Решение № 233 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4840/2019 г.

Решение № 233 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4840/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), против Решение № 1245/26.02.2019 г. на Административен съд – София град по адм. дело № 7678/2018 г., с което е отменена негова писмена покана изх. № 29-02-98/02.07.2018 г., издадена по чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за възстановяване на суми, получени без правно основание. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и се постанови друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата. Ответникът – Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Софиямед" ООД счита касационната жалба за неоснователна и моли същата да се отхвърли. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град (АССГ) е писмена покана с изх. № 29-02-98/02.07.2018 г., издадена от директора на СЗОК, с която на основание чл. 76а, ал. 1 ЗЗО във вр. с чл. 346, ал. 1, чл. 344, ал. 1, т. 3, чл. 290, ал. 2, т. 1 и чл. 381 от НРД за МД за 2017 г., Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Софиямед" ООД (УМБАЛ "Софиямед" ООД) е поканена да възстанови сума в размер на 1884 лева. От фактическа страна по първоинстанционното дело е установено, че със Заповед №РД-18-1250/21.09.2017 г. директорът на СЗОК е възложил извършването на проверка на предоставяната от лечебното заведение болнична медицинска помощ, по договор № 22-3981/11.05.2017 г. и договор № 22-6989/11.05.2017 година. Констатациите на контролните органи по чл. 72, ал. 2 ЗЗО са обективирани в протокол № РД-18-1250-1/04.10.2017 г. и протокол за неоснователно получени суми №РД-18-1250-2/05.10.2017 година. Съгласно отразените в тях факти при попълването на документ № 2 "Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка" по отношение на ИЗ № 7999 и ИЗ № 15065 за ЗОЛ Х. Христов, който е бил хоспитализиран в болницата от 29.03.2017 г. до 03.04.2017 г. и от 19.06.2017 г. до 22.06.2017 г., е пропуснато нанасянето на данните от медикодиагностичните изследвания по клиничната пътека, по която е бил лекуван – КП № 155 "Оперативни процедури на бъбрека и уретера със среден обем и сложност". Изложените в протоколите резултати от извършената проверка са възприети от директора на СЗОК и са послужили като фактическо основание при издаването на акта. В производството по съдебна проверка за законосъобразност на акта на основание чл. 168 АПК и чл. 146 АПК административният съд е изложил съображения, че писмената покана е издадена от компетентен административен орган в кръга на правомощията му, установени в чл. 76а, ал. 3 ЗЗО, в предписаната от закона форма. Намерил е, че поканата е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, защото не е спазен двумесечният срок по чл. 24, ал. 7 от Инструкция №РД-16-31 от 23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72 ЗЗО. След съвкупната преценка на относимите по делото доказателства, включително и на заключението на изслушаната съдебно–медицинска експертиза, административният съд обосновава и извод, че поканата противоречи на материалния закон, защото не се установява нарушение на разпоредбата на чл. 290, ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2017 г., което да докаже основателността й. Аргументите на административния съд относно наличие на основанието по чл. 146, т. 4 АПК се подкрепят и от обстоятелството, че изпълнението на алгоритъма по КП № 155 по отношение на ИЗ № 7999 и ИЗ № 15065 е документирано законосъобразно. Решението е правилно. Неоснователен е касационният довод на директора на СЗОК, че решението е постановено в противоречие с материалния закон - чл. 76а, ал. 1 ЗЗО. Съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства. Правилно е достигнал до извод, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия и в законоустановената писмена форма. Издаването на писмената покана след двумесечния срок посочен в чл. 24, ал. 7 от Инструкция №РД-16-31 от 23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72 ЗЗО, според касационната инстанция не е основание за отмяна на акта, защото болницата е упражнила надлежно своето право на защита и своевременно го е обжалвала по реда на чл. 145 и сл. АПК. От приложимите договори за оказване на болнична помощ е видно, че лечебното заведение се е задължило да извършва медицинска помощ по клинични пътеки, вкл. и КП № 155 "Оперативни процедури на бъбрека и уретера със среден обем и сложност". Съгласно данните по делото ЗОЛ Х. Христов с история на заболяването № 7999 и № 15065 е бил опериран два пъти по КП № 155, за което свидетелстват оперативен протокол № 78/30.03.2017 г. и оперативен протокол № 3628/20.06.2017 година. От заключението на вещото лице уролог, по допуснатата съдебно–медицинска експертиза е прието, че и двете операции са извършени с местна анестезия. По отношение на констатираните пропуски при попълване на документ № 2 вещото лице е посочило, че в този случай и според действащия медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение" местната анестезия може да се проведе от лекаря оператор, поради което не е необходимо да бъде попълнен лист за предоперативна анестезиологична консултация от специалист анестезиолог. В проведеното съдебно заседание по делото вещото лице е заявило, че в медицинската документация за лицето е налична предоперативна епикриза, съдържаща снета анамнеза, индикации и вид на оперативната интервенция на лицето. В случая спорният по делото въпрос касае обстоятелството дали са налице констатирани нарушения в алгоритъма на КП № 155 "Оперативни процедури на бъбрека и уретера със среден обем и сложност" и по двете истории на заболявания на Х. Христов, изразяващи се в непопълване на документ № 2, "Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка". Съгласно чл. 290, ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2017 г. извършването на дейности по КП се отразява в медицинската болнична документация, част, от която е документ № 2 "Предоперативна анестезиологична консултация и преценка". Последният е задължителен за всяка КП с оперативна дейност, извършена с обща или регионална анестезия, и се прикрепва към лист "История на заболяването" (ИЗ) на пациента, като става неразделна част от него. В конкретната хипотеза лицето е попълнило "Въпросник за пациента" към приложения "Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка", от който е видно, че не е налице анамнеза от страна на пациента за алергия. С оглед на посоченото обстоятелство не е било необходимо да бъде отразен физикален преглед, анестезиологичен риск, както и доклад от клиничен преглед и подготовка за анестезия, подписан от лекар специалист по анестезиология. Правилно административният съд се е позовал и на раздел III от структурата на КП № 155, озаглавен "Документиране на дейностите по клиничната пътека" и е приел, че има изготвена предоперативна епикриза и по двете истории на заболяванията на пациента. При извършване на оперативната интервенция под местна анестезия, каквато се установи, че е била за ЗОЛ Х. Христов, се попълва предоперативна епикриза. Аргументите на административния съд за незаконосъобразност на писмената покана се извеждат и от съдържанието на медицинския стандарт "Анестезия и интензивно лечение", към който препраща алгоритъмът на КП № 155, досежно съставянето на документите. При първата хоспитализация на ЗОЛ Х. Христов е била в сила Наредба № 10 от 04.03.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение", която е отменена с Решение № 13406 от 08.12.2016 г. по адм. д. № 5339/2016 г., VІІ отд. на Върховен административен съд, обн. ДВ бр. 40 от 19.05.2017 г., в сила от 19.05.2017 година. Според действащите до нейната отмяна правила за безопасност при местна анестезия и анестезия при еднодневна хирургия (раздел II, буква "Г. Специфични правила за безопасност при местна анестезия и анестезия при еднодневна хирургия"), местната анестезия може да се извършва и от оператора на съответната хирургична, диагностична или терапевтична процедура, без планирано и фактическо участие на анестезиологичен екип. Наредба № 11/2005 г. утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение", която е била отменена с § 2 на оспорената наредба, също съдържа раздел II "Анестезия" и аналогични текстове на отменената наредба, относно утвърждаване на медицинския стандарт "Анестезия и интензивно лечение" и съответно е приложима за втората хоспитализация на ЗОЛ Х. Христов. Изрично в раздел от КП № 155 I "Условия за сключване на договор и за изпълнение на клиничната пътека" е записано, че само при анамнеза от страна на пациента за алергия, се извършва задължителна консултация с лекар по специалност анестезиология или клинична алергология. С оглед на приетите за установени релевантни факти и изведените въз основа на тях правни изводи административният съд правилно намира, че на здравноосигуреното лице са извършени нормативно установената оперативна процедура и по двете истории на заболяванията, както и минималния брой диагностични процедури, т. е. спазен е алгоритъмът на КП № 155 и НЗОК дължи заплащане на оказаната от лечебното заведение болнична медицинска помощ. Относно поддържаното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение