Решение № 10947 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2605/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Куртова, с [ЕГН], чрез упълномощената адв. М. Стоянова, срещу Решение 34 от 13.01.2023 г., постановено по адм. д. 470 по описа на Административен съд Хасково (АС - Хасково) за 2022 г. С него е отхвърлено оспорването, предявено от настоящия касационен жалбоподател, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 26/06/3/0/05194/3/01/04/01 от 26.04.2022 г., издаден от изпълнителния директор на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд «Земеделие» (ДФЗ) гр. Хасково. Наред с това, Куртова е осъдена да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 400,00 лв. Предвид изложеното в касационната жалба следва да се приеме, че се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Акцентира се на твърдението, че обжалваният съдебен акт не съдържа собствени на съда мотиви. Поддържа се становище, че съдът не съобразил факта на извършване на проверките, дали основание за направените от административния орган констатации, преди подаването на заявката за плащане. Наред с това, въпреки дадените указания по разпределението на доказателствената тежест, от страна на издателя на акта ответник в двете съдебни производства, не са ангажирани доказателства за твърдяното неизпълнение. Ето защо, като е приел за доказани фактическите основания на АУПДВ, съдът е постановил неправилен съдебен акт. В допълнение, в нарушение на съдопроизводствените правила не отговорил на направените възражения за допуснати от страна на административния орган нарушения на чл. 35 и 36 АПК, за принципната недопустимост с АУПДВ да се отказва плащане и липсата на посочено правно основание, което да даде основание за отказа за плащане. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяна на оспорения АУПДВ. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Представя писмена молба, в която заявява, че поддържа касационната жалба на заявените в нея основания, претендира разноски за двете съдебни инстанции по приложен към молбата списък и доказателства за извършването им и прави възражение за прекомерност относно размера на юрисконсултското възнаграждение. Ответникът директорът на ОД на ДФЗ - Хасково оспорва касационната жалба в представена по делото молба становище и прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение в случай, че се представят доказателства за плащане на такова. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Хасково е бил АУПДВ 26/06/3/0/05194/3/01/04/01 от 26.04.2022 г., издаден от изпълнителния директор на ОД на ДФЗ гр. Хасково, с който на Куртова е отказано изплащането на финансовата помощ в размер на 9779,00 лв., представляваща второ плащане по Административен договор BG06RDNP001-6.007-2221-C01 от 24.03.2021 г.; прекратен е посоченият договор и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19558,00 лв. съгласно Таблица 1, инкорпорирана в акта. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и заключението на приетата по делото съдебно икономическа експертиза (СИЕ), първоинстанционният съд е направил фактически установявания, идентични на възприетите от административния орган, които са му дали основание да достигне до извод за неоснователност на предявеното от Куртова оспорване. Съдът съобразил, че в мотивите към акта са изложени съображения, свързани с извършване на административни проверки, посещение на място и проверка на място преди второ плащане, при които е установено неспазване разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 8 от сключения между страните административен договор и т. 17.9 и т. 17.10 от Раздел 1 Техническо изпълнение на проектите от условията за изпълнение на одобрените проекти по процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.007 по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014 - 2020 г. Съдът взел предвид установеното от административния орган, че като ползвател на помощта Куртова е започнала изпълнението на бизнесплана си с отглеждане на 14,392 дка бамя. В Приложение 3 към договора «Таблица за специфични цели и резултати», позиция Б било заложено изпълнение на цели увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро, измерен в стандартен производствен обем (СПО), а в Таблица 2 от Раздел III от бизнесплана «Описание на планираните инвестиции и дейности», които ще бъдат извършени в рамките на периода за проверка на бизнесплана е предвидено изпълнение на инвестиция/дейност увеличаване на площите с бамя с 4 дка през 2021 г., като съгласно бизнесплана общата площ, която трябва да се стопанисва за стопанската 2020/2021 г. е 18.392 дка бамя. Началният икономически размер на стопанството бил 7998.70 евро, равняващ се на 14.392 дка бамя, а икономическият размер на стопанството към крайната датата на периода на проверка, измерен в СПО следвало да бъде 10221.96 евро, равняващ се на 18.392 дка бамя. След извършеното на 25.06.2021 г. посещение на място от експерти от отдел РРА на ОД на ДФЗ гр. Хасково било дадено заключение, че голяма част от насажденията от бамя не са поникнали, като е дадена препоръка за проверка на място от отдел РТИ, за да се извърши измерване със специализиран уред с цел определяне на засадената и реално обработена площ от бенефициента. При извършена проверка в периода 20.07.2021 г. - 23.07.2021 г. от служители на РТИ - Хасково е установено, че неподдържаната площ е 14.497 дка, 1.5 дка е угар, а равняващият й се СПО, изчислен по таблица съгласно Приложение 5 към УК е 0.00 евро. Било прието също така, че към крайната датата на периода на проверка на бизнесплана - 01.08.2021 г. в стопанството е следвало да се отглежда 18.392 дка бамя, а при проверката на място е установено, че в стопанството се отглеждат 0.00 дка бамя. Счетено било, че по този начин е нарушено задължението по чл.15, ал.1 от договора, във вр. с чл. 6, ал. 3, във вр. с ал. 1 от договора, което дало основание за прилагане на т. 32.2, т. 32.3 и т. 32.4, във вр. с т. 23.2 от Раздел 2 Финансово изпълнение на проектите от Условията за изпълнение. При тези възприети от съда фактически установявания бил издаден спорният АУПДВ, с който било отказано изплащане на финансова помощ в размер на 9779.00 лв., представляваща второ плащане по Административен договор BG06RDNP001-6.007-2221-C01, последният бил прекратен и било определено на Куртова, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19558.00 лв. При тези фактически установявания и съобразяване на останалите извършени в хода на административното производство производствени действия, от правна страна съдът приел, че спорният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Като се позовал на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) в приложимата им към датата на издаване на акта редакция, съдът приел, че именно в правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ или оправомощени от него със съответна заповед лица, е издаването АУПДВ в случаите когато е налице неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от бенефициентите на мерките за подпомагане, по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително по мерките по подмярка 6.3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. Взел предвид приложените по делото Заповед 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. и Заповед 60/04.2022 г., издадени от изпълнителния директор на ДФЗ, въз основа на които направил извод, че директорът на ОД - Хасково е оправомощен да издава АУПДВ по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на ЗУСЕСИФ при установени неспазвания на нормативни и договорни задължения по сключените договори за финансова помощ по подмярка 6.3. Въз основа на тях направил извод, че оспореният АУПДВ е издаден от материално и териториално компетентен орган. Приел, също така, че се спазени разпоредбите по чл. 26, ал. 1 и чл. 34 АПК и в този смисъл счел, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като той отговаря на изискванията за форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Въз основа на анализ на приложимите разпоредби от Наредба 10 от 10.06.2016 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г., като съобразил фактическите основания за издаване на обжалваният акт - 1.Неподдържане на икономическия размер на стопанството измерен в СПО за периода от датата на подписване на административният договор до избраната крайна датата за проверка изпълнението на бизнесплана и 2. неувеличаване икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро, измерен в СПО, респективно увеличаване площите с бамя на 18.392 дка, както и поетия от Куртова ангажимент по посочения по горе административен договор и задължението да изпълни одобрения бизнесплан, съдът направил извод, че настоящата касационна жалбоподателка не е изпълнила поетия с договора ангажимент да поддържа икономическия размер на стопанството си за целия период от сключване на договора до датата на планираното увеличение/подаване на заявката за второ плащане, но не по-късно от 01.08.2021 г. По тази причина намерил за доказано първото посочено в обжалвания АУПДВ фактическо основание за издаването му. За доказано съдът приел и второто посочено в АУПДВ фактическо основание за издаването му, доколкото въз основа на заключението на приетата СИЕ и доклада за извършена проверка, приел, че безспорно се установява неизпълнението от страна на Куртова към датите на проверка да е изпълнила и поетия ангажимент да увеличи икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро, измерен в СПО с увеличаване площите с бамя с 4 дка. Предвид изложеното и останалите подробни съображения по същество на спора, съдът отхвърлил оспорването на АУПДВ. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при наличието на релевирани касационни основания за неговата отмяна необоснованост на изводите на съда, което е довело до постановяване на съдебен акт в нарушение на материалния закон. По предписанието на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (публ. в ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕФСУ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон (сега ЗУСЕФСУ). В контекста на тази разпоредба, необоснован и в нарушение на закона е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП (в относимата редакция) дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В случая административният орган е следвало да приложи ЗУСЕФСУ, тъй като спорният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) при действието на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения ред в ЗУСЕФСУ. Макар да е цитирал разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП, първоинстанционният съд не е извършил необходимия анализ, въз основа на който да достигне до правилния извод, че дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само ако не е налице основание по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ. Случаите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност, а не на алтернативност. В този смисъл само, когато липсват основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 9 ЗУСЕФСУ, се издава АУПДВ. По въпроса е налице ясна регламентация в специалния закон относно вида на акта, реда за издаването му и правните основания в различните хипотези. В казуса непостигането на заложените финансови показатели в бизнесплана, което съдът е възприел за установено и доказано по делото, представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. В практиката си Върховният административен съд трайно приема, че неизпълнението на показателите в бизнесплана, които имат характер на индикатори, всъщност касае неизпълнението на нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е действаща към момента на откриването на административното производство по издаването на процесния АУПДВ и съдът е следвало да съобрази това. По така изложените съображения, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, административният орган е следвало да се произнесе с решение за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕФСУ с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като не е съобразил това, АС Хасково е постановил неправилно решение, което макар да е валидно и допустимо следва да бъде отменено. Предвид всичко изложено по-горе, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, неправилно АС - Хасково е направил извод за неоснователност на оспорването на Куртова срещу спорния АУПДВ. Затова, доколкото изводите на първоинстанционния съд за неговата законосъобразност не съответстват на приетото от настоящия съдебен състав по същество на спора, обжалваното съдебно решение се явява неправилно и следва да бъде отменено поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Вместо него следва да се постанови друго - по съществото на спора, с което да се отмени оспореният от Куртова утежняващ акт като издаден при наличие на основание по чл. 146, т. 3 АПК. Преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган за ново произнасяне съобразно дадените в настоящото решение указания по приложението на материалния закон и производствените правила. Предвид изхода на спора пред Върховния административен съд и това, че този спор се пререшава по същество, своевременно заявените искания и представените доказателства, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за държавни такси за всички съдебни инстанции в общ размер от 274,70 лв., По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение