Решение № 2932 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10595/2010 г.

Решение № 2932 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10595/2010 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София срещу решение № 2248 от 5.07.2010 г. по адм. дело № 6561 по описа за 2009 г. на Административния съд - София град, постановено в производство по реда на чл. 176 и сл. от АПК. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Елпин трейд - Елена Николова", оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита от адв. Виктория Терзиева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу РА № ЦУ-10 от 15.05.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1187 от 24.07.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София, като е образувано адм. дело № 3993 по описа за 2007 г. Постановено е решение от 11.12.2008 г., като същото е обжалвано по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано адм. дело № 4274 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, първо отделение. С решение № 10403 от 14.08.2009 г. обжалваното решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, като е образувано адм. дело № 6561 по описа за 2009 г. на същия съд. В това производство е постановено решение № 589 от 23.03.2010 г., с което е прогласена нищожността на оспорения РА, като директора на дирекция "ОУИ" - гр. София е осъден да заплати сумата 14 350.00 лв., съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Същата, видно от мотивите на решението, е формирана от държавна такса в размер на 50.00 лв., възнаграждение за един адвокат за двете първоинстанционни разглеждания на делото, както и за касационната инстанция. Адвокатското възнаграждение е в размер на 4 600.00 лв., реално платени, съгласно договор за правна защита и съдействие от 6.11.2007 г., приложен към адм. дело № 3993 по описа за 2007 г. на АССГ. По повод искане от 7.04.2010 г., направено на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, процесуалният представител на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София е поискал изменение на решението в частта относно определените разноски. Съдът е приел, че е сезиран с искане за допълване на решението си, като в мотивите на сега обжалваното решение подробно е обсъдил същото и конкретно начина на формиране на съдебните разноски. Според него присъдената сума включва направените разноски за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 4 600.00 лв. за всяка една инстанция, при първото разглеждане на делото, касационната инстанция и при второто разглеждане на спора или общо сума в размер на 13 800.00 лв. Към нея са прибавени средствата за възнаграждение за експерт по изслушана съдебно-счетоводна експертиза и 50.00 лв. държавна такса. Съдът е изложил съображения, че искането, което според него е за допълване, не следва да се уважава, понеже не е направено своевременно възражение, че същото е прекомерно. Обсъдил е и разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. Съдът неправилно е приел, че е сезиран с искане за допълване на решението по реда на чл. 176 и сл. от АПК, понеже с акта, който е издал, той се е произнесъл изцяло по спора, с който е бил сезиран, както и по направеното искане за присъждане на разноски. Приложимият процесуален ред е този по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, като срокът за предявяването на искането е спазен и молителят правилно е поискал прилагането на именно на този ред. Същевременно съдът е изложил мотиви относно дължимостта и размера на съдебните разноски, които не се споделят от настоящия състав по отношение начина на формиране на същите. Безспорно е, че е осъществявано процесуално представителство, като от приложеното пълномощно и договор за правна помощ и защита по адм. дело № 3993 по описа за 2007 г. (стр. 162 от съдебното досие) се установява, че е договорено и реално платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 600.00 лв., като то е по отношение на адв. Йордан Димитров Киров и адв. Лиляна Борисова Петрова. При касационното разглеждане на делото е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие по отношение на адв. Виктория Терзиева (стр. 13 от съдебното досие), като е договорено и платено възнаграждение в размер на 2 640.00 лв. При повторното разглеждане на спора от административния съд - София град не са представени доказателства за друго договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направени са разноски в размер на 500.00 лв. за възнаграждение на вещо лице, на 50.00 лв. за държавна такса и на 25.00 лв. за държавна такса по повод касационното обжалване. Така размерът на реално направените разноски възлиза общо на 7 815.00 лв. Не може да бъде споделен извода на съда, че се явява договорено възнаграждение в размер на 4 600.00 лв. за разглеждане на спора във всяка една от изброените инстанции. Направено е упълномощаване за процесуално представителство при първото първоинстанционно разглеждане на спора, като е налице доказателство за платено адвокатско възнаграждение. Направено е упълномощаване за процесуално представителство и пред касационната инстанция, като е налице доказателство за платено адвокатско възнаграждение. Други доказателства не са представени, поради което следва да се присъдят съдебни разноски в посочения размер. По повод прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от ГПК в конкретния спор, следва да се има, че производството по обжалване на ревизионните актове се развива по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, като конкретно въпросът за разноските е регламентиран в чл. 161 от него. Според алинея първа от тази правна норма на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно уважената част от жалбата. При наличието на изрична правна регламентация за присъждане на разноските е неправилно препращането към нормите на ГПК и АПК, понеже § 2 от ДР на ДОПК допуска такова препращане към нормите на ГПК и АПК само за неуредени в ДОПК случаи. Съгласно алинея втора от същата норма при прекомерност на адвокатското възнаграждение без оглед на действителната правна и фактическа сложност по делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща посочената законова разпоредба, прекомерно е възнаграждението, което превишава трикратния размер по чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от нея. Според касатора минималният размер на адвокатското възнаграждение е 3 938.18 лв., като дължимото адвокатско възнаграждение по делото според настоящия съдебен състав е 7 240.00 лв., като по този начин същото не се явява прекомерно, за да се приложи чл. 161, ал. 2 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,