Решение № 12925 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5123/2017 г.

Решение № 12925 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5123/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Петров [населено място], [община], Област [област], срещу Решение № 294 от 1.03.2017 г., постановено по административно дело № 694/2016 г. на Административен съд - гр. Благоевград (АС Благоевград/ Бл). В жалбата са изложени твърдения, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът- Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" в Писмен отговор от 12.04.2017 г., депозиран от юрисконсулт Христова оспорва изцяло касационната жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана. Моли обжалването да се остави без уважение и да се потвърди като правилно и законосъобразно решението на АС Благоевград. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, като постановено без да са допуснати нарушения на материалния закон или необоснованост и иска същото да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Ю. Петров от [населено място], [община] против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-010-6500/ 23592 от 6.04.2015 г. на Зам. Изпълнителния Директор на ДФ "Земеделие"– София, с който е постановено оспорващият да възстанови изплатената субсидия за кампания 2007 г. – 2013 г. в размер на 9596, ЗЗ лв., представляваща 50 % от изплатената му сума по мярка 211. В резултат с обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Ю. Петров от [населено място], [община] против АУПДВ № 02-010-6500/ 23592 от 6.04.2015 г. на Зам. Изпълнителния Директор на ДФ "Земеделие". За да достигне до този резултат от решаващия съд се приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което е валиден. Счита, че Заместник изпълнителният Директор на ДФЗ– РА е притежавал материална компетентност да издаде обжалвания АУПДВ – арг. по чл. 166, ал. 2, изр. последно ДОПК, съгласно която изпълнителният Директор има право да делегира своите правомощия по установяване на публични държавни вземания по ЗПЗП на други лица от структурата на РА, което е сторил по законовоустановения ред с издаване на Заповед № 03- РД/323 от 11.03.2015 г. (л. 45). Намира актът за издаден в писмена форма, като са изложени съображения по констатирани неспазени изисквания по чл. 4, т. 2 и 3 от Наредба № 11/2008 г. и въз основа на влезлия в сила акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, които представляват мотиви на акта, поради което изискването по чл. 59, ал. 2 АПК е спазено. Смята, че не се открива да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото жалбоподателят е уведомен за започналото адм. производство по издаване на оспорения акт, чрез връчване на Писмо изх. № 02-010-6500/23592 от 10.11.2014 г. (л. 24– 25), като му е дадена възможност за представяне на становище и доказателства. Решаващият съд приема, че доколкото е налице влязъл в сила административен акт с правно основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г., преценката на административния орган се свежда единствено до определяне размера на задължението за възстановяване на получените до момента компенсаторни плащания, което в конкретния случай той е направил. Адм. съд смята за правилно прието от адм. орган, относно приложимостта на 14, ал. 2, т. 3 от наредбата, доколкото неподаденото заявление е след третата година от поетия ангажимент, поради което дължимата за възстановяване сума от 9596, ЗЗ лв., е в размер на 50 % от изплатената. В заключение се приема, че поради отсъствие на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС Бл е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и е разгледал всички възражения от подадената жалба- чл. 172а, ал. 2 АПК. При извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е направил обосновани фактически и правни изводи. Съдебният акт е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че не се удостоверява прекратяване на поетия ангажимент. С Акта за прекратяване на многогодишния ангажимент Изх. № 02-010-6500/16763 от 14.09.2013 г. е прекратен многогодишния ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програма за развитие на селските райони. Необосновани са твърденията на касационния жалбоподател, че процесната адм. процедура е опорочена, поради ненадлежното съобщаване на прекратителния акт. Същият е надлежно връчен на жалбоподателя срещу подпис на 17.10.2013 г. (л. 27) и срещу него не е подадена жалба. Писмото, с което е прекратен агроекологичния ангажимент представлява индивидуален административен акт- чл. 21, ал. 1 от АПК, който не е обжалван по чл. 145 и сл. АПК. Съответно въпросът относно прекратяването на този агроекологичен ангажимент е решен с влязъл в сила адм. акт. Необосновани са твърденията, че процедурата по съобщаване на издаденото уведомително писмо е опорочена. Жалбоподателят на основание чл. 26, ал. 1 АПК е уведомен за започналото административно производство по издаване на оспорения акт, като му е дадена възможност за представяне на становище и доказателства. Същият е упражнил това право на защита, като правилно възражението му от 2.12.2014 г. е прието за неоснователно. Съгласно чл. 4, т. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. кандидатите са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най- малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. В съответствие с чл. 4, ал. 3 от Наредбата бенефициентите следва да подават заявление с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година от 5-годишния период. При неспазване на нормативните изисквания, ДФ "Земеделие" може да прекрати агроекологичния ангажимент, при което подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление. В разглеждания случай с Акт Изх. № 02-010-6500/16763 от 14.09.2013 г. е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 211 "АЕП" от ПРСР 2007, поради неспазване на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Съгласно чл. 14, ал. 3 от наредбата подпомаганите лица възстановяват средствата по ал. 1, заедно с натрупаните върху тях законни лихви от датата на уведомяването на земеделския стопанин за възникване на задължението му да възстанови сумата до датата на действителното възстановяване или приспадане на сумата. При наличието на влязъл в сила акт, с което е прекратен агроекологичният ангажимент на жалбоподателя за адм. орган е оставало задължението да предприеме принудителното събиране на дължимата сума с оспорвания АУПДВ. Налице са били предпоставките на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., като правилно е определена сумата, която лицето следва да възстанови в размер на 9596. ЗЗ лв., представляващи 50 % от общата изплатена сума. Оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административно– производствени правила, материално–правни предпоставки и в съответствие с целта на закона. Достигайки до тези изводи адм. съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Искането за разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като не е изразена конкретна претенция с техния размер и естество, като липсва и списък, удостоверяващ данните, свързани с тази претенция– чл. 80, чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 144 и чл. 143, ал. 4 АПК. Водим от изложеното Върховен административен съд, състав на трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК