Решение № 10237 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10863/2013 г.

Решение № 10237 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10863/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда против решение от 27.06.2013 г., постановено по адм. дело № 5152/2013 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № ЧРК 83/14.01.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/, с която на Тодор Михайлов Михалев е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Установено е по делото, че Михалев е изпълнявала длъжността началник отдел "Регионална лаборатория - Бургас", Главна дирекция "Лабораторно-аналитична дейност", в ИАОС. С оспорената пред АССГ заповед на касационния ответник е наложено дисциплинарно наказание "порицание" на основание чл. 90, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за държавния служител, изразяващо се в това, че не е изпълнил вменените му служебни задължения по силата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл и не е изпълнил задълженията, определени в длъжностната му характеристика. С писмо изх. № 93-00-8041/26.11.2012 г. Михалев е уведомен, че срещу него е открита процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност и е поканен да се запознае с материалите на дисциплинарното производство, както и да се яви на 05.12.2012 г. в кабинета на изпълнителния директор на ИАОС да бъде изслушан и да представи писмени обяснения. Видно от протокол № 93-00-8041/5.12.2012 г., държавният служител е бил изслушан от изпълнителния директор на ИАОС, както и са били приети писмените му обяснения. С оспорената пред АССГ заповед дисциплинарнонаказващият орган е наложил наказание "порицание" на касационния ответник. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен от компетентния орган, в кръга на правомощията му и при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушаване на предписаната от закона форма, както и че същият е издаден в нарушение на материалния закон. Поради това заповедта е отменена като незаконосъобразна. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са неправилно по следните съображения: Обосновани са изводите на АССГ за спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл /в редакцията й на ДВ бр. 24/2006 г./, която предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и са спазени от административния орган. В случая Тодор Михалев е изслушан от наказващия орган на 5.12.2012 г., като е представила писмени обяснения на същата дата. Правилни са и съображенията на първоинстанционния съд за спазване на сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Откриването на дисциплинарното нарушение в случая по смисъла на посочената разпоредба, е датата на уведомяване на наказващия орган за извършеното дисциплинарно нарушение с докладна записка рег. № 93-00-8041 от 22.11.2012 г. на главния секретар на ИАОС, поради което издадената на 14.01.2013 г. заповед е в срока по ал. 1. Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в нея се посочват: служебните задължения, които са били виновно нарушени. В случая в заповедта тези реквизити са налице. В същата е посочено, че на 30.07.2012 г. г-жа Румяна Харосян издава пътен лист № 0014661, в който като водач на служебен автомобил с рег. № С-92-12 ХР, агрегатиран с ремарке-колесар с рег. № С10-41 ЕН е вписва г-н Тодор Ангелов. Г-н Тодор Михалев разрешава излизането на автомобила и г-н Тодор Ангелов получава ключовете и всички документи, свързани с пътуването, в това число и регистрационния талон на ремаркето. След завръщането си, г-н Тодор Ангелов връща обратно ключовете и документите, с изключение на регистрационния талон на ремаркето. След като не го намира в следващите дни, допуска че го е изгубил, като впоследствие установява, че регистрационният талон е изгубен в бензиностанция, намираща се на ул. "Иван Богоров", тъй като бил намерен от служителите работещи там. Уведомява устно за това Тодор Михалев, като Харосян също информира Михалев за изгубването на талона. Г-жа Харосян провежда разговори със служители от отдел "Пътна полиция" при ОД на МВР - Бургас, като оттам я информират, че ако изгубеният талон е намерен ще бъде предаден в "Пътна полиция", гр. София, където е седалището на собственика на ремаркето - ИАОС, което тя съобщава своевременно на Тодор Михалев. Той обаче не уведомява нито писмено, нито устно ресорния директор Вили Велчев, респективно главния секретар или изпълнителния директор на ИАОС за изгубването на талона. През месеците от август до септември 2012 г. ремаркето е било използвано за извършване на пробонабиране, като вместо оригиналния талон на ремаркето е използвано копие на талона. В началото на месец септември 2012 г. Михалев съобщава устно на г-н Румен Топалов - главен експерт в отдел "Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността" за случая. Бездействието от страна на Михалев продължава, като едва на 08.10.2012 г., с писмо с изх. № 760 същият отправя запитване до началника на КАТ - Бургас с молба за извършване на проверка дали регистрационният талон е получен в гр. Бургас и дали е изпратен в гр. София. На 14.11.2012 г. Тодор Михалев разрешава на Тодор Ангелов да транспортира ремаркето без оригинален талон от град Бургас до град София. В заповедта е посочено, че съгласно длъжностната характеристика на Михалев, с която е запознат на 15.10.2010 г., същият трябва да изпълнява преките си задължения в съответствие с изискванията на нормативната база, като взема решения по лична преценка и ги съгласува с изпълнителния директор, главния секретар и главния директор на главна дирекция ЛАД на ИАОС, което в случая не е изпълнено. Следователно, при издаването на заповедта са спазени изискванията по чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като същата съдържа описание на служебните задължения, които са били виновно нарушени. Нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. Неоснователен е и изводът на АССГ, че административния акт е постановен в нарушения на разпоредбите на чл. 89 - 91 от ЗДСл. Тези разпоредби регламентират основанията за дисциплинарна отговорност и определяне на дисциплинарно наказание. Необосновани са правните изводи на първоинстанционния съд за недоказаност на дисциплинарното нарушение, по съображения, че за държавния служител не съществува нормативно установено или следващо от длъжностната му характеристика задължение да уведоми за случая ресорния директор Вили Велчев, главния секретар или изпълнителния директор на ИАОС, доколкото в производството е установено, че Михалев е уведомил във възможно най-близкия момент прекия си ръководител за случая. Тези изводи на АССГ не се споделят от касационната инстанция, тъй като са в противоречие с приложените по делото писмени доказателства. Видно от писмените отговори на инж. Тодор Михалев до главния секретар на ИАОС в т. 6 същият посочва, че през месец септември при идването му на Дирекционен съвет в София е потърсил Вили Велчев, директор на дирекция АПОФСДУСЧРК, за да го уведоми за изгубването на талона за регистрация на ремаркето и за последващите си действия, като след като Велчев бил в болничен, Михалев разговарял с Румен Топалов, главен експерт в отдел ФСДУС. Седмица по-късно уведомил г-н Теодор Панев - директор на дирекция ЛАД и негов пряк ръководител за необходимостта от издаване на дубликат на регистрационния талон на ремаркето и в тази връзка - придвижването на колесара в София. От 30.07.2012 г. - датата на изгубване на талона, в продължение на повече от един месец Михалев не е извършил необходимите действия да уведоми своевременно компетентните длъжностни лица от ИАОС за изгубването на регистрационния талон. Неправилно АССГ е възприел за основателни възраженията на касационния ответник, че в близките дни след изгубването на талона била получена информация, че талонът е намерен на бензиностанция в гр. Бургас и предаден на полицейски служители и същият не е окончателно изгубен, с оглед на което от изгубването на талона на 30.07.2012 г. и през месец август 2012 г. (в период от един месец) съдът приема, че служителите от РЛ - Бургас са били убедени, че талонът е намерен и са изчаквали предаването му от КАТ - София, където е седалището на собственика на колесаря. Твърденията на Михалев не се подкрепят от приложените по делото доказателства. В случая доказателствената тежест да обори констатациите на органа е за жалбоподателя. След като той твърди, че талонът е бил намерен и са изчаквали предаването му от КАТ, предвид дадените от него писмени обяснения, е следвало да ангажира доказателства в тази насока, което не е сторено в процесния случай. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на Тодор Михайлов Михалев срещу заповед № ЧРК 83/14.01.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда за налагане на дисциплинарно наказание "порицание", следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касатора, на същият следва да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 300 лева /по 150 лева за всяка инстанция/. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение