Решение № 14102 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4676/2010 г.

Решение № 14102 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4676/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебно производство по чл. 39, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по писмено искане на Росен Петров Златанов и Александър Петров Златанов, от гр. София, да бъде отменено Решение № 645 на Министерския съвет на Република България от 30.08.2006 г. (обн., ДВ, бр. 74 от 8.09.2006 г.) за отчуждаване на имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Софийски околовръстен път - южна дъга", участък "Симеоновско шосе - бул. "България" от км 44 + 720 до км 49 + 291.40". В искането се твърди, че в законния шестмесечен срок не е било изплатено обезщетение от 7 644 лв. за отчуждената част с площ 76 кв. м от собствения им имот пл. № 1465. Ответникът по делото - Министерския съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Маринова, оспорва искането като неоснователност. Поддържат се подробни доводи, че обезщетението е предадено по сметка на областния управител, тъй като са липсвали данни за собствениците. Заинтересованите страни също оспорват искането, като неоснователно. Върховният административен съд - III отделение, като обсъди данните по делото и становищата на страните, намира искането за допустимо и неоснователно по следните съображения: С Решение № 647/30.08.2006 г. на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 74 от 8.09.2006 г, ал. са отчуждени от Александър Петров Златанов, Йорданка Райчова Златанова и Росен Петров Златанов 76 кв. м от имот пл. № 1465 и е определено обезщетение в размер на 7 644 лв. В решението на МС е отразено, че липсват данни за адресите на собствениците на отчуждената част от имота. В писмената защита приложена по делото молителите твърдят, че решението не са обжалвали и то е влязло в сила за тях на 22.09. 2006 г. В съдебното производство е представено писмо изх. № 17-00-65 от 2.02.2010 г. от което е видно, че по сметка на областния управител е разпоредено да се преведат 153 077,00 лв. за изплащане на обезщетенията по цитираното решение на МС на РБ. Писмото е входирано в банката с № 596/2.02.2010 г. Искането пред съда е подадено на 24.03.2010 г. Съгласно чл. 39, ал. 3 от ЗДС (редакцията до изм. в ДВ. бр. 87/2010г) ако в 6-месечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 34, ал. 2 или съответно на решението по чл. 34а, ал. 1, или на съдебното решение, собственикът не бъде обезщетен, по негово искане административният съд по местонахождение на имота, съответно Върховният административен съд, отменя акта за отчуждаването. В конкретния случай отчуждаването е направено с решение на Министерския съвет. По отношение на молителите както се посочи, то е влязло в сила на 22.09.2006 г. В шестмесечния срок, който изтича на 22.03.2007 г., не им е изплатено обезщетение. В този случай обаче не са налице предпоставките на посочения текст от закона. Това е така, тъй като в решението с което е извършено отчуждаването на 76 кв. м от имота на молителите са посочени трима собственици без да има данни за адресите им. В тези случаи сумата за обезщетението се превежда на областния управител, който следва да изплати дължимото обезщетение на правоимащите, които доказват права върху отчуждения имот и върху размера на обезщетението. От представения нотариален акт № 17, т. II, н. д. № 213/2004 г. е видно, че по реда на чл. 483, ал. 1 от ГПК по реда на обстоятелствената проверка, двамата молители са се снабдили с нотариалния акт за собственост по давност върху 26/864 ид. ч. от имота, т. е. налице е и не изяснена собственост върху отчуждената част от 76 кв. м. За да се иска отмяна на отчуждаването по посочения текст от закона искането следва да бъде от всички собственици, тъй като частична отмяна на отчуждаване за идеални части от съсобствен имот е недопустима. С оглед на горното не би могло да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 39, ал. 3 от ЗДС и следва да се приеме, че административния орган е бил в обективна невъзможност да изплати обезщетението (липсват данни по делото молителите да са направили искане до областния управител за изплащане на дължимото обезщетение). Ответната страна безспорно е изпълнила задължението си за обезщетяване, но извън 6-месечния срок, но това не е достатъчно за да се приеме, че са налице са предпоставките на закона за отмяна на отчуждаването. Налице е и бездействие на молителите. Предвид изложеното и на основание чл. 39, ал. 3 от ЗДС, Върховният административен съд, трето отделение,