Решение № 16132 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15344/2010 г.

Решение № 16132 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15344/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Красимира Миркова, действаща като едноличен търговец "Мира - Красимира Миркова", гр. Созопол, ул. "Одеса" № 9 срещу заповед № Т-РД-14-79 от 13.10.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в частта по т. 34 от списъка към нея. С оспорената заповед министърът на икономиката, енергетиката и туризма наредил да се заличат от регистъра на туроператорите и туристическите агенции за извършване на туристическа дейност - туроператор и туристически агент лицата по списък № РК-07-08/2010 г., да се считат за невалидни издадените им удостоверения за регистрация, да се предприемат действия по отразяване на заличаването в Националния туристически регистър и да се предприемат действия по публичното оповестяване на заличаването. Под № 34 в списъка фигурира жалбоподателят. Жалбоподателят счита заповедта в обжалваната част за незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие на материални разпоредби и целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Органът не изследвал извършва ли фактически дейност туроператорът, което да налага сключването и представянето на застрахователен договор. Твърди, че от м. септември 2008 г. не извършва туроператорска дейност. Счита, че в хода на административното производство органът нарушил чл. 9, ал. 2 и чл. 35 АПК. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Илияна Илиева, адвокатска колегия, гр. Бургас. Ответникът по жалбата - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, счита същата за неоснователна. Жалбоподателят не изпълнил задължението си по чл. 59, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ) да уведоми административния орган за настъпили промени в подлежащите на вписване в Националния туристически регистър обстоятелства. Неизпълнил и задължението си за представяне на копие от сключения застрахователен договор, поради което и в съответствие със закона органът заличил регистрацията му. Моли съда да остави в сила обжалваната заповед. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Съдът счита, че жалбата е подадена и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, тъй като по делото не са ангажирани доказателства установяващи надлежното връчване на заповедта на жалбоподателя. По делото е приложено писмо, изходящ на ответника № 26-М-229 от 25.10.2010 г., адресирано до жалбоподателя, в което е посочено, че като приложение се изпраща оспорената заповед, но по делото няма доказателства това писмо надлежно да е получено от жалбоподателя или упълномощено от него лице. Липсата на доказателства за връчване на жалбоподателя на оспорената заповед прави жалбата от 12.11.2010 г. подадена в срок. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Жалбоподателят, действайки като едноличен търговец, е регистриран за упражняване на туристическа дейност като туроператор и туристически агент, съгласно заповед за регистрация № РД-16-209 от 14.09.2006 г. За периода 25.04.2006 г. - 29.04.2008 г. представил в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма договори за застраховка № 21311/06/502/009 от 25.04.2006 г., № 21311075020155 от 03.05.2007 г. и № 21311/08/502/0511 от 29.04.2008 г. След 2.05.2009 г., когато изтекъл срока на валидност на последната застраховка, не представил в министерството договор за застраховка за следващ едногодишен период. Такъв не представил нито до 31.05.2010 г., нито до 11.10.2010 г. Със заповеди № РД-16-25 от 8.01.2010 г. и № РД-16-561 от 17.05.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма била назначена Експертна комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти. На 30.09.2010 г. Експертната комисия провела заседание, на което обсъдила регистрираните туроператори, които не представили към 31.05.2010 г. застраховка по смисъла на чл. 42, ал. 1 ЗТ. Комисията взела решение, т. 4 по протокол № РК-07-08 от 30.09.2010 г., да предложи на министъра заличаване от регистъра на всички туроператори, които не са представили в срок копие от застрахователен договор. В приложение към т. 4 бил одобрен списък на туроператорите, в който под № 34 фигурира жалбоподателя. С докладна записка № Т-93-00-1364 от 11.10.2010 г. заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма и председател на Експертната комисия предложил на министъра, на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ, заличаване на жалбоподателя поради непредставяне на застрахователен договор включително към дата 11.10.2010 г. Въз основа на решението на експертната комисия министърът издал оспорената заповед № Т-РД-14-79 от 13.10.2010 г., с която наредил заличаване на едноличен търговец "Мира - Красимира Миркова" от регистъра на туроператорите и туристическите агенти. Жалбоподателят представя копия от годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2008 г., два броя данъчни декларации по чл. 61н от Закона за местните данъци и такси за облагане с патентен данък за 2009 г., годишен отчет за дейността на едноличния търговец през 2009 г. и отчет за приходите и разходите за 2009 г. От тях е видно, че през 2009 г. жалбоподателят извършвал търговия на дребно с облекло, съгласно класификация на икономическите дейности 2008. При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на Красимира Миркова за неоснователна по следните съображения: По делото няма спор за факти. Безспорно е, че жалбоподателят е регистрирано по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗТ лице. Безспорно е също, че последният договор за застраховка, който представил на регистриращия орган бил с дата на валидност на застраховката 2.05.2009 г. Не се спори, че след тази датата жалбоподателят нито е сключвал, нито е представял договор за застраховка. Не се спори също, че през 2009 г. не е извършвал дейност като туроператор или туристически агент. При така установените факти незаконосъобразността на оспорената заповед жалбоподателят мотивира с твърдения за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материални разпоредби и с целта на закона. По твърдението за съществени нарушения на административнопроизводствените правила: Жалбоподателят твърди, че административният орган постановил акта си в нарушение на чл. 35 АПК и на принципа на служебното начало - чл. 9, ал. 2 АПК. Безспорно чл. 35 АПК е процесуална норма от категорията на тези, които определят правилата за установяване на релевантните юридически факти. Тя е норма - процесуална гаранция за законосъобразното и целесъобразно издаване на административния акт. За това нарушаването й по принцип води до невъзможност да се установят юридическите факти и с оглед на това до невъзможност да се приложи материалноправната норма, което обикновено поставя под съмнение материалната законосъобразност на издадения акт. Нормата задължава органа да издаде акта след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията на страните, ако такива са дадени. Следователно, за да се установи нарушена ли е или не нормата е необходимо да се извърши проверка дали акта е издаден след като са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства, защото не всяко нарушение на процесуалните правила е основание за отмяна, а само това, което е съществено, тъй като е повлияло или е могло да повлияе на съдържанието на акта или е довело до нарушаване правото на защита на неговия адресат. Кои в случая са релевантните факти? Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ регистрацията на туроператор и/или туристически агент се заличава ако лицето не представи пред регистриращия орган договор по чл. 42, ал. 1 ЗТ. Договорът по чл. 42, ал. 1 ЗТ е застрахователен договор, покриващ отговорността на туроператора или агента за причинени вреди вследствие неразплащане с контрагенти. Следователно релевантният факт е само и единствено представен ли е или не на регистриращия орган застрахователен договор. По своето естество този факт установява действие, извършено/неизвършено пред самия орган, т. е. органът изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая като установил представено ли му е копие от договора. Никакви други факти и обстоятелства не са от значение за осъществяване на фактическия състав на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ. Що се отнася до задължението на органа да обсъди възраженията на страните то органът действително не го изпълнил. Но обвързаната компетентност, при която органът действа в хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ, и характера на единствения релевантен юридическия факт - представяне/непредставяне от самия жалбоподател на документ, изключват в конкретния случай възможността необсъждането на обясненията и възраженията на адресата на акта да представляват съществено процесуално нарушение. Органът няма право на преценка. Законосъобразното решение е само едно и то е определено предварително от законодателя. Обстоятелствата, поради които копие от застрахователния договор не е представено са ирелевантни, поради което и органът няма задължение да събира доказателства за тях, както и да обсъжда възражения на страните досежно същите. По отношение на твърдяното нарушение на чл. 9, ал. 2 АПК следва да се посочи, че задължението на органа да събира доказателства и когато няма искане от заинтересованата страна е само и единствено относно всички необходими доказателства, т. е. доказателства от конкретната жизнена ситуация, които по своята същност и връзка с предмета на акта установяват юридическите факти визирани в хипотезата на правната норма и по този начин ги субсумират под съответната правна норма. В случая, както бе посочено, релевантният юридически факт е само и единствено представянето на застрахователния договор. Други необходими юридически факти законодателят не е предвидил, за да настъпят правните последици, предвидени в диспозицията на нормата, т. е. да настъпи заличаването от регистъра на оператора. Видно от изложеното твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. По твърдението за нарушение на материалноправни разпоредби: Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за нарушение на материалния закон. Както бе посочено разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ предвижда заличаване на оператора от регистъра, когато застрахователния договор не е представен. Съгласно чл. 42, ал. 4 ЗТ договорът за застраховка се сключва за срок от една година и се подновява не по-късно от тридесет дни преди датата на изтичането му. Жалбоподателят не оспорва, че тридесет дни преди изтичане датата на валидност на застраховката - 2.05.2009 г., не сключил нов договор. Тъй като не сключил договор той сам се поставил в невъзможност да изпълнил и другото си задължение - да представи в четиринадесетдневен срок от сключването договора на министъра за вписване в регистъра. С оглед на така възприетото законодателно решение ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед е факта извършвал ли е или не в съответния период оператора регистрираната дейност. Законодателят обвързва заличаването от регистъра не с фактическото неизвършване на дейността, а с непредставянето на застрахователния договор. Няма разпоредба в закона, която да придава юридическа значимост на фактическото неизвършване на дейността. И това е логично, защото вписването в публичния регистъра легитимира жалбоподателя като лице, което извършва туроператорска и/или туристическа агентска дейност. Точно това вписване създава правните очаквания на потребителите, че лицето отговаря на законовите изисквания и следователно законовите механизми за тяхната защита са гарантирани. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че законовото задължение на министъра да заличи оператор, който не представи в срок застрахователен договор е въведено в закона още с изменението от 2004 г. и до настоящия момент винаги е било основание за заличаване на регистрацията. С оглед на това правните очаквания на жалбоподателя не биха могли по какъвто и начин да са свързани с факта на извършване или не на дейността. По възражението за противоречие с целта на закона: Жалбоподателят не сочи доводи, поради които счита за доказано твърдяното нарушение. Както бе посочено в хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ министърът действа в условията на обвързана компетентност. Не съдът, и не административният орган, а законодателят е преценил, че непредставянето на копие от застрахователния договор ще бъде обвързано с действително тежката последица - заличаване на оператора. Но именно законодателят е този, който преценявайки важността на регулираните обществени отношения, определя последиците от съответния факт. В случая той преценил, че защитата на интересите на потребителите е ценност, която налага необходимостта от точно този вид санкция. Вярно е, че в случая става въпрос за извършването на едно формално действие - представяне на копие от договор, но именно този факт удостоверява наличието на застрахователен договор и следователно гарантира правата на потребителите. Точно този факт гарантира правната сигурност на потребителите, че предлаганата им дейност се извършва от лице, което е спазило законовите изисквания и по този начин постига визираните в чл. 2 и 3 цели на Закона за туризма - да въведе единни критерии за извършване на дейността и да осигури защита на потребителите. Видно от изложеното инвокираните от жалбоподателя твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед са неоснователни. При издаване на оспорваната заповед органът не допуснал нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалноправни разпоредби, а по същество актът е съобразен с целта на Закона за туризма. При извършена служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт по смисъла на чл. 168, ал. 1 АПК съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за туризма, поради което оспорването на Красимира Миркова, действаща като едноличен търговец, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от оспорването съдът следва да не присъжда на жалбоподателя направените по делото разноски. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът също не следва да му присъжда такива. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,