Решение № 6256 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9632/2018 г.

Решение № 6256 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9632/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуален представител, срещу решение № 3930/12.06.2018 г. по адм. дело № 74/2018 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена негова заповед рег. № 513 з - 8084/13.11.2017 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необсновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационна жалба - В. Христов, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила и присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, издадена от директора на СДВР, на В. Христов - полицейски инспектор III степен в 01 група "Идентификация и технически контрол на МПС на 04 сектор "Пътни превозни средства" към отдел "Пътна полиция" при СДВР на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо - "неизпълнение на служебните задължения" и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР - "нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР" е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за това че на 12.06.2017 г. е изготвил докладна записка № Я - 11893/15.06.2017 г. до началник отдел "Пътна полиция" относно предложение на регистрация на лек автомобил марка "Тойота Рав 4", в която е описал видимото съдържание на номер на рама, без да отрази записаното в протокола на комисията от 23.06.2016 г., извършила първи оглед на МПС и за това, че на 28.03.2017 г. в качеството на член на комисията е подписал протокол № 25595/2017 г. относно регистрация на лек автомобил марка "Ланд Роувър", в която некоректно е отразил данните за видим № на рама, повтаряйки съдържанието на докладната записка и прокурорското постановление за връщане на лекия автомобил, без да установи реалните данни и факти, относими към преписката. Заповедта според АССГ е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, съдържа необходимите реквизити и е при издаването й са спазени административно производствените правила. АССГ е приел, че заповедта е материалноправно незаконосъобразна, тъй като и докладната записка за "Тойота Рав 4" и протоколът за "Ланд Роувър" са част от производство по възстановяване на идентификационен номер, чиято цел е възстановяване на заличения оригинален номер - на рама или на двигател, като е ирелевантно за крайната цел каква точно е промяната във видимия номер. В цитираната инструкция липсва задължение за съставителя на докладната записка да извърши оглед и да опише видимия номер на рамата. Относно протокола за втория автомобил - държавният служител законосъобразно се е ръководел от записаното в постановлението на прокурора от СРП, с което противозаконно отнетият автомобил е върнат на собственика, тъй като постановлението е задължително за него на основание по аргумент от чл. 197 НПК и чл. 15, ал. 4 ЗМВР. Липсва и нарушение на т. 64 от Етичния кодекс, тъй като не отговаря на установените факти, твърдението, че Христов е посочил некоректни данни в докладната записка и протокола. Решението е правилно. Относно непосочване на съдържанието на протокола на предходната комисия в докладната записка, правилна е преценката на АССГ за съставителя на докладната записка в производството по възстановяване на заличен идентификационен намер е неприложима разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Инструкция № I - 185/6.02.2002 г. (отм.); , която създава задължения само за комисията като колективен орган. В случая няма нарушение на задължението за точен и обективен отчет пред ръководителите по т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като Христов точно е описал видимия номер на рамата, а протоколът, чието съдържание не е цитирано от него, е от предходно административно производство, приключило със съдебно решение, отменящо административния акт и връщащо преписката със задължителни указания - тоест за Христов не е съществувало задължение да го опише в докладната си записка. Относно съдържанието на протокола на комисията за втория автомобил - там видимия номер на рама е описан, като посочен в постановлението на СРП. Комисията е изпълнила задължението си да огледа автомобила и да го заснеме по т. 6 от Инструкция № I - 185/6.02.2002 г. (отм.); , тоест по административната преписка по възстановяване на идентификационния номер има данни какво е пренабито на рамата. Комисията и съответно членовете й са обвързани от съдържанието на прокурорското постановление на основанията, посочени от АССГ, и нямат правомощия да коригират допуснати в него явни фактически грешки. В съответствие с чл. 7 от същата инструкция са доводите на АС, че целта на протокола на комисията е възстановяване на оригиналния номер на рамата, по отношение на който в оспорената заповед се приема, че е изписан в съответствие с документа за собственост и експертния доклад. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да присъдят направените в касационната инстанция разноски - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 143, ал. 1 АПК, платими от СДВР. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение.