Решение № 10043 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7825/2019 г.

Решение № 10043 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7825/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Илико РН 75 Комерсиал" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Г. Илиева, чрез адв. Минков, против решение № 801/17.04.2019 г., постановено по адм. дело № 2771/2018 г. по описа на Административен съд- Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът кмет на район "Приморски" при Община Варна в отговор по касационната жалба, оспорва нейната основателност и моли за потвърждаване законосъобразността на обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 418/21.09.2018 г. на кмета на район "Приморски" при Община Варна, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС е наредено да се изземе от "ИЛИКО РН 75 КОМЕРСИАЛ" ЕООД частта от общински имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор № 10135.2553.607 по КК на гр. Варна, която се владее без правно основание, във връзка с разположен в тази част на имота временен обект - Павилион "Магазин за ВиК части и ел. материали" с обща площ от 54 кв. м., обособен от 2 броя обекти, изградени по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.);. Прието е, че оспорващото дружество държи имота, без правно основание, поради липса на годен титул за собственост върху земята, която е общинска собственост, няма надлежни наемни правоотношения и е безспорно установено неплащането на дължимото обезщетение в продължителен период от време /след изтичане срока на Разрешение за поставяне № 58/7.03.2012 г. /. Решението е обосновано и законосъобразно, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, сочеща на наличие на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Законосъобразни са изводите на съда, че при издаване на заповедта не е нарушен материалния закон - чл. 65, ал. 1 ЗОС, както и че липсват други основания за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 1, 2, 3 и 5 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. При анализа на първата хипотеза от тази законова разпоредба следва извода, че административното производство по изземване на имоти предполага кумулативно наличието на две предпоставки - да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание. В настоящия случай тези изисквания са налице, тъй като е безспорно установено, че павилиони с номера 22 и 23 са разположени върху част от имот с идентификатор 10135.2553.607 по КК на гр. Варна, който е частна общинска собственост /АЧОС № 7844/16.07.2014 г. /. От данните по делото е видно, че така описаната част от общинския имот се държи без правно основание, тъй като след изтичане срока на Разрешение за поставяне № 58/7.03.2012 г., не е издавано ново разрешение и няма сключен наемен договор за заеманата част от общинския имот след 2006 г., като не е заплащано и дължимото обезщетение на общината за фактическото ползване на процесната част от имота. Предвид това се явява обоснован извода на административният съд, че е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОБС. Относимите към изземването правнорелевантни факти са налице, което обосновава приложението на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, на което правно основание е издадена процесната заповед. В тази връзка се явява обоснован и извода за ирелевантност на констатациите по § 17 ПЗР на ЗУТ във връзка с липсата на постоянен статут на двата павилиона, тъй като предмет на изземване е съответната част от общинския имот, заета от павилионите, а не премахването на последните. Обратно на твърденията в касационната жалба, процесната заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, като нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на общинската недвижима собственост, поради което доводите за приложимост на общия ред по ЗЗД се явяват неоснователни. С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение