Решение № 5853 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9718/2011 г.

Решение № 5853 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9718/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светла Георгиева - изпълняващ длъжността директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1596/29.06.2011 г., постановено по адм. дело № 918/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1036998/30.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Шумен, потвърден с решение № 25/17.02.2011 г. на директора на същата дирекция (изпълняващ длъжността съгласно заповед № ЗЦУ-107/1.02.2011 г.) за отказано прихващане или възстановяване на Атанас Стоянов Милойков от гр. Шумен на 263 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски съгласно решение № 2120/22.10.2010 г. на Административен съд - гр. Варна по адм. дело № 3071/2010 г. и законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2010 г. Със същото съдебно решение е върната преписката по искане за възстановяване на недължимо събраните суми, вх. № 11420/15.12.2010 г. на ТД на НАП - гр. Варна, офис Шумен на компетентния орган по приходите за произнасяне в съответствие с мотивите на решението. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че чл. 129, ал. 5, т. 1 - 3 ДОПК се явява специална норма, уреждаща процедурата по възстановяване на суми за неправилно или недължимо платени/внесени или събрани суми за публични задължения по смисъла на ДОПК. Според касатора присъдените в полза на лице разноски имат характер на частно-правно вземане в полза на регистриран по ДОПК субект и по аргумент на чл. 162, ал. 4 ДОПК, поради което е приложим чл. 519, ал. 2 ГПК. Освен това касаторът излага доводи, че задължението за разноски не е лихвоносно и чл. 129, ал. 6 ДОПК не предвижда заплащане на лихви върху сумите по т. 3 на чл. 129, ал. 5 ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу АПВ, посочен по-горе. Претендира се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Атанас Стоянов Милойков от гр. Шумен, редовно призован не се е явил в съдебно заседание. По делото е депозирано писмено възражение срещу касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК предвижда възстановяване на разноски, а те имат характер на обезщетение, поради което се дължи и лихва за забава. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени АПВ № 1036998/30.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Шумен за отказано прихващане или възстановяване на Атанас Стоянов Милойков от гр. Шумен на 263 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски съгласно решение № 2120/22.10.2010 г. на Административен съд - гр. Варна по адм. дело № 3071/2010 г. и законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2010 г., първоинстанционният съд е приел, че неправилно приходният орган е приел, че за възстановяване на съдебни разноски е приложим чл. 519, ал. 2 ГПК. Според решаващият съд разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК е специална и в процесния случай правото на Милойков да получи присъдените със съдебно решение разноски. Обжалваното определени е правилно. Разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК предвижда процедура по възстановяване/прихващане на суми като разноски, като законодателят е предвидил това да стане в 30-дневен срок от предявяване на влязъл в сила съдебен или административен акт. Процесният случай е именно такъв. Няма спор между страните, че с влязло в сила решение № 2120/22.10.2010 г. по адм. дело № 3071/2010 г. на Варненския административен съд са отменени действия на публичен изпълнител при ТД на НАП - Врана и е върната административната преписка на административния орган за съобразяване със законовите изисквания и указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Със същото решение е осъден директорът на ТД на НАП - Варна да заплати на Атанас Милойков съдебно-деловодни разноски в размер на 263 лв. С искането до приходният орган Милойков е поискал възстановяване на тази сума. Неоснователно касаторът се позовава на чл. 519, ал. 2 ГПК. При изрична уредба в специалния закон - ДОПК на възстановяване/прихващане на разноски по чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК законосъобразни са изводите на съда, че това възстановяване, респ. прихващане следва да се извърши от приходния орган по реда на ДОПК, а не ГПК, тъй като се прилага правилото lex specialis derogat legi generali. Последният не е приложим, след като е налице изрична уредба в ДОПК. Неоснователно касаторът се оплаква, че съдът не е следвало да дава указание на приходният орган при възстановяване на процесната лихва да се присъдят и лихви. Последните представляват обезщетение за вреди и в чл. 129, ал. 6 ДОПК не е предвидено изключение, а само са разграничени началните дати за присъждането им. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено без да са допуснати сочените от касатора нарушения и затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,