Решение № 12749 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9207/2015 г.

ВАСVIII отделение24.11.2016 г.докладчик т Емилия Миткова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалба от "Първа инвестиционна банка" АД срещу Заповед № ЛС-04-1045 от 29.07.2015 г., издадена от Министъра на правосъдието, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № З-00048 от 07.07.2015 г. на директора на Централния регистър на особените залози, с която е разпореден отказ за вписване в ЦРОЗ на обстоятелства по договор за особен залог по партидата на "Б-3" ЕООД в качеството му на залогодател, заявено от "Първа инвестиционна банка" АД. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено, пред петчленен състав на Върховен административен съд.

Мотиви

Решение № 12749 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9207/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 29, ал. 1 от Закона за особените залози /ЗОЗ/. Образувано е по жалба от "Първа инвестиционна банка" АД, срещу Заповед № ЛС-04-1045 от 29.07.2015 г., издадена от Министъра на правосъдието, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, против Заповед № З-00048 от 07.07.2015 г. на директора на Централния регистър на особените залози, с която е разпореден отказ за вписване в ЦРОЗ на обстоятелства по договор за особен залог по партидата на "Б-3" ЕООД в качеството му на залогодател, заявено от "Първа инвестиционна банка" АД. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Развити са съображения за материална незаконосъобразност на заповедта. Жалбоподателят поддържа, че е налице празнота в закона, тъй като липсва изрична процедура за последващо ново вписване на вече вписан договор за залог, която следва да се преодолее по аналогия със закона. Сочи, че предвидената за първоначално вписване процедура се подлага на едностранчиво тълкуване, което не позволява в достатъчна степен да бъде защитен интересът на заложния кредитор. Твърди, че неправилно не са приети съгласието на залогодателя и декларацията по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, депозирани при първото вписване. Излага, че същите нямат срок на валидност. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Ответната страна - Министърът на правосъдието, чрез процесуалния му представител юрк. Кожухаров, оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото съгласно чл. 235 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е отказ на министъра на правосъдието по смисъла на чл. 29, ал. 1, изр. 2 от ЗОЗ, постановен в производство по чл. 31 - чл. 35 от Правилника за устройството и дейността на ЦРОЗ към Министерство на правосъдието /ПУДЦРОЗМП/. Нормата е специална по отношение на общите правила за обжалване на индивидуални административни актовете по чл. 145, ал. 2 от АПК, поради което следва да се приеме, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност е административният акт, издаден от министъра на правосъдието, а не първоначалният отказ на директора на ЦРОЗ към МП. До този извод се достига и при тълкуването на нормата на чл. 35, ал. 1 от ПУДЦРОЗМП, според която при отхвърляне на жалбата от министъра на правосъдието централната регистърна служба препраща съответно към чл. 31 от правилника, т. е. относно оспорването на отказа за вписване в ЦРОЗ. Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на оспорения акт. Процесната заповед е връчена на заявителя на 07.08.2015 г., като жалбата до Върховен административен съд е подадена на 14.08.2015 г., т. е. в рамките на 7-дневния срок по чл. 35, ал. 2 от ПУДЦРОЗМП. Следователно, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административното производство е образувано по заявление на 01.07.2015 г., подадено от "Първа инвестиционна банка" АД за вписване на обстоятелства по договор за особен залог, сключен между "Първа инвестиционна банка" АД в качеството му на заложен кредитор и "Б-3" ЕООД в качеството му на залогодател, за обезпечаване на вземане по отпуснат от заложния кредитор кредит в размер на 100 000 евро, съгласно Договор за банков кредит № 032LD-S-000016 от 23.02.2010 г. Към заявлението са приложени следните документи: пълномощно; опис приложение на машини и съоръжения към поле № 17 в заявлението, заявление за вписване на договор за залог по Договор за банков кредит № 032LD-S-000016 от 23.02.2010 г. (заверено колие), декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от Андрей Йорданов Цветков от 17.03.2010 г. (заверено копие) и преводно нареждане за внесена държавна такса за вписване на особен залог. Със Заповед № З-00048 от 07.07.2015 г. директорът на ЦРОЗ е отказал вписването в ЦРОЗ на основание чл. 28, ал. 1от ЗОЗ. Отказът за вписване е връчен на Димитър Демирев, пълномощник на заявителя, лично на 08.07.2015 г. видно от отбелязването в заявлението. Този отказ е обжалван пред министъра на правосъдието, като със Заповед № ЛС-04-1045 от 29.07.2015 г. е отхвърлена жалбата на дружеството - заявител и отказът за вписване на договора за особен залог е потвърден. Органът е мотивирал заповедта със следните съображения: за да бъде извършено исканото вписване, за което важат правилата и изискванията за извършването на първоначално вписване на договор за залог, уредени в ЗОЗ и регламентирани в чл. 9 от