Решение № 16161 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8159/2009 г.

Решение № 16161 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8159/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на ТД на НАП гр. Варна, подадена чрез юрк. Екатерина Андонова, и на Венцислав Антонов Савов от гр. Варна. ТД на НАП - Варна обжалва Решение № 687/23.04.2009 г. по адм. д. № 166/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, първо отделение, V състав, в частта, в която е отменен Актът за установяване на задължение по декларация № 10095/18.09.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна и е върната административната преписка на органа по приходите при ТД на НАП - Варна за предприемане на действия по компетентност. Излага доводи за неправилност на решението в тази част и моли да бъде отменено решението и потвърден АУЗД. Венцислав Антонов Савов обжалва решението на АС-Варна досежно констатациите на съда за дължимост на здравноосигурителни вноски (ЗОВ) върху доходи получавани в качеството му на лице упражняващо свободна професия, различни от пенсията му. Счита, че неправилно съдът в мотивите си изхожда единствено от текстовете на чл. 33 и чл. 40 от ЗЗО. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Подробни съображения излага в хода по същество на делото. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са допустими: По касационната жалба на ТД на НАП гр. Варна: За да отмени процесния АУЗД, съдът е приел, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения - не съдържа мотиви за извършените с него корекции. Според съда изписването на правни норми и на механизма за попълване на Таблица 2 от Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход не представляват мотиви за конкретно извършена корекция. Липсват конкретни данни, за това в какво точно се състои несъответствието в данните на данъчната декларация. Коригирането на данните в данъчната декларация винаги следва да е конкретно, като в самия акт следва да бъде подробно изписано кои данни от декларацията се коригират, как са посочени от лицето и как следва да се считат, тъй като АУЗ замества самата декларация в тези части. В случая е посочено единствено, че ЗОВ за довнасяне следва да са 388,45 лв. и дължимия ДОД - 1685,56 лв., като не е посочено изрично, че следва да се коригира и общия размер на дължимите през годината ЗОВ, с който именно следва да се намали данъчната основа на лицето, което води и до намаляване на дължимия данък. Липсата на мотиви според съда представлява пречка за ангажиране на адекватна защита от задълженото лице, а от друга страна препятства възможността на съда за извършване на проверка на законосъобразността на издадения акт. АС е приел, че в случая не може да замести мотивите на органа по приходите и да реши въпроса по същество, тъй като този вид актове, не попадат в хипотезата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК. От доказателствата по делото и заключението на вещото лице съдът е установил, че размерът на внесените авансово през годината ЗОВ не съответства на декларирания от лицето - факт, който не е констатиран при проверката, което представлява още едно основание за отмяна на акта и връщане на преписката на органа по приходите за предприемане на действия по компетентност, съобразно изложените от съда мотиви. Касационната жалба на ТД на НАП - гр. Варна по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Правилни са изводите на съда относно констатираните пороци на оспорения административен акт от категорията на такива, препятстващи организирането на адекватна защита от задълженото лице. С оглед гореизложеното, решение на АС-Варна в тази част следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Венцислав Антонов Савов: За да приеме, че в процесния случай е налице дължимост на ЗОВ върху доходи получавани в качеството му на лице упражняващо свободна професия, различни от пенсията му, съдът е приел следното: Анализирайки разпоредбите на чл. 33 и 40 от ЗЗО съдът е обосновал извода, че жалбоподателят, който несъмнено е задължително здравно осигурено лице по смисъла на чл. 33, т. 1 от ЗЗО, е длъжен да внася здравноосигурителна вноска по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба на Венцислав Антонов Савов е неоснователна. В разпоредбата на чл. 33 от ЗЗО е посочено, че здравноосигурени лица са всички български граждани. Чрез диференциране реда, начина на внасяне на здравноосигурителната вноска, определена по реда на чл. 29, ал. 3 от ЗЗО, и дохода, върху който се внася, са изброени лицата, които именно, в това качество на здравноосигурени лица са задължени лично или за тях да се внасят такива вноски. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е определено, че лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, се осигуряват върху заявен доход, който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната и годишно върху облагаемите доходи, съгласно данните от данъчната декларация. В т. 4, ал. 1 на същата разпоредба от ЗЗО е уредено здравното осигуряване на пенсионерите. В процесния случай е безспорно, че физическото лице има качеството пенсионер, но също така той притежава и качеството "лице, регистрирано, като упражняващо свободна професия", съгласно цитирания текст, а именно, адвокат. Законодателят не е възприел принципа на изчерпателно посочване на здравноосигурените лица, съгласно разпоредбите на Закона за здравното осигуряване. След като е посочено най-общо, кой лица са здравно осигурени, съобразно чл. 33 от цит. закон, той е диференцирал същите, по посочения по-горен начин, а именно, чрез дохода, върху който се начисляват здравноосигурителните вноски, определени по чл. 29, ал. 3 от ЗЗО и източникът на заплащането им. Именно поради този разграничителен критерий - реализиран доход от определена дейност, осъществявана по трудово, служебно, гражданско правоотношение или без такова правоотношение, от дейност, като едноличен търговец или съдружник в търговско дружество, или такава, реализирана от лица упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, както и доход, имащ характер и предназначение на обезщетение е постигнато това изброяване на здравно осигурените задължени лица. Поради този критерий, доход, в процесния спор се определя приложимостта на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, а не тази на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, понеже той, касаторът, реализира и доход, като лице упражняващо свободна професия. С оглед горното, решението на АС и в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,