Решение № 14266 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 597/2018 г.

Решение № 14266 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 597/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 6887 от 20.11.2017 г., постановено по административно дело № 10039/2017 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед № 345/24.07.2017 г. В жалбата са изложени твърдения за допуснати нарушения и по трите хипотези на чл. 209, т. 3 АПК, но конкретни доводи са изложени единствено за нарушение на материалния закон. Иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена като неоснователна и бъдат присъдени и деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – К. К. чрез процесуален представител и в представено от последния писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и на материалния закон и неговата цел. От доказателствата по делото е установено, че с влязло в сила на 05.07.2017 г. решение № 4295/21.06.2016 г., постановено по адм. дело № 3468/2016 г. на АССг е отменена заповед № 128/26.02.2016 г. Изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на служебното правоотношение на К. на основание чл. 107, ал. 2 от закона за Държавния служител (ЗДСл), при което и по повод нейно заявление вх. № 02-6500/4371/17.07.2017 г. със заповед № 344/24.07.2017 г. на същия орган К. е възстановена и допусната(?) на длъжност "главен експерт" в дирекция "Финансова", отдел "Нередности и лоши вземания", считано от същата дата. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед № 345/24.07.2017 г. Изпълнителния директор на ДФЗ прекратява отново служебното ? правоотношение поради съкращаване на щата – на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. За да отмени оспорената пред него заповед първоинстанционния съд е извършил съпоставка на представените длъжности разписания сила от датата на издаване на спорната заповед – 24.07.2017 г. и предходното в сила от 20.07.2017 г., и това в сила от 21.03.2016 г. при което правилно и обосновано е прието, че липсва реално съкращение на длъжност в дирекция "Финансова", отдел "нередности и лоши плащания" в ДФЗ и още по-малко на длъжност "главен експерт". При това изводът му, че в случая не са налице материалноправните предпоставки посочени в заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, както и посоченото фактическо основание – съкращение на длъжността е правилен и законосъобразен. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а изводите на съда са обосновани и базирани на събраните по делото доказателства. Допълнително по отношение правилното приложение на материалния закон от съда следва да бъде посочено, че в трайната си практика ВАС приема, че извършени промени в длъжностните разписания по време на висящ процес по оспорване на заповед за уволнение, включително направените такива в момента на възстановяване на служителя на длъжност са ирелевантни към задължението на органа след отмяна с влязло в сила съдебно решение на постановена от него незаконосъобразна заповед и изпълнение предпоставки по чл. 122, ал. 1 ЗДСл от страна на служителя, при което за органа по назначението възниква единствено задължение да възстанови служителя на длъжността, която е заемал преди прекратяване на служебното му правоотношение. На следващо място следва да бъде посочено, че само въз основа на съпоставка на посочените заповеди следва безспорен и еднозначен извод, че в случая органът не е изпълнил задължението си да възстанови служителя на длъжността, от която е бил НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО уволнен, но дори не е ДОПУСНАЛ същия до изпълнение на задълженията му, което навежда на допуснато нарушение на Глава трета, Раздел шести от НК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото, при направено своевременно искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените деловодни разноски в размер на 450 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение