Решение № 447 от 17.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7918/2024 г.

Производсдтвото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет против решение 5608 от 20.06.2024г., постановено по адм.д. 927 по описа за 2024г. на Административен съд Пловдив. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба О. Ш. лично и чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да се остави в сила. Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановения съдебен акт от АС- Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил по жалба на О. Ш. , гражданин на Руска Федерация, роден на [дата]. в [област], решение 2985/21.02.2024 година на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет ,в частта, в която му е отказано предоставянето на хуманитарен статут и постановил изпращане на преписката на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне по молбата му , за предоставяне на хуманитарен статут в лично качество и като представител на детето К. Ш., родено на [дата]. Отхвърлил е жалбата на О. Ш. срещу Решение 2985/21.02.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците в частта, в която е отказано предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. В тази част решение не се обжалва от касационния жалбоподател. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че освен приложимите разпоредби от чл. 9 ЗУБ и ПЕС, случая на предпоставките по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, преценката по искането за предоставяне на закрила следва да бъде извършена и при отчитане на факта , че в решение 2985 е било известно обстоятелството, че О. Ш. е в България със съпругата и детето си К. Ш., на [възраст]. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. За преценката наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут от гледна точка на трите вида "тежки посегателства" по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, следва да се съобрази и член 15, б. а), б. б) и б. в) от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила и Решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. Регламентацията по член 15, б. а) и б. б) от Директива 2004/83/ЕО, е абсолютно идентична на тази по ЗУБ и обхваща ситуации, при които молителят за хуманитарен статут е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство. Посегателството, дефинирано в член 15, б. в) от Директивата като изразяващо се в тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя, обхваща една по-обща опасност от посегателство "заплахи срещу живота или личността" на цивилно лице в по-широк план, отколкото определени насилия, присъщи на обща ситуация на въоръжен вътрешен или международен конфликт, като насилието в основата на посочените заплахи е квалифицирано като "безогледно" т. е може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. Съдът е преценил като относими данните, с които разполага административният орган, че търсещият закрила руски гражданин живее в България заедно със съпругата и малолетното им дете, като не е обединил преписките не се произнесъл с административния си акт с оглед на тези обстоятелства, които следва да се преценят в съвкупност. Те имат отношение към бежанската история на търсещия закрила, предвид обстоятелството, че освен защита на собствените си права, Ш., като родител и законе н представител на малолетното си дете, следва да осъществи защита и на правата на детето си. Разделяйки преписката и не отчитайки факта, че Ш. търси закрила и в лично качество и като член на семейство, което също пребивава на територията на Република България, административният орган е издал незаконосъобразно решение, което правилно и обосновано е било отменено от административния съд. Решението на административния съд следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд