Решение № 15070 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6327/2017 г.
ВАСII отделение07.12.2017 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 501 от 20.03.2017 г., постановено по адм. дело № 2298/2016 г. по описа на Административен съд - Б. в частта, в която е изменено решение по протокол от 19.04.2016 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед на кмета на община Поморие за определяне размера на еднократното обезщетение за възникнало сервитутно право, на собствениците на земеделска земя, засегнати от одобрения с решение № 1278/13.02.2015 г. на Общински съвет поморие - ПУП - парцеларен план за обект "Изграждане на нова ВЛ100KV за присъединяване на подстанция "Поморие, към ВЛ100KV "А." по отношение определената цена на сервитутното право върху 689 кв. м от ПИ с идентификатор 57491.15.9 по КККР на гр. П., представляващ нива, бивш имот № 015009, находящ се в местност "Харманите" по плана за земеразделяне в землището на гр. П., като е увеличено определеното обезщетение за сумата над 1222 лева до 2963 лева, както и в частта на присъдените в полза на Х. М. Е. разноски за сумата над 380 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 501 от 20.03.2017 г., постановено по адм. дело № 2298/2016 г. по описа на Административен съд - Б. в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15070 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6327/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на община Поморие, представлявана от кмета И. А., чрез адв. Гроздев като процесуален представител, против решение № 501 от 20.03.2017 г., постановено по адм. дело № 2298/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е изменен размера на обезщетението по решение на комисията по чл. 210 ЗУТ в частта, в която е определена цена на сервитутното право върху 689 кв. м от ПИ с идентификатор 57491.15.9 по КККР на гр. П., представляващ нива в м. Харманите, като е увеличена пазарната му цена от 1102,40 лева на 2963 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради неспазване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата. Ответникът - Х. М. Е., чрез пълномощника си адв. Мейзинева, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - И. А. А. не изразява становище. Ответникът - "Електроенергиен системен оператор" АД излага доводи за отмяна на съдебния акт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е изменил по жалба на Х. М. Е., решение по протокол от 19.04.2016 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед на кмета на община Поморие, с което е определен размера по пазарни цени на еднократното обезщетение за възникнало на основание чл. 64, ал. 1 и, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) сервитутно право, на собствениците на земеделска земя, засегнати от одобрения с решение № 1278/13.02.2015 г. на Общински съвет поморие - ПУП - парцеларен план за обект "Изграждане на нова ВЛ100KV за присъединяване на подстанция "Поморие, към ВЛ100KV "А.", в частта, с която е определена цена на сервитутното право върху 689 кв. м от ПИ с идентификатор 57491.15.9 по КККР на гр. П., представляващ нива, бивш имот № 015009, находящ се в местност "Харманите" по плана за земеразделяне в землището на гр. П., целият с площ от 5, 00 декара, като е увеличил определеното обезщетение от 1102, 40 лева на 2963 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение на комисията по чл. 210 ЗУТ е валидно, спазена е процедурата по издаването му, но определената оценка на сервитутното право не е пазарна и не е съобразена с критерия по чл. 65, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Позовал се е на втория вариант по приетото заключение на съдебно-оценителната експертиза, според който оценката е изготвена на база офертни цени по обяви в интернет сайтове за продажба на имоти. Посочил е, че не възприема първия вариант на заключението на експерта, в което цената е определена чрез сравнителния метод по средна пазарна цена на база реално извършени сделки. Решението е частично неправилно. От данните по делото е установено, че производството пред комисията по чл. 210 ЗУТ е проведено по искане на "Електроенергиен системен оператор" АД, във връзка с одобряване на ПУП - парцеларен план за посочения обект, за определяне на пазарни стойности на ограниченото вещно право на сервитут по смисъла на чл. 64 ЗЕ. Законосъобразно съдът е приел, че оценката на комисията по отношение засегнатия от сервитута имот от 689 кв. м е изготвена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на регламентираната в ЗУТ процедура, но в нарушение на материалния закон. Използван е методът на пазарните аналози, като при липса на установени продажби в същата местност, са взети предвид обявени продажби в съседни местности в същата община, като цените са съобразени с експертни оценки, изготвени в друго производство по искане на друг изпълнител. Комисията е определила средна стойност в размер на 6,20 лева на кв. м. Цената на сервитута за сравними имоти е редуцирана на 2, 25 лева без посочване на коефициент на корекция, като за процесния имот допълнително е намалена до 1,60 лв. на кв. м без изложени мотиви за това. Определена е стойност на обезщетението в размер на 1102,40 лева. По делото е прието основно и допълнително заключение на съдебно-оценителната експертиза, в което вещото лице при приложен метод на сравнителната стойност е изготвило два варианта за определяне на пазарната цена на ограниченото вещно право за засегнатия имот с площ от 689 кв. м, представляващ земеделска земя - нива. Първият вариант е на база проучване в Агенция по вписванията - Поморие, като подборът на аналогичните имоти е съобразен с местоположението им и източниците са три реално извършени покупко-продажби с ниви. Определена е средна цена от 1,97 лева на кв. м след прилагане на корекционен коефициент. С оглед липсата на сделки със сервитут вещото лице е посочило коефициент за редукция - 0.90, чрез който е трансформирана стойността на правото на собственост в стойност на ограничено вещно право при съобразяване на безсрочния му характер (обяснение в съдебно заседание на 01.02.2017 г.), като е определена цена за 1 кв. м от 1,77 лева. Пазарната стойност на сервитута е изчислена на 1 222 лева. Вторият вариант е в резултат на проучване пазара на предлагане на недвижими имоти, като показателят оценка на земята за 1 кв. м е определен на база офертни цени, редуцирани с 25 % за трансформиране на офертната в пазарна стойност и приложен коефициент от 0.90. Определена е средна цена за 1 кв. м от 4,30 лева. Пазарната стойност на обезщетението е определена на 2 963 лева. Съдът неправилно е възприел втория вариант по заключението на съдебно-оценителната експертиза. В него не е извършвана съпоставка с цени на действително осъществени сделки, като пазарната цена на 1 кв. м е изчислена средноаритметично спрямо посочените в таблицата офертни цени на кв. м, редуцирана със съответните коефициенти. Следователно липсва съпоставка на конкретни аналози - реално сключени сделки, което е довело до разликата в пазарните оценки на експерта, изготвени на различни бази. Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза в първия вариант, при определяне на пазарната стойност на сервитутното право са съобразени три конкретни сделки за продажба на имоти със същите характеристики, разположени в съседни местности спрямо засегнатия имот. При липса на пазарни аналози за сделки за учредяване право на прокарване следва да се възприеме първия вариант в заключението на вещото лице, за който е приложен оценителен метод по съпоставими други цени на база продажба на имоти със същите характеристики. По този начин са съобразени критериите по чл. 65 ЗЕ, а използваните от експерта по делото реални аналози сочат на определяне на справедлива пазарна цена по смисъла на чл. 210, ал. 1 ЗУТ, която е в размер на 1222 лева. Ето защо, като е изменил размера на определеното от комисията при община Поморие еднократно обезщетение за възникнало на основание чл. 64, ал. 1 и ал. 4 ЗЕ сервитутно право и го е увеличил от 1102,40 лева на 1222 лева, макар и по други съображения, съдът е постановил правилно решение като краен резултат в тази част, което следва да се остави в сила. Решението в частта, в която обезщетението е определено над тази сума до 2963 лева е неправилно и следва да се отмени. При този резултат следва да се отмени съдебния акт и в частта за присъдените в полза на Х. М. Е. разноски за сумата над 380 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,