предмет именно само граждански правоотношения, спрямо които един административен акт е възможно да представлява факт с правно значение (например правопораждащ факт). Израз на необходимостта на установяване на относимите към гражданскоправния спор факти, констатирана на съдебната практика в тази насока, е създаването на изричната правна норма на чл. 17 от ГПК (ДВ, бр. 50/20.07.2007 г.). Аналогична разпоредба в процесуалните закони в областта на административното право не е налице, защото възможността съдебен контрол за действителност на административните актове е предвидена изрично като безсрочна в чл. 149, ал. 5 от АПК. Въвеждането на хипотезата за право за оспорване на административните актове с искане за обявяване на тяхната нищожност е именно поради необходимостта да бъде осигурена законност на актовете на администрацията, но и правната стабилност чрез зачитането на тяхното действие до изричното им обявяване за нищожни. Оспорването с искане за обявяване на нищожност на административните актове се разглежда от административен съд, респективно Върховния административен съд, като се подчинява на всички правила на административния процес, включително относно родова и местна подсъдност, право на участие на страните в процеса, събиране на доказателства и др. Следователно допускането на косвен съдебен контрол в административния процес би довел до пряко нарушение на основни принципи на административното правосъдие и възможност за изземване на правомощия на един съд от друг. С разглеждането на спор, с който не е сезиран, независимо, че не е се е произнесъл с изричен диспозитив, съдът е допуснал нарушение на принципа на равенство на страните. Служебното начало в административния процес не представлява възможност за съда да приема за установени фактически констатации, за които страните по делото не са излагали твърдения и не са събирани доказателства в подкрепа на фактически твърдения на страна по делото. В този смисъл съдът е приел за установено факт, на който нито една от страните не се е позовала, че е осъществен и не е имала равна възможност за ангажиране на доказателства за установяването му или за неговото опровергаване. С това процесуално поведение АССГ е допуснал нарушение и на принципа на ефективност на съдопроизводството като ограничил правото на защита на страните, допуснал е извършването на множество процесуални действия по събиране на доказателства, понасянето на свързаните с това разноски, след което е посочил, че всички тези доказателства са за установяване на факти без правно значение, като е заместил действителния спор между страните по делото с други неизвестни на страните до постановяване на решението фактически и правни изводи, по които те не са взели и не са имали възможност да вземат становище. По този начин съдът е лишил страните от разглеждането на спора им от една съдебна инстанция, предвидена изрично в процесуалния закон. С този подход към решаване на делото съдът е нарушил и принципа на легитимните очаквания на страните, които в никакъв случай не са имали възможност да предвидят взетото от съда решение, за което нито една от страните не е обосновавала фактическите и правните си доводи. Следователно страните не са имали и възможност да ангажират доказателства и правни становище по тълкуване на правните норми, които да бъдат взети предвид от съда при формиране на неговата воля. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а поради липсата на произнасяне по същество на спора относно законосъобразността на РА, делото да бъде върнато а ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. С оглед изхода на спора разноски не се дължат, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо А отделение