Решение № 10907 от 24.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2009 г.

Решение № 10907 от 24.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СД "БВА Арабаджиеви и сие" - със седалище в гр. Ст. Загора против решение № 153/12.02.2009 г. на Административен съд Пловдив, IХ състав, постановено по адм. д. № 1456 по описа за 2007 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2400353/21.06.2007 г., издаден от ТД на НАП - Стара Загора, потвърден с решение № 747/07.08.2007 г. на Директора на "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и СД "БВА - Арабаджиев и сие" е осъдено да заплати разноски в размер на 2 115, 15 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - чл. 64, чл. 65 и чл. 6 от ЗДДС (отм.), съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Съществените нарушения на съдопроизводствени правила се изразяват в необсъждане на доводи на страната и на събрани по делото доказателства, както и на заключенията по съдебно - счетоводната експертиза. Чрез тези доказателства и доказателствени средства касаторът счита, че са доказани предпоставките за признаване правото на данъчен кредит, още повече че редовното водене на цялостно счетоводство на доставчика не е предвидено, като материалноправна предпоставка в ЗДДС. Касаторът е пледирал чрез пълномощника си адв. Гьонева в съдебно заседание и чрез представените писмени бележки за отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОУИ" - гр. Пловдив я е оспорил с писмено възражение от 30.03.2009 година. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са доказани реалността на доставките и начисляването на данъка, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е установил следното: С РА № 2400353/21.06.2007 г., издаден от ТД на НАП - Ст. Загора е отказано на СД "БВА - Арабаджиев и сие" - гр. Ст. Загора правото на данъчен кредит в размер на 61 762, 46 лв., ведно със законната лихва в размер на 26 994, 98 лв., на основания чл. 64, ал. 1, т. 2, 3, 5 във вр. с чл. 6 , чл. 24 , и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) по доставки, за които са издадени фактури и ДКИ от ЕТ "Сези - Васил Гаджев", "Ей Си Ем Груп", ЕТ "Рома - Йордан Георгиев", "Зара Стил" ООД. Прието е, че не са представени изисканите документи, а частично са представени в съдебно заседание документи във връзка с начисляването на данъка. Административният съд е кредитирал заключенията по единичната и по тричленната ССЕ, според които през процесните периоди счетоводството на доставчиците не е водено в съответствие с изискванията на Закона за Счетоводството. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. В него се съдържат подробни мотиви за всяка доставка, като това не означава че съдът е възпроизвел констатациите от РА. В първоинстанционното решение е описано кои фактури от кой доставчик са издадени, какви доказателства са изискани по време на насрещните проверки и кои от тях не са представени. Направен е анализ на приложимите материалноправни норми - чл. 64 и чл. 65 от ЗДДС (отм.) и на предпоставките, свързани с възникване правото на данъчен кредит. С оглед на горното не се налага преповтаряне на установените факти по делото и на съдебните мотиви във връзка с тях. Видно е от касационната жалба, че в нея се акцентира върху доказване начисляването на данъка, без касаторът да конкретизира с кои доказателства е установил реалността на доставките. Обосновано е становището на представителя на прокуратурата за недоказана реалност по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Изслушаните заключения по ССЕ не могат да докажат реалното извършване на доставките, които са със следния предмет: строителни материали, СМР, ремонти, транспортни услуги, изработка на стелажи, врати, бетонова настилка, метална дограма, ремонт на автобус, компресор за въздух, пълначна машина, ремонт на "Мерцедес", въглища, дърва, ламарина, шина, тръби, железни каси, гума, бутилка въглероден двуокис, шлангове, пожарогасителен прах, маркучи, цимент, вар, пясък, боя, панти, ремарке и ел. инсталация. Установено е, че доставчиците нямат назначени лица по трудов договор, а и не са представили други доказателства за извършване на доставките. Такива доказателства не са депозирани и в касационното производство. Независимо от резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. Пловдив съдът не присъжда юрисконсулско възнаграждение, тъй като тази страна не е защитавана и представлявана в касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение