Решение № 10274 от 29.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4616/2010 г.

Решение № 10274 от 29.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4616/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йоша Петкова Василева от с. Дъбен, област Ловешка, чрез пълномощника й адвокат Сашка Христова от АК-Ловеч, против решение № 12/22.02.2010 г., постановено по административно дело № 345/2009 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлено оспорването на касаторката против заповед № РД-01/192/02.09.2009 г. на директор на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Луковит, в частта за възстановяване на недобросъвестно получени суми от целеви помощи за отопление в размер на 915,65 лв., потвърдена с решение № ПН 04/70/06.10.2009 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Ловеч. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - Ловеч не ангажира становище и не изпраща процесуален представител по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е заповед № РД-01/192/02.09.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Луковит, с която жалбоподателката е задължена да възстанови общо сумата 915,65 лева от недобросъвестно получени суми за целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителни сезони 2006/2007 г., 2007/2008 г. и 2008/2009 г. и допълнителна еднократна помощ от 100 лв., заедно със съответната лихва, потвърдена с решение № ПН 04/70/06.10.2009 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Ловеч. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че е осъществен фактическият състав от хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и административните актове не страдат от пороците по чл. 146 от АПК. По делото е установено, че жалбоподателката не е декларирала продажбата на съсобствен поземлен недвижим имот с площ от 1,648 кв. м, застроено с двуетажна масивна жилищна, лятна кухня и две двуетажни масивни постройки, находящ се в землището на с. Дъбен, община Луковит, Ловешка област за сумата 3000,00 лв., за което се е разпоредила по силата на договор за покупко-продажба, материализиран в н. а. № 200, том II, рег. № 1037, нот. дело № 76/2005 г. на нотариус № 377 по регистъра на Нотариалната камара на Република България. Първоинстанционният съд е приел, че тя е укрила този факт и незаконосъобразно е получила целева помощ за отопление през отоплителен сезон 2006/2007 г. в размер на 170,00 лв. и за отоплителен сезон 2007/2008 г. в размер на 180,00 лв. по Наредба № 5/30.05.2003 г. и за отоплителен сезон 2008/2009 г. в размер на 282,50 лв. по Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. и 100,00 лв. еднократно стимулиране за лица с ниски доходи. Решението на Ловешкия административен съд е правилно и изводите като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Съдът е обсъдил всички доказателства, свързани с установяване на релевантните обстоятелства и е направил обоснован извод за законосъобразност на административния акт. Правният извод е в съответствие с материалния закон. Правилно е отказана социална помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗСП. В конкретния казус е установено, че е изпълнено условието на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, според което, за да възникне право на социална помощ, следва да е налице изискването да не е прехвърлян жилищен имот срещу заплащане през последните 5 години. По делото е установено, че жалбоподателката е продала съсобствен недвижим имот и й е заплатена от купувача припадащата й се част от посочената в нотариалния акт сума. Изискването на посочената разпоредба е императивно и при безспорно доказаната продажба на жилищен имот, правилно е прието, че не са налице предпоставки за предоставяне на помощ. Съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗСП лицата, недобросъвестно получили социална помощ, се лишават от тях за срок от две години. При издаване на административния акт са спазени изискванията на ЗСП и ППЗСП. Като не е декларирала правнозначимото обстоятелство за извършената продажба, жалбоподателката недобросъвестно е получила съответната помощ и законосъобразно е лишена от такава помощ за срок от две години. Постановеното в същия смисъл решение, с което Ловешкия административен съд е отхвърлил жалбата на касаторката срещу заповед № РД-01/192/02.09.2009 г. на директор на дирекция "Социално подпомагане" - Луковит, потвърдена с решение № ПН 04/70/06.10.2009 г. на директор на Регионална дирекция за социално подпомагане - Ловеч, е правилно и тъй като не се установиха отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, същото следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение