Решение № 3611 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10361/2009 г.

Решение № 3611 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10361/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Варна против решение на Варненски окръжен съд № 116/23.02.2009 г., постановено по адм. д. № 259/2006 г. Поддържа се неправилност на решението, тъй като е постановено в нарушение на закона и е необосновано. Ответникът по жалбата и заинтересованите страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на същата, тъй като сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Счита, че съдът е изяснил относимите за спора факти и обстоятелства и е приложил правилната нормативна уредба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е допустима процесуално. По същество, по наведените касационни доводи е неоснователна поради следните съображения: Пред Варненски окръжен съд ответникът по касацията - Атанас Спасов Димитров е оспорил заповед № 398 от 14.12.2005 г., на кмета на община Варна, издадена на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрена оценката на част от имот с пл. № 405 за площ от 128 кв. м в размер на 441,60 лв. Съдът е видоизменил заповедта, като увеличил оценката със 103,90 лв., представляваща разликата над определената от административния орган. Взето е предвид заключението на вещото лице и приложимата процедура по § 31, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ. Според кмета, касационен жалбоподател изводите на съда са неправилни, тъй като издадената от него, видоизменена заповед била съобразена с методиката за изготвяне на оценката. Върховният административен съд възприема доводите на административния съд, мотивирали го да видоизмени заповедта на кмета. От данните по делото, в това число заключението на вещото лице се установява, че оспорваната оценка се отнася за имот, попадащ в хипотезата на § 4з, ал. 2, изр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно цитираната разпоредба разликата над 600 кв. м, съответно 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размер не по-малък от 250 кв. м, а в противен случай земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от ползвателите на собствениците по пазарни цени. Установено е, че имотът попада в селищно образувание, а жалбоподателят е придобил собственически права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ , от което следва, че оценяването й се прави по § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Даденото от вещото лице заключение относно размера на цената е в съответствие с това. При приемането му касаторът не го е оспорил. От изложените в жалбата му оплаквания не става ясно след като приема, че заповедта е издадена на основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ защо коментира"свободни пазарни цени", каквито счита, че не е имал право и не е бил длъжен да съобразява. При изрично разписаното в цитираната разпоредба вещото лице е дало оценка в съответствие с нея, поради което съдът основателно я възприел, като изхождайки от нея е видоизменил заповедта в смисъла на несъобразената част от дадената пазарна стойност. Решението на съда е правилно. Съобразено е с наличните данни, на базата на които е приложена относимата правна норма. Не са налице отменителни основания, поради което жалбата срещу него се приема неоснователна, а същото следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение,