Решение № 6259 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1934/2009 г.

Решение № 6259 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1934/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Сироко" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Драгоман е обжалвал решението от 20.11.2008 г. постановено по адм. д. № 1005/2008 г. на Административен съд гр. Бургас, IХ състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД - 14- 239/9.04.2008 г. на зам. началника на ДНСК като неоснователна. Наведени са доводи за отмяната му по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Ответникът ДНСК - София чрез процесуалния си представител изразява становище за законосъобразност на решението. Ответникът министъра на Министерството на регионално развитие и благоустройство не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за законосъобразност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията за наличие на незаконен строеж, наименован "Стоманобетонова ограда" облицована с каменна зидария" изпълнен от неизвестен извършител между южния плаж и урбанизираната територия на гр. Несебър. Незаконният строеж констатиран с констативен акт № Н- Ю - 11/29.02.2008 г. е извършен без наличие на изискващите се строителни книжа и документи в нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУЧК и чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 ЗУТ - достатъчно основание да бъде премахнат като такъв на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, както законосъобразно са приели административния орган и съда. Оплакването за нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 т. 3 АПК като порок на заповедта, водещ до нищожност е неоснователно. Същата е издадена срещу неизвестен извършител. Следователно административния орган е посочил адресат и правилно съдът е приел, че адресата може да бъде и неизвестен. В конкретния случай не може да се приеме, че е налице толкова съществено нарушение на закона, водещо до нищожност. Приемайки изводите за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират с събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото, поради което е обосновано. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Постановено е въз основа на установените обстоятелства по делото и закона и в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.