Решение № 8296 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16135/2013 г.

Решение № 8296 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16135/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенцията за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) против решение № 6395 от 23.10.2013 г. по адм. дело № 5764/2013 г. на Административен съд- София град. Касаторът твърди неправилност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Хусам Салем Обейд, гражданин на Ирак, срещу Решение № 529/05.10.2011 г. на заместник-председателя на ДАБ. Редовно призован за съдебно заседание, заместник-председателят на ДАБ не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът Хусам Салем Обейд, гражданин на Ирак, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отменил по жалба на Хусам Салем Обейд решение № 529/05.10.2011 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнал административната преписка на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за чужденеца за закрила по ЗУБ с указания, съдържащи се в мотивите на съдебното решение. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Според съда решението на ДАБ е немотивирано, съдържа схематични съждения, без административният орган да е обсъдил в цялост представените от чужденеца документи и твърдяните от него факти от личната му бежанска история. Необосновано и в противоречие с цененето на доказателствата в процеса, административният орган бил приел за неистински представени от чужденеца официални писмени документи, обосновавайки неистинността им само с противоречията в изнесените от молителя факти от бежанската му история и с процесуалното му поведение в предходно административно производство по предоставяне на статут. С това административният орган бил нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 2 от АПК, служебното начало и принципа за истинност в административния ппроцес, прогласени в чл. 9 и чл. 7 от АПК, принципът, че съмнението в производство по търсене на закрила следва да се тълкува в полза на молителя, което водело до нарушаване правото на защита на чужденеца и принципа на добра администрация. Горните нарушения според съда обосновават незаконосъобразност на административния акт като постановен при съществени процесуални нарушения и немотивираност. Съдебното решение е правилно, макар и по частично различни от изложените в него съображения. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на АССГ за недостатъчна мотивираност на административния акт и необсъждане по същество на депозираните от чужденеца в рамките на административното и съдебно производство нови писмени доказателства - официални документи, издадени от държавни органи в Ирак. Правилно АССГ е заключил, че неправилно и в противоречие с чл. 40 от АПК административният орган е приел за неистински тези писмени доказателства само на база противоречията в изявленията на чужденеца пред интервюиращия орган и с оглед процесуалното му поведение - оттегляне на жалба срещу административен акт, постановен в предходно административно производство. Правилни са изводите на съда и за необходимостта при съмнения в истинността на тези документи, административният орган да сподели тежестта на доказване заедно с чужденеца и да потърси служебно доказателства за приложимото чуждо право предвид спецификата в положението на чужденеца- същият е напуснал държавата си по произход и е в производство по търсене на закрила, което го поставя в затруднено положение да представя подобни доказателства. Във всички случаи административният орган следва да обсъди по същество писмените доказателства и да изложи подробни мотиви дали и защо кредитира същите или не във връзка с изнесените от чужденеца факти от бежанската му история и едва тогава да се произнася дали са налице основания за предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ или не - нещо, което зам. председателят на ДАБ, приемайки немотивирано и декларативно представените от Хусам Салем Обейд писмени доказателства за неистински, очевидно не е сторил. С оглед гореизложеното правилно АССГ е приел немотивираност на административния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му, отменил е същия и е върнал административната преписка на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата на чужденеца от 27.05.2010 г. за закрила. При преценка на основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут при хипотезите на чл. 9 от ЗУБ административният орган следва събере доказателства и да отчете актуалната обществено-политическа ситуация в държавата по произход на молителя. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение