Решение № 7019 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9404/2020 г.

Решение № 7019 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9404/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР-Бургас, чрез процесуалния му представител юрисконсулт А. Д. срещу решение № 671 от 16.06.2020 г. постановено по адм. дело № 138 по описа за 2020 г. на Административен съд (АС) - Бургас. С решението по жалба на А. Т. е отменена издадена от касатора заповед № УРИ 251 з-5110 от 2712. 2019 г. относно наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на съдебни разноски. Ответникът – А. Т., чрез процесуалния му представител адв. Г. Н., в писмен отговор, оспорва касационната жалба като изразява подробни съображения за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени наведеното касационно отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба на младши експерт А. Т., в качеството му на младши разузнавач/издирване/ в група "Криминална полиция" към Районно управление –Поморие при Областна дирекция на МВР-Бургас срещу заповед № УРИ 251 з-5110 от 27.12.2019 г на директора на Областна дирекция на МВР/ОДМВР/-Бургас. С нея, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. От фактическа страна съдът е приел, че на 12.07.2019 г. в землището на [населено място], община Средец, при извършване на оперативно- издирвателни дейности в издирване на лицето П. С., инспектор А. Т. и С. М. /приятел на П. /- откриват човешки труп с липсващи части от черепа, в напреднал стадий на разложение. Въз основа на съдебно-медицинска експертиза е констатирано, че смъртта е настъпила следствие на изстрел в главата от близко разстоя ние с оръжие от висок калибър. При установяване на местопроизшествието Т. и М. са намерили пушката на пострадалото лице поставена върху раница на земята, в близост до тялото. М. разпознавайки в трупа- П. С., помолил полицай Т. да скрият пушката, за да му остане за спомен, с което последният се съгласил. М. взел оръжието и го скрил в храстите на близо. След пристигане на други служители на МВР и изразени съмнения за липса на огнестрелно оръжие- Т. казал на М., че следва да върнат пушката. Уговорили се да инсценират намирането й, с което да оправдаят наличие на евентуални пръстови отпечатъци от М.. За целта се отправили към мястото където оръжието било скрито и М. на висок глас извикал, че е намерил пушката хващайки я на същото място, където я е държал по - рано. Тази сцена се разиграла пред останалите служители на МВР участващи в издирването. При проведени разпити на 14.07.2019 и 18.07.2019 г. Т. поддържал версията за случайно намиране на оръжието, подкрепена и от М.. В последствие на 12.09.2019 г. при проведен разпит М. признава, че пушката се е намирала в близост до трупа, върху раницата; че след разрешение от страна на Т. я преместил в храстите, където по - късно се престорил, че я намира. Въз основа на тези показания е проведена беседа с Т., в която същия потвърдил думите на М. за преместване на пушката. Обяснил действията си с убеждението към онзи момент, че С. е починал от естествена смърт и, че оръжието няма отношение по случая, но има сантиментална стойност за М. и предоставяйки му го ще има възможност да го използва в интерес на службата- като оперативен източник в криминалните среди. Сочи се от съда, че при правилно изяснена фактическа обстановка дисциплинарно наказващият орган/ДН0 обосновано е приел, че Т. е осъществил две отделни нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на служебни задължения, квалифицирани съответно по чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗМВР. Фактически - първото от установените нарушения намира израз в съдействието на Т. свидетеля М. да наруши местопроизшествие; а второто - потвърждаване и поддържане на неистина пред разследващи органи, колеги и ръководители на "ОДМВР", относно фактите при намиране на трупа, оръжието и други обстоятелства свързани с разследването, с което е затруднил значително установяването на обективната истина във връзка със смъртта на С.. Изводът на съда е, че с действията си по възпрепятстване на разследването смъртта на С. - Т. е нарушил вменените му по служба задължения – да съдейства за разкриване на престъпления. Също така обаче съдът приема, че в заповедта липсват мотиви относно елементите на визираните нарушения в чл. 203, ал. 1, т. 7 и 8 ЗМВР. Излагане на фактическата обстановка не е достатъчно, необходимо е излагане на доводи обвързващи фактите с вменените нарушения, а такива според АС-Бургас липсват. Първоинстанционния съд е установил нарушение от страна на административния орган с оглед разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, като не е определил самостоятелни наказания въз основа на индивидуална преценка за тежестта на всяко нарушение на настъпилите от него последици, на обстоятелствата, при които е извършено всяко едно от тях, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на служба. Не могат да бъдат споделени съображенията на административния съд, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради което тези деяния не са доказани, респ. необосновано е наложено обсъжданото дисциплинарно наказание "уволнение". По делото безспорно е установено спазването на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, както и че правото на защита на наказания служител не е ограничавано. Също така следва да се посочи, че ДНО е разграничил две деяния- първото свързано с действията по прикриване на открито на местопрестъпление огнестрелно оръжие и второто- потвърждаване и поддържане на неистина пред разследващи органи във връзка с факти и обстоятелства около извършено престъпление. Тези деяния правилно са квалифицирани от наказ ващия орган като нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР- неизпълнение на служебните задължения- пристигайки пръв на местопроизшествие да предприеме необходимите действия по опазването му. Вместо това е предприел действия по прикриване на намерено огнестрелно оръжие с цел предоставянето му в облага на трето лице и въвеждане в заблуждение разследващите органи в тази връзка. За разлика от първоинстанционния съд, касационната инстанция намира, че сочените нарушения съставляват тежко нарушение на служебната дисциплина и по смисъла на чл. 203, ал. 1 ЗМВР задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". С действията си по прикриване на пушката, с цел да я предостави в дар на трето лице, Т. е превишил правата си, използвайки служебното си положение за облага на това трето лице- С. М. - да вземе за себе си огнестрелно оръжие- пушка. С други свои действия – Т. е въвел и поддържал в заблуда разследващи органи във връзка с факти и обстоятелства свързани с местопроизшествие- откриване на човешки труп и подмяна на мястото на откриване на огнестрелно оръжие. Налице е злоупотреба с доверието на органа по назначаване, като са налице и данни за възползване от служебното положение. Реализирани са съставите на чл. 203, ал. 1, т. 7 и 8 от ЗМВР, спазени са изискванията на чл. 195 от същия закон, както и тези в чл. 206, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР за провеждане на дисциплинарното производство, за разкриване на обективната истина и за определяне вида и размера на дисциплинарното наказание. Оспорената заповед с оглед изложеното се явява законосъобразно издадена. Обжалваното решение следва да бъде отменено и се постанови решение по съществото на спора с отхвърляне жалбата на държавния служител. При този изход на спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи такива за юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200. 00 лв., за двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,