Решение № 2982 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12168/2009 г.

Решение № 2982 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12168/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно- процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д" ОУИ") против частта от Решение № 1093/30.07.2009 г. по адм. д. 2143/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № 2108001129/15.08.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Смолян, потвърден с Решение № 742/13.10.2008 г. на Д "ОУИ". В касационната жалба са изложени подробни доводи, според които обжалваната част на съдебното решение е неправилна и незаконосъобразна. Касаторът иска отмяната на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена изцяло жалбата против РА. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Маусс" ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не изпратил представител и не е изразил становище касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната част от Решение № 1093/30.07.2009 г. по адм. д. 2143/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отменен частично РА № 2108001129/15.08.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Смолян, потвърден с Решение № 742/13.10.2008 г. на Д "ОУИ" относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 5600 лв. по данъчни фактури, издадени от "Анто ЛИ 1" ЕООД в данъчен период 1.03.2005 г. - 31.03.2005 г. и са определени съответните данъчни задължения - за ДДС за внасяне и лихви за просрочие. Административният съд е приел, че в тази част РА е действителен данъчен акт, но при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон. Според решаващият съд спорните данъчни фактури, отразяват реални облагаеми доставки, за които са изпълнени всички формални предпоставки на чл. 64 от ЗДДС (отм.) за признаване право на данъчен кредит за получателя и не са налице предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) за отказ да бъде признато това право. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната част. АС - Пловдив е установил правилно фактическата обстановка по делото като е обсъдил абсолютно всички събрани доказателства. Преценката на решаващия съд относно правното значение на всички доказателства по делото е много задълбочена и съобразена със закона и съдебната практика. Неоснователни са доводите на данъчната администрация относно правното значение на влезлите в сила данъчен ревизионен акт, респективно ревизионен акт, на прекия и предходния доставчик, отразяващи резултатите от извършени данъчни ревизии относно прилагането на ЗДДС (отм.) за данъчните периоди, съвпадащи с данъчните периоди, през които са извършвани спорните доставки. Административният съд много подробно е обсъдил всички аспекти на функционирането на системата на данък върху добавената стойност и е направил прецизен анализ на установените от данъчните органи факти, отразени в тези данъчни актове, както и тяхното отражение върху данъчното облагане на данъчнозадълженото лице "Маусс" ЕООД. Тълкуването на доказателствената сила на събраните по делото доказателства, направено в касационната жалба, не съответства на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса и изключва по принцип възможността за доказване с косвени доказателства, а и съдържа неправилни изводи относно правното значение на фактическите констатации в ДРА и задължителния обем на извършваните по време на една данъчна ревизия действия. Настоящият съдебен състав намира за правилен и законосъобразен изводът на АС - Пловдив, че са събрани достатъчно доказателства, от които се установява по несъмнен начин, че спорните данъчни фактури отразяват реални облагаеми доставки, за които получателят има право на данъчен кредит. С оглед така очертания предмет на касационнен контрол с позоваване на едно единствено касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК в жалбата на Д "ОУИ" и в изпълнение на задълженията по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Касационната инстанция като съобрази правилността на изводите на АС-Пловдив относно основния спорен по делото въпрос за реалността на доставките и обстоятелството, че е безспорно установено наличието на другите формални предпоставки по чл. 64 от ЗДДС (отм.) за възникване право на данъчен кредит, намира, че законосъобразно съдът е отменил РА в частта, с която на "Маусс" ЕООД е отказано това право. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски от "МАусс" ЕООД, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, Първо-А отделение