Решение № 10655 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4212/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Адиминстративнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на К. Тасева от гр. Кюстендил, чрез процесуалния й представител адв. Волева, против решение 30 от 04.02.2021г. по адм.д. 211/2020г. на Административен съд гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й срещу виза за проектиране 47 от 10.04.2018г. на Главния архитект на община Кюстендил, издадена на основание чл. 140 ал. 1, 2 и 3 във връзка с чл. 134 ал. 6 от ЗУТ за изготвян на инвестиционен проект за строеж Жилищна сграда и гараж, долепен до съществуваща и ново предвидена плътни огради с височина до 2,20м. в УПИ X, кв. 292, по плана на гр. Кюстендил при спазване на посочените във визата устройствени показатели за Жм с малка височина до 10м. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Посочва, че при постановяване на решението съдът не е съобразил наличието на влезнало в сила съдебно решение по гр.д. 244/1993г., с което е отменена заповед 925 от 1993г. за одобряване на ЗРП за централната част на гр. Кюстендил, в частта, с която са нанесени имотните граници и е определен начина на застрояване на имот пл. 5966, кв. 292, собственост на касатора. Твърди и че съдът не е съобразил установяванията от приетата по делото СТЕ за това, че по отношение на имота на касаторката не е налице действащ застроителен план /поради отменителното съдебно решение/, който да предвижда свързано застрояване с УПИ X 5965, по отношение, на който е издадена визата. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената виза. Претендира разноски за двете инстанции. Ответниците Главния архитект на община Кюстендил и Б. Николов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надрежна страна и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Кюстендил е приел, че оспорената виза е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че визата е материално законосъобразна. Посочил е, че следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебното решение по гр.д. 244/1993г., постановено 1994г. на Кюстендилски окръжен съд, като по него обаче в частта на УПИ X 5965 като по него одобреният със заповед 925 от 02.06.1993г. ПУП план за застрояване е останал да действа в първоначалния му вид, предвиждащ свързано застрояване към УПИ IX 5966, собственост на жалбоподателката Тасева, поради липса на реализирано строителство по предходна издадена виза 67 от 01.06.2016г. Поради това и позовавайки се и на приетата по делото СТЕ е приел, че по действащия ПУП ПЗ предвижданията за УПИ Х 5965 включват строителство на мястото на отреждане по визата, но с по малки параметри на застрояване, което съответства на законовия регламент. Посочил е, че за съседния УПИ IХ 5966 процесната виза е издадена при липса на ПУП ПЗ, поради отмяна на плана от 1993г. по отношение само на този имот и липса на процедиран последващ. Приел е, че допуснатото с визата проектиране съответства на хипотезите на чл. 140 ал. 3 във връзка с чл. 134 ал. 6 ЗУТ, за имота на възложителя УПИ Х -5965, тъй като с визата е допуснато промяна на предвиденото разположение на предвиденото в ПУП ПЗ застрояване на жилищна сграда като се увеличава нейния обем без да се променя начина и характера на застрояване по ПЗ. Приел е, че по отношение на имота на жалбоподателката Тасева визата съответства на изискванията на чл. 140 ал. 5 ЗУТ. Приел е и че визата в хипотезата на чл. 134 ал. 6 ЗУТ касае само сгради на основното застрояване, а предвидения с оспорената виза гараж като допълващо застрояване е законосъобразно предвиден по аргумент от чл. 41 ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 48 ал. 1, изр. Последно на ал. 3 и ал. 5 изр. първо от ЗУТ, тъй като е предвиден като долепен до сграда на основното застрояване и до плътна ограда съществуваща и ново предвидена към УПИ XI 5964. По тези съображения е отхвърлил оспорването. Решението е недопустимо в частта, с която е отхвърлено оспорването на виза 47 от 10.04.2018г. в частта, с която е допуснато инвестиционни проектиране на гараж, долепен до съществуваща и ново предвидена плътни огради с височина до 2,20м. По следващите съображения. За валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на оспореното съдебно решение съобразно чл. 218 ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно. С жалбата, по която е образувано делото пред АС гр. Кюстендил, жалбоподателката Тасева оспорва виза 47 от 10.04.2018г. в цялост. Жалбата на Тасева срещу виза 47 от 10.04.2018г. в частта, с която е допуснато инвестиционни проектиране на гараж, долепен до съществуваща и ново предвидена плътни огради с височина до 2,20м., намиращ се на регулационната граница /видно от графичната част/ между УПИ Х 5965 и УПИ XI 5964, е била недопустима. По отношение на заинтересованите лица, които могат да оспорявт виза по чл. 140 ЗУТ в относимата редакция е приложима разпоредбата на чл. 131 ал. 2 вр. Ал. 1 ЗУТ. В случая по отношение на допуснатия за проектиране с визата гараж жалбоподателката Тасева не притежава нито едно от качествата, посочени в чл. 131 ал. 2 ЗУТ, тъй като този гараж не е допуснат като допълващо застрояване на границата на собствения й УПИ IX 5966, т.е. няма свързано застрояване в нейната част, както и не са предвидени намалени отстояния, промяна в предназначението на имота или се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Т.