Решение № 10364 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13593/2017 г.

Решение № 10364 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13593/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Попов, подадена чрез адв. В. Стоянов от АКП, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение № 473/19.10.2017 г. по адм. дело № 350/2017 г. на Административен съд - Пазарджик (АС Пазарджик). Касационният жалбоподател, чрез адв. В. Стоянов, твърди незаконосъобразност на решението, поради неговото постановяване, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че установената пред съда фактическата обстановка сочи за лоши санитарно- битови условия и пренаселеност на килиите, в които е пребивавал. Моли решението да бъде отменено и съответно исковете уважени. Ответникът– Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в писмен отговор, подаден от юрисконсулт Т. Чолаков, моли да се отхвърли като неоснователна подадената касационна жалба и да се потвърди като правилно и законосъобразно съдебното решение на АС Пазарджик. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт на АС Пазарджик, е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен искът на П. Попов, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София. На следващо място e ОСЪДЕН П. Попов, да заплати на ГДИН София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева. Решаващият съд, за да приеме този резултат е формирал мотиви, че в проведеното исково производство не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Намира, за общи, неконкретни и недоказани твърденията за лоши хигиенни условия в килиите, като поддържането на хигиената е организирано от администрацията, а почистването се извършва от затворниците по график. Приема, че площта, с която разполага ищецът по време на изтърпяване на наказанието, съвсем малко не отговаря на изискванията за 4 кв. м. площ, съгласно представената справка от началника на затвора, като следва да се преценени дали несъответствието с препоръчителната жилищна площ е довела до това, ищецът да е преживял страдание, което да е преминало прага на нечовешкото или унизително отношение. Установено е, че помещенията, в които изтърпява наказание лишаване от свобода са снабдени с тоалетна и течаща вода и създаденият дневен режим е такъв, че сутрин от 06: 00 часа, вечер до 20: 30 часа килиите са отворени и лишените от свобода имат достъп до общите помещения, което означава, че площта е недостатъчна само за тъмната част на денонощието. Приема, че не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на санитарно-хигиенни условия през исковия период. Счита, че доколкото не е установено незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинната връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице. Предвид тези мотиви на адм. съд искът е оставен без уважение, като неоснователен и недоказан. Касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател за неправилност на извода на АС Пазарджик за липса на незаконосъобразно фактическо бездействие на администрацията на Затвора [населено място], изразяващо се в неосигуряване на затворника на минимална жилищна площ от 4 кв. м., каквото е изискването на ЕКПЧ и утвърдената практика на ЕСПЧ. От приобщените по делото доказателства се установява, че за части от процесния период в Затвора – Пазарджик се установява жилищна площ под 3 кв. м., което не отговаря на установения от ЕСПЧ жилищен минимум. Според § 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори "Нешков и други против България" на ЕСПЧ (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най- малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. Именно в § 166 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори "Нешков и други против България" на ЕСПЧ, се акцентира, че ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. След като не е налице съответствие с минималните изисквания, регламентирани в правните норми и изведените изисквания в практиката на ЕСПЧ, следва да се приеме, че е налице бездействие на администрацията на Затвора [населено място]. В случая, липсва достатъчна жилищна площ, поради което e налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на осигуряване на достатъчно лично пространство. Безспорно по делото се доказват фактите, относно нарушение на изискванията чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (Обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г.,) отнасящи се до критерия за желателен стандарт за жизнено пространство. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ. Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочените обстоятелства са от естество да причинят на касатора негативни емоции, физически и психически дискомфорт, който е в пряка причинно- следствена връзка с бездействието на администрацията да осигури на затворника нормални условия за изтърпяване на наказанието Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Предвид изложеното искът на П. Попов за претърпени неимуществени вреди в резултат на лоши битови условия в Затвора Пазарджик е основателен до размер от 500 лв. Тази сума, съобразно критериите за справедливост, определен в нормата на чл. 52 ЗЗД, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С нея се отчита наличието на правоотношение в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху лицето. По отношение на претенцията за лихви, съобразно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на лихва при незаконни действия или бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им. В случая този момент е от дата 05.05.2017 г., когато е освободен от мястото за лишаване от свобода. В останалата част искът за обезщетение за лошите условия в затвора Пазарджик е неоснователен. От приобщените доказателства се установява, че няма влошаване на здравето в резултат на престоя в Затвора [населено място]. Правилно от решаващия съд е преценено, че нанесената лека телесна повреда по никакъв начин не е свързана с действия или бездействия на затворническата администрация, а е налице конкретен извършител, който е наказан по предвидения от НПК ред. Обезвредата на увреждане от деликт, причинен от друго физическо лице е по граждански ред- чл. 45, чл. 51 от Закона за задълженията и договорите. Неоснователни са развитите доводи на касационния жалбоподател за неправилност на извода на АС Пазарджик за наличието на незаконосъобразно фактическо бездействие, изразяващо се в неосигуряване на добри санитарно хигиенни условия. Такива твърдения не са изложени в исковата молба. Едва в процеса на събиране на доказателства, се отправят въпроси към свидетелите- дали са налице влошени санитарно битови условия и такива въпроси се повдигат пред касационната инстанция. Тази ретроспективност правилно е възприета от съда в негативен аспект, тъй като не може да се изгражда конструктивно претенция за наличието на вреди на база приетите доказателствата при липсата на твърдения за такива. Освен това по делото е установено, че е налице е добра проветримост и осветеност на помещенията- чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС, във вр. с чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС. Лишеният от свобода е бил в помещения, със санитарен възел и постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена- чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г., във връзка чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя определяне на сума значително по- малка от така претендираната с исковата молба. При този изход от касационното оспорване, съдебното решение следва да бъде частично отменено, като ГДИН следва да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. В останалата част, с която е отхвърлен иска за разликата над 500 лева до пълния предявен размер от 50 000 лв решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ГДИН за тази инстанция е неоснователно, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение