Решение № 17438 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5643/2019 г.

Решение № 17438 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5643/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Сивилова против решение № 33 от 27.02.2019 г., постановено по адм. д. № 274/2018 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-15-2126/02.08.2018 г. на кмета на община Сливен, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Монолитна пристройка и дървена конструкция към съществуваща жилищна сграда", находящ се в югоизточната част на сграда с идентификатор 32915.501.170. 1, намираща се в ПИ с идентификатор 32915.501.170 по кадастралната карта на [населено място], [община]. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответните страни - кмет на община Сливен, Е. Динева, К. Канева и С. Чалмова оспорват касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима – подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е законосъобразна и без наличие на основанията по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на незаконен строеж - "монолитна пристройка и дървена конструкция към съществуваща жилищна сграда ", находящ се в югоизточната част на сграда с идентификатор 32915.501.170. 1, намираща се в ПИ с идентификатор 32915.501.170 по кадастралната карта на [населено място], [община], констатиран с констативен акт № 9/10.07.2018 г., послужил като основание за издаване на заповедта, чието съдържание не е било оборено с други доказателства, както в производството пред административния орган, а така също и пред първоинстанционния съд. Установено е, че строежът на процесния обект е извършен при липса на одобрени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, с което е допуснато нарушение по смисъла на чл. 137, ал. 3 ЗУТ и чл. 148, ал. 1 ЗУТ и правилно е квалифициран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежащ на премахване. Правилно решаващият съд приема, че предпоставките за търпимост на строежа, регламентирани в разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, също не са изпълнени. Цитираният текст предвижда времеви ограничения относно извършването на строежите, за които може да се приеме, че са търпими. Наредената за премахване монолитна пристройка и дървена конструкция към съществуваща жилищна сграда е изградена през 2016 г., поради и което не попада във времевия обхват на разпоредбата. Не са налице условията за търпимост на строежа и премахването му е законосъобразно разпоредено, както правилно е прието в обжалваното решение. Неоснователни са доводите, направени в касационната жалба относно вида на строежа. В тази насока административният съд като е отчел характеристиките на изграденото и функционалната му свързаност със съществуващата сграда, обосновано е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. В случая незаконният строеж представлява пристройка към източната фасада и застъпваща частично северната фасада на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 32915.501.170. 1, намираща се в поземлен имот 32915.501.170 по кадастралната карта на [населено място]. Посочената в заповедта дървена конструкция не представлява самостоятелна конструкция, а е обхваната и свързана с новата обща покривна конструкция и съставлява част от описанието на пристройката с оглед пълното и точното индивидуализиране на разпоредения за премахване обект. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,