Решение № 666 от 22.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 953/2023 г.

ВАСПето отделение22.01.2024 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение 7439/ 6.12.2022 г. по адм. д. 6580/ 2022 г. по АС-София град и

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство изцяло.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА Членове: /п/ АННА ДИМИТРОВА /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационната жалба на П. Драганова против решение 7439/ 6.12.2022 г. по адм. д. 6580/ 2022 г. по описа на Административен съд -София град с оплакване за неправилност поради материална незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че е съдът не е отговорил на въпроса дали има право да се запознае с отчетните документи на научен проект, на който е ръководител, както и не е обсъдил твърдението, че е страна по договор с Фонд "Научни изследвания", получила е финансови средства, които е длъжна да отчете и има право да разбере кой ги е отчел. СУ "Климент Охридски" е искал от нея научен отчет и затова молбата до ректора не е за медиация. Неправилно съдът приема, че е сезиран да се намеси в отношения, които не са административни. Ответната страна ректорът на Софийски университет "Кл. Охридски" оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че решението е правилно, защото няма нормативно задължение да предостави исканите документи на лице, което е външно на институцията. Такова задължение не е налице и по договора между ФНИ, СУ "Кл. Охридски" и касатора. След края на проекта базовата организация дължи предоставяне отчети за извършена дейност и направени разходи. Не се разходват европейски пари, защото конкурсът е бил за финансиране на фундаментални научни изследвания от ФНИ, който е второстепенен разпоредител с бюджета на МОН. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211 от АПК. Като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира решението на съда за недопустимо по следните съображения: По делото е установено, че П. Доганова е имала сключен срочен трудов договор от 17.03.2017 г., който е изтекъл и трудовото правоотношение със СУ "Кл. Охридски" е прекратено, считано от 13.03.2021 г. На 12.12.2018 г. между Фонд "Научни изследвания" от една страна и асистент д-р П. Доганова /ръководител на научния колектив/ и СУ "Кл. Охридски" от друга страна е сключен договор КП-06-М21/1 за финансиране на научноизследователски проект в конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти - 2018 г. /л.28/ за срок от 24 месеца. С молба от 5.05.2022 . П. Доганова е сезирала Постоянна научно-експертна комисия по Биологически науки към Фонд "Научни изследвания", която с протоколно решение 8/ 16.05.2022 г. е отказала да й предостави финансовия отчет и одитния доклад на проект КП-06-М21/1 от 2018 г., които се изготвят от базовата организация. На 6.06.2022 г. с молба до ректора на СУ "Кл. Охридски" /л.18/, П. Доганова е поискала да й бъде дадена възможност да се запознае с изготвения от СУ одит и финансов отчет на проект КП-06-М21/1 от 2018 г. Ректорът е издал писмо изх. 93-П-64/ 20.06.2022 г./л.17/, в което е посочил, че молбата не може да бъде удовлетворена, защото след прекратяване на трудовия договор П. Доганова не е изготвила научен отчет за извършената работа по проекта. Освен това не е в трудови правоотношения с базовата организация, съгласно изискването на т.3.2.1 от Насоки и методика за оценка по конкурсната процедура, вече не е част от проекта, а цялата отговорност остава за базовата организация. Предмет на първоинстанционното съдебно производство е именно посоченото писмо на ректора на СУ "Климент Охридски". За да приеме, че жалбата е допустима, съдът е посочил, че е налице правен интерес за жалбоподателката, защото е налице образувано производство пред ректора по молба на Доганова и то е приключило с резултат , който е неблагоприятен за нея. Няма мотиви за характера на волеизявлението и отговаря ли на определението по чл. 21, ал.1 от АПК за индивидуален административен акт. Изложени са мотиви, че отказът е постановен от компетентен орган, предвид чл. 32 от Закона за висшето образование, както и че към момента на произнасянето между Доганова и проекта няма връзка, поради което за ректора на СУ липсва законово определено задължение да предостави исканата възможност за запознаване с одита и финансовия отчет по проекта по правилата на АПК и тези от Насоки и методика за оценка по процедурата "Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания" и Правилника на ФНИ. Изложени са мотиви, че искането до ректора не е по реда на ЗДОИ. Съгласно чл. 21, ал. 2 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. СУ "Кл. Охридски" е висше училище по смисъла на чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование и се ползва с академична автономия, включваща в себе си академично самоуправление по чл. 19, ал. 3 и чл. 21 от ЗВО. Академичното самоуправление означава и изборност и мандатност на всички органи за управление, както и правото на висшето училище да урежда с правилници устройството и дейността си в съответствие със ЗВО. Затова висшето училище и органите му на управление по чл. 24 от ЗВО, сред които е ректорът, не представляват административни органи, които да принадлежат към системата на изпълнителната власт по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на АПК. Органите на управление във висшето училище са носители на административни правомощия, но само в изрично посочените хипотези в ЗВО, ЗРАСРБ, ЗДОИ или ЗЗЛД, например. В случая към момента на произнасяне от страна ректора не са налице правоотношения с Доганова, които да подлежат на правно регулиране по посочените закони и въз основа на които да се упражняват административни правомощия. Между ректорът на СУ "Кл. Охридски" и П. Доганова не съществуват административни правоотношения, които да са възникнали на основание договор КП-06-М21/1. По този договор СУ и П. Доганова са бенефициенти и съгласно чл. 4, ал. 5, т. 5, т. 6 и чл. 13, ал. 2 от договора съвместно са задължени спрямо Фонда /л.30/ да изготвят финансов отчет за направени разходи, да го представят на ФНК, заедно с разяснения, справки, отчети и др. материали, отразяващи изпълнението на проекта. Правоотношенията между университета и П. Доганова са били трудовоправни, а към момента на произнасяне с писмото от 20.06.2022 г. са прекратени, считано от 13.03.2021 г. Наличието на тези трудови правоотношения са основанието, на което Доганова е определена за ръководител на проекта, съгласно т.3.2.1 от Насоките и методиката за оценка на процедура "Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания-2018 г.", а прекратяването им няма за правна последица Доганова автоматично да престане да бъде ръководител на Проекта. С прекратяването на срочните трудови правоотношения е възникнала възможност по чл. 12 и сл. Вътрешните правила за прилагане на процедурите по чл. 71 до чл. 75 от Правилника на Фонд "Научни изследвания" /л. 23, л. 24 и л. 93/ ръководителят да бъде заменен с друг в нарочна разписана процедура. Доганова не е изготвила научен отчет, но и не е заменена като ръководител, защото не е дала съгласие. Писмото на ФНИ от 2.03.2022 г., с което от СУ "Климент Охридски" е поискано представяне на научен отчет и финансов отчет, поради изтичане на крайния срок по договора от 12.03.2021 г., както и заплащане на неустойка от 1000 лева, не променя правните изводи. Дали ще възникнат занапред нови правоотношения между ректора, СУ и Доганова е без правно значение за делото. След като няма административно правоотношение на жалбоподателката с ректора на СУ, е неприложим и чл. 12, ал. 2 от АПК, който задължава административен орган да предоставя на страните достъп до информация в административното производство. Следователно писмото не е издадено от ректора в качеството му на административен орган, овластен със закон с властнически правомощия и писмото не представлява индивидуален административен акт. Предвид изложеното делото пред първоинстанционния съд е без предмет, жалбата е недопустима, а постановеното по недопустима жалба решение подлежи на обезсилване като недопустимо. Ответната страна не претендира присъждане на разноски. На основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение