Решение № 1837 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14143/2015 г.
ВАСIV отделение18.02.2016 г.докладчик т Мариника Чернева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 98 от 18.11.2015 г., постановено по адм. дело № 147/2015 г. на Административен съд Кърджали. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и на отмяна.
Мотиви
Решение № 1837 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14143/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Еркан Шуаиб Сюлейман, гр. Кърджали, в качеството си на кандидат за кмет на км. Рогозче, общ. Джебел, обл. Кърджали, подкрепен от политическа партия ДПС, чрез адв. Муса Юсуф Сеидахмед, против Решение № 98 от 18.11.2015 г., постановено по адм. дело № 147/2015 г. на Административен съд Кърджали. Жалбоподателят счита, че решението, с което е потвърдено Решение № 97 от 28.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) - Джебел за избор на кмет на кметство, с. Рогозче, общ. Джебел и е признато за недоказано оспорването на истинността на Протокол № 090800014 от 25.10.2015 г. на Секционна избирателна комисия, с. Рогозче и на Протокол от 26.10.2015 г. на ОИК - Джебел, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано - касационни основани съгл. чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са развити подробни съображения за така заявените пороци. В открито съдебно заседание пред ВАС жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна Общинска избирателна комисия (ОИК) - Джебел - не взема становище. Заинтересована страна - Мустафа Неджиб Сюлейман, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска от съда да потвърди оспореното решение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Еркан Шуаиб Сюлейман от гр. Кърджали е подадена в законоустановения в чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК) 7-дневен срок, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С Решение № 98 от 18.11.2015 г., постановено по адм. дело № 147/2015 г., Административен съд Кърджали в производство по чл. 459, ал. 1 от Изборния кодекс, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК и на основание чл. 459, ал. 10, предл. I-во от ИК, е потвърдил Решение № 97 от 28.10.2015 г. ОИК - Джебел за избор на кмет на кметство, с. Рогозче, общ. Джебел и е признал за недоказано оспорването на истинността на Протокол № 090800014 от 25.10.2015 г. на Секционна избирателна комисия, с. Рогозче и на Протокол от 26.10.2015 г. на ОИК - Джебел. С Решение № 97 от 28.10.2015 г. на ОИК - Джебел, Мустафа Неджиб Сюлейман, издигнат от ПП "ГЕРБ" е обявен за избран за кмет на кметство Рогозче, общ. Джебел, обл. Кърджали, на първи тур. В производството пред съда са оспорени Протокол № 090800014 от 25.10.2015 г. на Секционна избирателна комисия, с. Рогозче и Протокол от 26.10.2015 г. на ОИК - Джебел, като оспорването на истинността на представените официални документи се заключава в обстоятелството, че протоколите съдържат невярна информация и неверни данни, отнасящи се за броя на действителните гласове за кандидата на ПП "ГЕРБ" - Мустафа Неджиб Сюлейман. В съдебно заседание е поискал от съда да допусне повторно ръчно преброяване на бюлетините и назначаване на съдебно-почеркова експертиза. За изясняване на фактическата обстановка съдът е допуснал изслушване на деветима свидетели, от които шестима членове на СИК и трима представители на ПП "ДПС". Първоинстанционният съд е извършил всички необходими действия за изясняване на фактите и обстоятелствата по правния спор. Мотивирал се е по отношение на упражнения вот от страна на Хълми Мехмедали Халил, Филиз Юмер, Юркюш Сюлейман и Тома Ковачев. С оглед разпределената доказателствена тежест и събраните писмени и устни доказателства, съдът е приел, че не е оборена доказателствената сила на представените официални документи, поради което те съставляват годно доказателство за удостоверените факти - получения изборен резултат. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е посочил, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. За да стигне до правния извод за законосъобразност на оспорения акт, съдът е приел, че при произвеждане на избора за кмет на км. Рогозче не са допуснати съществени нарушения на изборния процес и на материалния закон, които да доведат до изборен резултат, различен от обявения. Така постановеното съдебно решение е правилно. Производството пред Административен съд Кърджали е по реда на чл. 459, ал. 1 от Изборния кодекс и е образувано по жалба на Еркан Шуаиб Сюлейман, срещу Решение № 97 от 28.10.2015 г. на ОИК - Джебел, с което Мустафа Неджиб Сюлейман е избран за кмет на кметство, с. Рогозче, общ. Джебел. В жалбата си пред първоинстанционния съд Еркан Шуаиб Сюлейман е изложил многобройни възражения и твърдения за нарушения на изборния процес, които според жалбоподателя са опорочили крайния резултат от изборите за кмет в кметство Рогозче. Същите са повторени и с касационната жалба. При подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички твърдения и излагайки изчерпателни мотиви ги е приел за неоснователни и недоказани. Следва да се посочи безспорния факт, че протоколите на СИК и ОИК са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК - издадени от длъжностни лица, каквито са членовете на избирателните комисии, по установения ред и форма и съставляват доказателство за отразените в тях обстоятелства. За да бъде оборена материалната им доказателствена сила, тяхната истинност може да бъде оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. Истинността има две форми - автентичност (авторство, да носи подписа на издателя си) и вярност (съдържанието да съответства на действителното фактическо положение). Оспорването трябва да бъде направено най-късно до приключване на първото по делото заседание, ако тези протоколи са представени с административната преписка, или в срок до края на заседанието, на което те са представени допълнително. Ако съдът открие производство по оспорване, тежестта на доказване на неистинността им пада върху страната, която го е оспорила. В настоящия случай е направено оспорване на протоколите на СИК от страна на жалбоподателя, но същия не е оборил доказателствената им тежест и съдът е приел, че отразените в тях обстоятелства отговарят на действителното положение. Следва да се отбележи, че когато действителността или недействителността на някой глас бъде оспорена, разбира се от някой от членовете на СИК, които единствено имат право да броят бюлетините, тоест съгласно чл. 100, т. 4 от ИК да преброяват гласовете за кандидатските листи при всички видове избори, след решение на комисията случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на СИК, като на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението, основанието за недействителност и се подписва от председателя и секретаря (чл. 438, ал. 3 ИК). След като към протоколите на СИК няма приложени допълнителни протоколи за такъв възникнал спор, то не може да се твърди за нарушения на изборния процес. В конкретния случай правилно след като е прегледал протоколите на СИК първоинстанционният съд е направил извод, че не са допуснати нарушения. Отделно от това е констатирал, че в протоколите на СИК няма отразени забележки, свързани с определянето на действителните и недействителните гласове, няма отразени възражения или приобщени жалби за извършени нарушения нито от членове на СИК, нито от трети лица, както и че не са подписани и с особено мнение от някой от членовете. Следва да се отбележи и това, че за да бъде опорочен един изборен резултат, не е достатъчно само да е допуснато нарушение на процедурата, а то трябва да е съществено. Нееднократно в съдебната практика и в множество теоретични разработки на различни автори от областта на юридическата материя е правено разграничение кога нарушението е "съществено" и кога е "несъществено" предвид липсата на легално определение на тези понятия, и по-конкретно, че нарушението е "съществено" тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по съвсем друг начин, в случая обявеният изборен резултат да не отразява действителния вот на избирателите. Необходимо е на това място да се спомене решение на Конституционния съд на Република България, което макар и да е относно законността на избори за народни представители, дава разрешение на принципни въпроси. Според решение № 13 от 28.11.2013 г. по конст. дело № 14/2013 г., за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва да се констатира, че са едновременно налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. Такива съществени нарушения в конкретния случай не се установяват от събраните доказателства. Съдът правилно е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че включването на Алтънай Рамадан Сюлейман - съпруга на обявения за спечелил изборите за кмет на кметство Мустафа Неджиб Сюлейман в състава на СИК е съществено нарушение, което е опорочило целия изборен процес. Съгласно чл. 87, ал. 1, т. 5 от ИК Общинската избирателна комисия назначава секционните избирателни комисии в съответния изборен район и утвърждава списъците на резервните членове. На основание чл. 88, ал. 1 от ИК решенията на общинската избирателна комисия може да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. От страна на жалбоподателя по делото не са представени доказателства, а и не се твърди за наличие на спорове по чл. 88, ал. 1 от ИК, съответно по реда на чл. 58, ал. 3 от ИК, въпреки указанията на съда относно доказателствената тежест. С оглед на това решението на ОИК, с което е назначен СИК - Рогозче, е придобило статут на стабилен акт, поради което правилно съдът е приел за неоснователни твърденията за допуснати нарушения при назначаването на членовете на СИК. Следва да се отбележи и това, че по делото не са представени доказателства за упражнено влияние нито върху членовете от състава на СИК, нито върху гражданите гласували в изборния ден. Предвид това настоящата инстанция напълно споделя извода на съда, че в настоящия случай нарушението по чл. 96 от ИК във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 1 от ИК не е съществено, тъй като няма данни да се е отразило на избирателния вот и да е довело до резултат различен от обявения и същото не е основание за отмяна на проведения избор за кмет на с. Рогозче. Правилно решаващият съд е счел за неоснователно и възражението на жалбоподателят, че Хълми Халил е гласувал без да има някой от документите по чл. 263, ал. 1 от ИК. От свидетелските показания става ясно, че Халил е бил допуснат да гласува с копие от лична карта, след решение на СИК-Рогозче, а след това е представил и удостоверение съгл. чл. 263, ал. 1, изречение второ от ИК. Следва да се приеме за установено по несъмнен и категоричен начин, че избирателят е бил идентифициран надлежно и че гласът е подаден именно от това лице, чиято самоличност не е спорна, предвид това, че по протоколите не са отразени възникнали спорове или особени мнения на членовете на СИК. Оттук следва и изводът, че гласуването на лицето е осъществено в съответствие с разпоредбите на ИК, чийто смисъл и цел е гарантиране на принципа за лично гласоподаване. С оглед на това не може да се приеме, че неговият глас е невалиден. По отношение на Тома Ковачев и Юркюш Сюлейман съдът е приел за доказано, че лицата са гласували в изборния ден. Това обстоятелство е отразено в избирателния списък с вписване на ЕГН и номер на лична карта. В разпитите си по делото свидетелите Сема Сюлейман и Алтънай Сюлейман също потвърждават, че лицата са гласували. Обосновано съдът е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като по протоколите отново не са отразени спорове за действителност или недействителност на гласовете и не са подписани с особено мнение от членове на СИК. Правилно и по отношение на Филиз Юмер съдът е отхвърлил възражението като недоказано. Съгласно чл. 396, ал. 1 от ИК право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място. По делото е приложено Експертно решение № 0070 от 11.01.2011 г. от което е видно, че лицето Филиз Баязид Юмер е освидетелствано с 100% ТЗР с чужда помощ, но няма представени доказателства, че лицето е поставено под запрещение, което би възпрепятствало упражняването на правото й на глас. Съгласно чл. 236, ал. 1 от ИК разрешението за извършване на гласуването с придружител се взема от председателя на комисията, като само при спор, повдигнат от чл. на СИК окончателно решение за това се взема от цялата комисия. Според ал. 2 на същата разпоредба имената и единният граждански номер на придружителя се вписват в графа "Забележки" на избирателния списък срещу името на избирателя от чл. на комисията. Данните на придружителя се вписват и в списъка за допълнително вписване на придружителите, след което придружителят се подписва. Този списък се подписва и от председателя и секретаря. Съгл. ал. 3 когато увреждането не позволява на избирателя да се подпише, в полето за подпис чл. на комисията отбелязва "гласувал" и се подписва. Това обстоятелство се отбелязва в графата "Забележки" и в протокола на секционната избирателна комисия. Наистина в протоколите не е отразено, че Филиз Юмер е подписана от майка си - Хазел Рамадан Шакир, но дори и да се приеме, че са нарушени цитираните разпоредби, то по никакъв начин не може да се установи за кого от кандидатите за кмет са гласували поради тайната на избирателния вот. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че след като Хазел Рамадан Шакир (майката на Филиз Юмер) е сестра на Алтънай Рамадан Сюлейман - чл. на СИК-Рогозче и съпруга на обявения за спечелил изборите за кмет, то тя е заинтересована от това да спечели именно Мустафа Неджиб Сюлейман. От изслушаните свидетелски показания става ясно, че Баязид Юмер Юмер, друг чл. в СИК - Рогозче и представител на ДПС (партията подкрепяща за кмет Еркан Шуаиб Сюлейман - настоящия касационен жалбоподател) е съпруг на Хазел Рамадан Шакир и баща на Филиз Юмер. С оглед на това съдът намира, направеното възражение за опорочаване на изборния резултат за неоснователно и недоказано. Не без значение е фактът, че в състава на секционните избирателни комисии участват представители на различни политически партии, съгласно процедурата по назначаване на СИК по Раздел IV от ИК. Съгласно чл. 92, ал. 6 от ИК при определяне на състава и ръководствата на секционните избирателни комисии в рамките на общината за съответния изборен район се запазва съотношението между партиите и коалициите, представени в районната или общинската избирателна комисия. Членовете на СИК безспорно имат противоположни интереси в изборния процес и могат своевременно /което не е сторено в настоящия случай/ да направят своите възражения и особени мнения. Възражението в касационната жалба, че определението на съда за недопускане на повторно преброяване и съдебно-почеркова експертиза е неправилно, което представлява нарушение, се опровергава от протокола от съдебното заседание, проведено на 11.11.2015 г. и от който се установява, че съдът е изложил съображения и за двете искания, за които са налични писмени и устни доказателства. В тази връзка, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, следва да се има предвид решение № 9/2009 г. по к. д. № 8/2009 г. на Конституционния съд на Република България, с което е прието, че повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на СИК е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването, каквито в настоящия случай не са установени. В протоколът за избор на кмет на с. Рогозче, който съгласно чл. 445, ал. 1 от ИК се изготвя след приемане и проверка на протоколите на СИК не е отразено, че има спорове за действителност на бюлетините. С оглед на това правилно съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя за повторна проверка на бюлетините чрез преброяването им. С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното пред ВАС решение на Административен съд - Кърджали е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 459, ал. 9 от ИК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,