Решение № 15922 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1544/2016 г.

Решение № 15922 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1544/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. В. В. против решение № 5410/3.08.2015 г., постановено по адм. дело № 1588/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. В касационната жалба бланкетно са посочени касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК - нищожност и неправилност на съдебния акт. В допълнителна молба-защита от 2.12.2015 г. жалбоподателят, в изпълнение на дадените от съда указания, излага подробни съображения в подкрепа на наведените оплаквания. Моли за прогласяване на нищожността на решението, евентуално - за неговата отмяна като неправилно. Ответната страна по касационната жалба - секретарят на Столична община, не ангажира становище и не изпраща представител по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав я преценява като основателна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Н. В. В. срещу решение № СО15-РД-09-ЗДОИ-5/12.01.2015 г. на секретаря на Столична община, с което е постановен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, поискана в т. I. 2. и т. II. 2. от заявление вх. № СО15-РД-ЗДОИ-307/29.12.2014 г., и е осъдил жалбоподателя да заплати на Столична община разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган; в предписаната от закона форма и спазени изисквания за съдържание на акта съгласно чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 38 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ); при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът не е констатирал наличие на пороци, водещи до незаконосъобразност на обжалваното решение на секретаря на Столична община, като е изложил мотиви и относно съответствието на така постановения административен акт с разпоредбите на чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира атакуваното решение на АССГ за валидно и допустимо, но постановено при наличие на пороци, водещи до неговата неправилност - противоречие на приложимия материален закон и необоснованост. Съображенията за това са следните: Незаконосъобразни са изводите на съда за издаване на оспорения административен акт в съответствие със законовите изисквания за форма и съдържание, административнопроизводствените правила и при доказано осъществяване на основанието по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Правилно заявлението на Н. В. В. е било квалифицирано и разгледано от сезирания административен орган като такова по чл. 25 ЗДОИ, противно на поддържаната от заявителя теза, включително и пред настоящата инстанция. Със заявлението си Веселинов е поискал достъп до информация, която има белезите на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ и същевременно съдържа данни за трети лица. Тези обстоятелства са били надлежно установени от първоинстанционния съд, който е следвало да извърши надлежна проверка за законосъобразност на постановения от секретаря на Столична община отказ за предоставяне на търсената информация съгласно предвидените за тези случаи специални изисквания на закона. Правилното тълкуване на разпоредбите на чл. 31, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, сочи на извода, че отказ за предоставяне на достъп до обществена информация с правно основание чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ е законосъобразен при наличие на следните задължителни предпоставки - изпълнено изискване за търсене на изричното писмено съгласие на третото лице и изразено изрично несъгласие, респективно липса на положителен отговор от негова страна за предоставяне на исканата информация, като предвиденото единствено изключение се отнася до хипотезата на надделяващ обществен интерес. Д. при изразено изрично несъгласие, респективно липса на положителен отговор от третото засегнато лице, административният орган е длъжен, в случаите когато това е възможно, да предостави търсената обществена информация, но в обем и по начин, които да не позволят разкриване на информацията, касаеща интересите на третите лица - арг. в чл. 31, ал. 4 ЗДОИ. В настоящия случай няма доказателства за реализиране на хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Решаващият състав на АССГ се е задоволил единствено с декларативното твърдение, че "Административният орган е отказал достъп до исканата информация именно на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ", като не е изложил аргументи и съображения в подкрепа на становището си. Приел е за достатъчно мотивирано от фактическа и правна страна решението на секретаря на Столична община, в което отказът за предоставяне на търсената информация е обоснован с довод за обективна невъзможност да се изиска съгласието на "всички лица, които са визирани в исканите преписки. "Съдът не е съобразил и обсъдил факта, че процесният административен акт на практика не съдържа релевантни за преценката на така претендираното основание за отказ сведения, а именно данни относно това, кои са посочените като "всички лица ... в исканите преписки", какъв е техният брой, какви са обективните трудности при изискване на съгласието им и съставляват ли те реална невъзможност за провеждане на процедурата по чл. 31, ал. 2 ЗДОИ, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДОИ. Съгласно нормата на чл. 38 ЗДОИ, специална прямо общото правило по чл. 59, ал. 2 АПК, в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация задължително се посочват конкретното фактическо и правно основание за отказа. В случая, оспореното решение на секретаря на Столична община не съдържа ясно и мотивирано изложение на фактическите обстоятелства, обуславящи наличието на някоя от хипотезите на чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, а като правно основание е посочена единствено разпоредба на чл. 28 ЗДОИ, без да е направено изрично позоваване на някое от основанията, регламентирани в чл. 37, ал. 1 ЗДОИ. Като не е анализирал тези релевантни по делото обстоятелства, първоинстанционният съд е извел незаконосъобразен и необоснован извод за издаване на обжалвания административен акт в съответствие с изискванията за форма и съдържание. Немотивирането на административния акт в достатъчна степен съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и възпрепятства извършването на съдебен контрол относно материалната законосъобразност на акта. По тези съображения несъответно на закона се явява и заключението на съда за реализиране на основанието по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Действително, случаите на съществуващи обективни, непреодолими пречки за изискване съгласието на третите засегнати от търсената обществена информация лица, могат да бъдат приравнени като правен ефект и значение на хипотезата на изрично изразено от третите лица несъгласие, но и в тези случаи следва да бъдат изяснени всички обстоятелства относно положената от страна на административния орган грижа по изпълнение на вмененото му в чл. 31, ал. 2 ЗДОИ задължение. Ясня и безпротиворечива е волята на законодателя - правото на достъп на гражданите и юридическите лица до обществена информация, гарантирано с нормите на ЗДОИ, може да бъде ограничавано единствено при наличие на изчерпателно изброените в закона предпоставки, като административният орган е длъжен при всяко положение да установява и посочва релевантните за отказа факти и обстоятелства. В конкретния случай, доказателства в подкрепа на твърдението на административния орган, че изискването на съгласие от третите лица е невъзможно, не са представени, не се сочат каквито и да е данни в тази насока. Навеждането на доводи във връзка с липсата на надделяващ обществен интерес в настоящия спор не освобождава административния орган от задължението да установи осъществяването на фактическите основания, посочени в постановения отказ, и да изпълни специфичната процедура, свързана с изискване съгласието на третите лица. Тъкмо обратното, наличието на доказан надделяващ обществен интерес преодолява необходимостта от търсене съгласието на третите засегнати лица - арг. в чл. 31, ал. 5 ЗДОИ, докато изводът за липса на надделяващ обществен интерес не влияе върху посочените по-горе задължения на административния орган при разглеждане на отправеното до него искане за предоставяне на достъп до обществена информация. По изложените съображения, като е приел оспорения административен акт за законосъобразен и отхвърлил жалбата на Н. В. В., решаващият състав на АССГ е постановил неправилен съдебен акт - съдебната проверка за законосъобразност на решението, издадено на основание чл. 28 ЗДОИ, е извършена при неправилно приложение на материалния закон и ненадлежно изясняване на фактическата обстановка по делото. Предвид горното, решение № 5410/3.08.2015 г., постановено по адм. дело № 1588/2015 г. по описа на АССГ следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново, с което решение № СО15-РД-09-ЗДОИ-5/12.01.2015 г. на секретаря на Столична община за отказ от предоставяне на обществената информация по т. I. 2. и т. II. 2. от заявление вх. № СО15-РД-ЗДОИ-307/29.12.2014 г., следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а административната преписка - върната на сезирания административен орган за произнасяне по заявлението съобразно дадените в мотивите на настоящото съдебно решение указания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение