Решение № 8016 от 18.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1677/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Велико Търново, чрез юрк. М. Найденова против решение 2280/18.12.2024 г. на Административен съд - Ловеч, постановено по адм. дело 297/2023 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт Р-04001122005895-091-001/05.05.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново относно определените на Мирай 2017 ЕООД допълнителни задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2020 г. - 31.12.2021 г. в размер на 3 972.65 лева и съответните лихви в размер на 715.13 лева и за ДДС за периода от 22.10.2020 г. до 30.11.2021 г. в размер на 9 646.72 лева и лихви в размер на 1 997.86 лева, потвърден в тази част при обжалването по административен ред с решение 60/25.07.2023 г. и на администрацията са възложени разноски. В касационната жалба са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението в обжалваната част - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са относно изводите на съда, че не са доказани данни за укрити приходи от ревизираното дружество, представляващи основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. В тази връзка касаторът поддържа, че съдът не е извършил собствен анализ на доказателствата по делото и безкритично е възприел допълнителното заключение на съдебно - счетоводната експертиза. Съдът не е обсъдил представените от Еконт Експрес ЕООД и от Спиди АД писмени доказателства за изпратени и получени пратки, съответно получени наложени платежи от Мирай 2017 ЕООД през ревизираните периоди и не ги е разграничил от пратките и платежите, получени от управителя му Р. Г. в същите периоди, в лично качество. Сочи, че получените наложени платежи от физическите лица - управители на дружеството в лично качество са взети предвид при издаването на ревизионния акт и са приспаднати от приходите на дружеството. Това обстоятелство е потвърдено и от основното заключение на съдебно - счетоводната експертиза. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Мирай 2017 ЕООД, гр. Тетевен, чрез адвокат Дишев оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от съдебния акт, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт Р-04001122005895-091-001/05.05.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта потвърдена с решение 60/25.07.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Велико Търново, с който на "Мирай 2017" ЕООД, гр. Тетевен са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2019 г. - 2021 г. в общ размер на 4 541,57 лева и лихви в общ размер на 882,14 лева и задължения за ДДС за периода от 22.10.2020 г. до 30.11.2021 г. в размер на 9 646.72 лева и лихви в размер на 1 997.86 лева. Ревизията е проведена по реда на чл.122 и сл. ДОПК, поради наличие на основания по чл. 122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК. Органите по приходите са приели, че са налице данни за укрити приходи от продажби на стоки чрез онлайн магазин, изпращани чрез куриери. Първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта на установените допълнителни задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2020 г. - 31.12.2021 г. в размер на 3 972.65 лева и съответните лихви в размер на 715.13 лева и за ДДС за периода от 22.10.2020 г. до 30.11.2021 г. в размер на 9 646.72 лева и лихви в размер на 1 997.86 лева и е отхвърлил жалбата на дружеството в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 568.92 лева и лихви в размер на 167.01 лева. Предмет на касационно обжалване от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град Велико Търново е решението в частта, в която е отменен ревизионния акт. Решението в останалата част, не е обжалвано от "Мирай 2017" ЕООД и е влязло в сила в частта на установения корпоративен данък за 2019 г. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че органите по приходите неправилно са приели наличието данни за укрити приходи за 2020 г. и 2021 г., представляващи основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза съдът е установил, че преведените суми от Р. Г. на ГРИЙН МАСТЪР ГРУП ООД за периода 2020 г. - 2021 г. се покриват със стойността на предоставените й стоки за продажба по силата на договора за посредническа дейност, сключен между тях. Относно установените в ревизионния акт наложени платежи от ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД и СПИДИ АД е приел, че са насочени към МИРАЙ 2017 ООД на база на справките от куриерските фирми, направени единствено по телефонния номер на Р. Г.. Според съда наличието на изплатени наложени платежи от стоките от ГРИЙН МАСТЪР ГРУП ООД и ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ ЕООД за 2020 г. и 2021 г., не е основание да се приеме, че са получени стоки от МИРАЙ 2017 ООД, че същите са продадени от оспорващото дружество и са реализирани приходи, които не са декларирани и съответно обложени. Съдът е приел, че преведените суми на доставчиците от физическото лице Р. Г. за 2020 г. и 2021 г. са повече (в по-голям размер) от насочените към нея наложени платежи от клиентите и съответно са повече от установените от ревизиращия орган недекларирани приходи за тези години в МИРАЙ 2017 ООД от ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД и СПИДИ АД. С оглед на това обстоятелство е обосновал извод, че декларираните приходи от продажби от МИРАЙ 2017 ООД за 2020 г. и 2021 г. не е следва да се увеличават и установеният корпоративен данък и лихви за тези периоди, не са дължими. В частта по ЗДДС, съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 25, ал. 3, т. 4 ЗДДС и чл. 102, ал.3, т.1 ЗДДС за начисляване на ДДС, тъй като от заключението по вещото лице, по делото е установено, че приетите от ревизиращите органи приходи от продажби чрез ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД и СПИДИ АД за 2020 г. и 2021 г. не са реализирани от оспорващото дружество, а от физическото лице Р. Г. в лично качество. Според съда стоки не са продавани от МИРАЙ 2017 ООД, а са заявени от физическото лице Р. Г. за доставка от ГРИЙН МАСТЪР ГРУП ООД като техен представител и фигурират в издадените на нейно име стокови разписки, съгласно опис на стоките /по номер на стоковите разписки и стойност/, които са предмет на сделките по договорите за посредническа дейност между Р. Г. и ГРИЙН МАСТЪР ГРУП ООД (приложение 1 от ССчЕ). Ревизиращият орган е предположил и приел, че всички доставки от посочените куриери следва да бъдат отнесени към дружеството, защото само то е било регистрирано като техен клиент. От изчисленията на вещото лице за облагаемия оборот, отразени в справка - приложение 2 към допълнителното заключение на ССЕ, съдът е приел, че ревизираното лице не е достигнало прага за задължителна регистрация по чл. 96, ал.1 ЗДДС към 30.09.2020 г. и е отменил ревизионния акт и в частта на установените задължения за ДДС в размер на 9 646.72 лева и лихви в размер на 1 997.86 лева за периода от 22.10.2020 г. до 30.11.2021 г. Решението в обжалваната част е неправилно постановено. Основателни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводът на съда, че продажбите на стоки чрез ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД и СПИДИ АД за 2020 г. и 2021 г. не са реализирани от оспорващото дружество, а от физическото лице Р. Г. в лично качество, е основан само заключението на вещото лице по основната и допълнителна съдебно - счетоводна експертиза, което не е обсъдено във връзка с останалите доказателства по делото. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че съдът не е обсъдил представените от "Еконт Експрес" ЕООД и от "Спиди" АД писмени доказателства за изпратени и получени пратки, съответно получени наложени платежи от "Мирай 2017" ЕООД през ревизираните периоди и не ги е разграничил от пратките и платежите, получени от управителя му Р. Г. в същите периоди, в лично качество. В нарушение на чл. 202 ГПК съдът не е обсъдил описът на стоките, изготвен от вещото лице в приложение 1 към основното заключение на съдебно - счетоводната експертиза по стокови разписки на "Грийн Мастър Груп" ООД (Green Master) и представените от куриерите доказателства за изпращане и получаване на пратки и получаване на наложени платежи за продажби на стоки, за да изясни спорния по делото факт - кой е получил приходи от продажби на стоки чрез ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД и СПИДИ АД за 2020 г. и 2021 г. - физическото лице Р. Г. или ревизираното дружество. Липсата на такива фактически установявания, препятства проверката на касационната инстанция за наличие на укрити приходи от страна дружеството от продажби и установено ли е обстоятелство по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, респективно налице ли са основания за увеличение на данъчния финансовия резултат по ЗКПО на "Мирай 2017" ЕООД и реализирало ли е дружеството облагаем оборот за задължителна регистрация и към кой период, както и дължи ли корпоративен данък и ДДС за такива продажби. Забраната по чл. 220 АПК за фактически установявания в касационното производство, налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане, съдът следва да се назначи вещото лице, което въз основа на доказателствата по делото да изготви таблица с данни за товарителниците за изпратени пратки от Мирай 2017 ЕООД чрез Спиди АД и Еконт Експрес ЕООД, сумите от наложени платежи, документите, въз основа на които са получени наложени платежи и реализираните от дружеството приходи от продажби на стоки чрез куриери за 2020 и 2021 г., както и да извърши съпоставка на данните от стоковите разписки за доставените от Грийн Мастър Груп ЕООД стоки на Р. Г. през 2020 г. и 2021 г. и представените от куриерите доказателствата за изпращане и получаване на пратки и получаване на наложени платежи за продажби на стоки през същите периоди и да посочи продажбите и получените наложени платежи от физическото лице в лично качество и тези от дружеството. След изясняване на тези обстоятелства, съдът следва да провери констатациите в ревизионния доклад за броя изпратени пратки през 2020 г. и 2021 г. и размера на получените наложените платежи от ревизираното лице и да прецени налице ли са укрити приходи от продажби на стоки по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, които да подлежат на облагане с корпоративен данък и ДДС. С оглед изхода от спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на дружеството разноски. По разноските за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал.3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,