ПУДЦРОЗМП, е необходимо да е налице ново съгласие на залогодателя, респ. на законния представител за вписването, както и да са изпълнени изискванията на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, като се представи нова, актуална декларация от залогодателя за липсата на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. При така установените факти настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд достига до извода за законосъобразност на оспорения административен акт, като издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, при правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Материалната компетентност на министъра на правосъдието да се произнася по отказ за вписване в ЦРОЗ произтича от нормата на чл. 29, ал. 1, изр. 1 от ЗОЗ, според която отказът да бъде извършено вписването подлежи на обжалване по административен ред пред министъра на правосъдието. Отказът е мотивиран съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК, като изложените фактически и правни основания обезпечават правото на защита на адресата на акта и проверката за спазване на материалния закон. В административното производство е спазена процедурата по чл. 31 от Правилника за устройство и дейността на ЦРОЗ към МП като отказът на министъра на правосъдието е отбелязан в заявлението за вписване, както и подадената жалба. Обжалваната заповед е издадена при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Вписването на особените залози е регламентирано в два нормативни акта - ЗОЗ и приетия на основание чл. 23 от него ПУДЦРОЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗОЗ искането за вписване се разглежда незабавно. Вписването може да бъде отказано само ако искането няма необходимото съдържание или не е внесена определената държавна такса, като едновременно с това отказът се съобщава на заявителя. Отказът да бъде извършено вписването подлежи на обжалване по административен ред пред министъра на правосъдието. Отказът на министъра на правосъдието подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс. От друга страна, в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от закона в обобщен вид са посочени обстоятелствата, които подлежат на вписване. Това са пет групи обстоятелства: идентификационните данни на длъжника, залогодателя за обезпечение на чужд дълг, заложния кредитор; описание на обезпеченото вземане или размера на сумата, за която е учреден залогът; описание на заложеното имущество; срокът на залога и на последно място условието на залога. Информацията за тези пет обстоятелства е детайлно регламентирана в чл. 9 от ПУДЦРОЗМП и заявителят е длъжен да я отрази в заявлението, което е по образец № 1 в полета, обединени в наименуваните групи. Не е спорен фактът между страните, че със заявлението 01.07.2015 г. се иска ново вписване на договора за особен залог по Договор за банков кредит № 032LD-S-000016 от 23.02.2010 г., който е бил вписан в регистъра с първоначално вписване рег. № 2010031700531 от 17.03.2010 г. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ действието на вписването е със срок от 5 години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл и това е смисъла вложен от законодателя в термина " продължено". Не се спори между страните, че заложният кредитор е пропуснал да поднови вписването по реда на чл. 19 от ПУДЦРОЗМП, във връзка с чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, поради което вписване с рег. № 2010031700531 от 17.03.2010 г. е изгубило своето действие и е архивно в базата данни на регистъра със служебен арх. № 38119 от 18.03.2015 г. Неправилно е твърдението на жалбоподателя, че е налице празнота на закона, тъй като изрична процедура за последващо ново първоначално вписване на вече вписан договор за залог не е предвидена, а предвидената за първоначалното вписване процедура не позволява в достатъчна степен да бъде защитен интересът на заложния кредитор. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ според настоящата инстанция цели да дисциплинира заложните кредитори, които бездействат и в чиито интерес е вписан особения залог като ограничи срока на действие му до определен момент. Съдебната практика е константна, че доколкото вписването на договора за особен залог по партидата на търговско дружество в ЦРОЗ към МП няма конститутивен характер, въпреки липсата на подновяване на вписването на договора за особен залог в срока по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, същият не губи действието си между страните, не се погасява, а само губи поредността на първоначалното вписване и може да бъде вписан наново с ред от новото вписване. Неоснователно жалбоподателят твърди, че след като е имало предишно вписване на същия договор, то същият има право да се ползва от документите, приложени към предходното заявление за вписване и че изискването на органа да се представи нова декларация по чл. 264 от ДОПК и съгласие на залогодателя за вписване вменява изпълнението на допълнителни условия, каквито в действителност законът не установява, тъй като същите нямат срок на валидност. Въпреки, че договорът за особен залог не губи действието си между страните, искането за повторното му вписване след изтичане на срока по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ се явява ново, отделно административно производство, и има действие ex nunc от датата на новата регистрация. С оглед на това правилно административният орган е приел, че заявлението за вписване следва да отговаря на изискванията за първоначално вписване на особен залог. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че по този начин заложният кредитор е лишен от възможността изобщо някога да впише отново договора за особен залог. На първо място няма пречка заложния кредитор да поиска от залогодателя съгласие за новото вписване в ЦРОЗ и нова декларация по чл. 264 от ДОПК. Дори и залогодателя да откаже заложния кредитор разполага със защитата по реда на чл. 11 от ЗОЗ, съгласно който в случай, че залогодателят не изпълнява своите задължения по договора за залог, заложният кредитор може да иска изпълнение преди срока, както и да се удовлетвори от заложеното имущество. От друга страна не е съществувала никаква нормативна пречка да бъдат упражнени правомощията на банката, в качеството й на заложен кредитор до изтичането на срока по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, както и не е била налице пречка същата да поднови вписването в този срок, което не е направено. Недопустимо е заложният кредитор да черпи права от своето бездействие, както и да се позовава на твърдени от него пропуски в законодателството, както и пропуски във вписването при ЦРОЗ, които са му попречили да защити интересите си. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на решение № 6779 от 20.05.2014 г. по адм. д. № 2890/2014 г. на ВАС, първо отделение, тъй като същото е неотносимо към процесния случай. В цитираното решение е посочено, че нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ не определя изисквания за наличието на съгласие към определен момент, включително и към момента на подаване на заявлението за вписване. Извършените от управителя на дружеството правни действия и сделки го обвързват, тъй като са извършени от негово име и за негова сметка. Поради това последващата промяна в органите на управление на дружеството - ползвател е ирелевантна за наличието на съгласие по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ. В конкретния случай жалбоподателят посочва съгласие за вписване в ЦРОЗ на договор за особен залог, което съгласие е било по отношение на вписване, което вече е осъществено. След като производството по новото заявление е различно от това по предходното заявление, по което е извършено вписване с рег. № 2010031700531 от 17.03.2010 г., то няма как жалбоподателят да се позовава на съгласие на залогодателя във връзка с това вписване. Неправилно е и твърдението на жалбоподателя, че не е необходима актуална декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от залогодателя по отношение на новото вписване, а следва да се приеме приложената към предходното заявление такава от 17.03.2010 г. Изискването на чл. 264, ал. 1 от ДОПК за представяне на такава декларация е ясно свързано с право на предпочтително удовлетворение по смисъла на чл. 136 от ЗЗД. Фактът, че към 17.03.2010 г. залогодателят не е имал непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, не означава, че към момента, в който се иска новото вписване 01.07.2015 г., същият няма такива. Правилно административният орган е приел, че непредставянето към заявлението за вписване на писмена декларация относно непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски съставлява основание за отказ за вписване. Това изискване е предвидено в чл. 264, ал. 1 от ДОПК, която разпоредба се явява приложима в настоящото административно производство. Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК задължава длъжностното лице извършващо вписването да извърши същото при условие, че при спазени всички останали изисквания, е налице и писмена декларация от лицето, посочено в заявлението като залогодател, за липса на публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. В процесния случай това условие не е било спазено от заявителя, а същото следва да бъде отнесено към необходимото съдържание на заявлението за вписване на договора за особен залог. Допълнителен аргумент за законосъобразност на оспорения отказ за вписване може да бъде извлечен от нормата на чл. 28, ал. 1, изр. 2 от ЗОЗ, според която вписването може да бъде отказано само ако искането няма необходимото съдържание, както и от нормата на чл. 28, ал. 3 от ЗОЗ, съгласно която заявителят може да отстрани пороците и да подаде ново искане, като новото искане се вписва по реда, по който е постъпило в регистъра. Следователно, при подадено заявление за вписване, чието съдържание не е пълно според изискванията на чл. 26 от ЗОЗ и чл. 9 от ПУДЦРОЗМП, отказът за вписване се явява материално законосъобразен. Няма пречка лицето да подаде ново искане в изискуемото съдържание. По така изложените съображения оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, при правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване с целта на закона, което обосновава извода за неоснователност на подадената от "Първа инвестиционна банка" АД ООД жалба. Разноски на страните не се дължат, тъй като не е направено искане за присъждане на такива. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

5