е. в частта, с която с визата е допуснато проектиране на гаража, долепен до съществуваща и новопроектирана ограда към УПИ XI 5964, жалбата на Тасева е недопустима, подадена от лице, което не е активно легитимирано и няма качеството на заинтересована страна, на която е признато право на жалба срещу визата в тази й част, поради това в тази част оспореното решение следва да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба, като същата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част - да бъде прекратено. В останалата част оспореното съдебно решение е правилно. Оспорената пред АС гр. Кюстендил виза за проектиране на Главния архитект на община Кюстендил е издадена на основание чл. 140 ал. 1, 2 и 3 във връзка с чл. 134 ал. 6 от ЗУТ в частта за проектиране на Жилищна сграда в УПИ X - 5965, кв. 292, по плана на гр. Кюстендил на регулационната граница с УПИ IX 5966, собственост на жалбоподателката К. Тасева при спазване на следните устройствени показатели: плътност на застрояването макс 20 - 60%, Кинт макс. 0,5 - 1,2, необходима озеленена площ мин. 40 до 60%, и максимална кота корниз 10м., отговаряща на ниско застрояване Оспорената виза е издадена на основание плана за застрояване на имота в частта относно предвиденото основно застрояване жилищна сграда в задната част на имота по одобрения ПУП ПЗ със заповед 925 от 02.06.1993г. Правилно съдът е приел, че в частта досежно УПИ X 5965 ПЗ, одобрен със заповедта от 1993г. не е отменен и е действащ. Правилно съдът е приел, че ПЗ по тази заповед е отменен само относно имота на жалбоподателката Тасева, като няма последваща одобрена разработка. Правилно и обосновано в оспореното решение е прието, че е налице хипотезата на чл. 134 ал. 6 ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че Когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140, т.е. при промяна на разположението и конфигурацията на предвидените с плана сгради, както е в конкретния случай, не е необходимо изменение на ПУП ПЗ за тази цел, а законодателят е предвидил по облекчен ред, като в този случай промяната и допускане на променената конфигурация става с виза по чл. 140 и в частност по чл. 140 ал. 3 /в относимата към издаване на визата редакция от ДВ бр. 101/2015г./ от ЗУТ. Правилно съдът е приел, че от СТЕ се установява, че предвиденото с визата съответства на ПУП ПЗ, който е действащ като е променено само разположението и конфигурацията /известно разширяване/ на предвидената сграда, без да се променят начина и характера на застрояването, който остава свързано /съобразно начина на застрояване по чл. 21 ал. 1 ЗУТ/, както е по действащия ПУП, неотменен за УПИ X 5965 и с характер ниско застрояване /съобразно чл. 23 ал. 1 ЗУТ/ 2 ет. По ПУП ПЗ и до 10м. По визата. Съгласно чл. 140 ал. 2 от ЗУТ /редакцията към издаване на визата/ визата е копие извадка от действащия ПУП, но разпоредбата на чл. 140 ал. 3 ЗУТ, пак в относимата редакция, за визираните в нея обекти и във връзка с чл. 134 ал. 6 от ЗУТ допуска при минимални отклонение в исканото застрояване, изрично посочени в разпоредбите при промяна само на разположението или конфигурацията на предвидените в ПУП сгради за да не се процедира изменение на ПУП промяната и допускането на застрояването да се извърши с издаване на виза. В тази връзка самата виза по чл. 140 ал. 3 вр. чл. 134 ал. 6 от ЗУТ предполага наличието на разминаване между предвиденото в нея относно застрояването и предвиденото в действащия ПУП, но в рамките на законовите предели, очертани в нормите. В случая правилно съдът е приел, че допуснатото изменение с визата касае само разположението и конфигурация на сграда, предвидена по действащия неотменен ПУП. За пълнота следва да се посочи и че в случай, че се приеме, че характерът или начинът на застрояване касае и допустимите устройствени показатели за застрояване на имота, то също не е допуснато отклонение, тъй като по отношение на плътността на застрояване, Кинт или минимално необходимата озеленена площ с оспорената виза е предвидено да не се нарушават показателите, посочени в нея, които са много по ниски от приетите за зоната по действащия ОУП на гр. Кюстендил, както установява приетата по делото СТЕ. Във връзка с изложеното настоящият състав намира, че са били налице предпоставките по чл. 134 ал. 6 вр. чл. 140 ал. 3 от ЗУТ за издаване на оспорената виза в частта на основното застрояване, като същата е издадена в рамките на предвидените в закона ограничения. В тази връзка оспорената виза е материално законосъобразна в частта на основното застрояване и в рамките на допустимото оспорване, какъвто и извод е направил АС гр. Кюстендил. Най накрая неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението на съда, поради това, че съдът не е съобразил факта, че заповед 925 от 02.06.1993г., с която е одобрен ПЗ за имоти Х 5965 и IX 5966 е отменена досежно предвиденото застрояване за УПИ IX 5966. Действително това е така, но оспорената виза не обхваща предвиждане за посочения УПИ, собственост на касатора. Същия е отразен във визата съобразно изискванията на чл. 140 ал. 2 ЗУТ, според който Визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Решението следва да бъде обезсилено в частта, с която е отхвърлено оспорването на виза 47 от 10.04.2018г. досежно допуснато инвестиционни проектиране на гараж, долепен до съществуваща и ново предвидена плътни огради с височина до 2,20м., като в тази част жалбата на К. Тасева следва да бъде оставена без разглеждане и производството прекратено. В останалата част оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение