Решение № 12101 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6283/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Варна", срещу решение 445/03.04.2023 г., постановено по адм.дело 1636/2022 г. по описа на Административен съд Варна. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество на спора излага подробни аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност съгласно правилата на чл. 74, § 2, б. б от МКС. Счита, че съмненията на митническите органи за правилността на декларираната митническа стойност са надлежно мотивирани. По изложените съображения иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Прилага писмено становище. Ответникът Ес - Авеню ЕООД, в депозиран писмен отговор, чрез адв. Желязкова, както и в о.с.з., излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, тъй като митническите органи не са обосновали наличието на основателни съмнения, както и не са спазили условията на избрания от тях способ за определяне на новата митническа стойност. Претендира разноски по делото съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Варна е законосъобразността на Решение с рег. 32-198588/16.06.2022 г. към Митническа декларация /МД/ MRN 21BG002005065645R9 от 09.09.2021 г. на Директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. с чл. 5, т. 39 и чл. 29, чл. 77, § 1, б. а, вр. с чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 вр. с чл. 102 от същия регламент и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС е определена нова митническа стойност на внесената от Ес - Авеню ЕООД стока под номер 6 трикотажен плат, съдържащ 8% прежди от еластомери, 30% памук, 62% синтетични влакна 18 334 кг, в резултат на което е начислено допълнително ДДС за доплащане в размер на 18 585,50 лв., ведно с лихва за забава на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че след извършен внос от Ес - Авеню ЕООД по горецитираната митническа декларация на стока под номер 6 и след извършена проверка от страна на митническия орган, било издадено оспореното решение, с което била определена нова митническа стойност поради възникнали съмнения относно декларираната стойност, основани на сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система. Митническата стойност на процесната стока била определена въз основа на взета най-ниска стойност на сходни стоки на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013. В хода на производството пред административния съд е прието заключение на ССЕ, според което е налице плащане в брой на посочената във фактурата сума, за което е представена разписка по делото. Вещото лице е установило, че платената сума отговаря на декларираната, има записване на получените стоки в счетоводатвото и в склада на дружеството. При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон. Според решаващия състав, митническият орган не е ангажирал доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност, нито е извършил анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013. Съдът е установил също, че в оспореното решение са посочени митнически декларации със стоки, в чийто състав няма памук, каквото е 30% от съдържанието на стоката. Изложени са мотиви, че липсата на договор, както и това, че плащането на стоките е извършено в брой не може да обоснове основателните съмнения, които са повод да се пристъпи към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74 от МК. Този извод е обоснован и от факта, че в хода на производството е извършена проверка по линия на международно сътрудничество, от която се установява, че декларираната стойност съответства на тази в износната декларация, която макар да не е пряко доказателство, заедно с другите писмени доказателства обосновава договорната стойност на внесените стоки. Въз основа на изложеното съдът е извел извод, че митническият орган не е обосновал приложението на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламента във вр. с чл. 74 § 2, б. б от Регламент 952/2013 г. поради което с определяне на нова митническа стойност на процесната стока е постановен един незаконосъобразен административен акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. поради наличие на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Решаващият състав е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е мотивирал приложението на чл. 140 във вр. с чл. 141 от Регламента, поради което незаконосъобразно е определил нова митническа стойност на процесната стока. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки, като е хода на развилото се административно производство дружеството е представило всички документи с които разполага, в т.ч. международна товарителница, търговска фактура, опаковъчен лист, сертификат за движение, сертификат за произход, дебитно известие и разписка за плащане, с които документи е безспорно доказана декларираната митническа стойност. От страна на турската митническа администрация са представени износна митническа декларация, електронна фактура и транзитна декларация, които са е съответствие с представените от дружеството документи. Тези изводи се подкрепят и от констатациите на вещото лице в приетото от страните заключение по ССЕ, видно от което е налице плащане в брой на посочената във фактурата сума, платената сума отговаря на декларираната и има записване на получените стоки в счетоводството и в склада на дружеството. Аргументите на митническия орган, основавани на лисата на сключен договор, плащане в брой и липса на реквизити в търговската фактура не са достатъчни, за да обосноват основателните му съмнения. В тази връзка следва да се посочи, че липсват мотиви в решението на административния орган, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав, след като по делото се установява, че в съдържанието на ползваните за сравнение стоки липсва памук, който е 30% от съдържанието на процесната стока. Наред с това митническият орган се позовава на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, което може да бъде индиция за деклариране на занижени цени, но само по себе си не може да послужи за определяне на по-високи от декларираните стойности. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. "б." от Кодекса. Липсват данни, защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки, нито е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, търговска марка/производител и на тяхното качество. В случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено, че е налице пълно съответствие между фактурираната и платена цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Изложените съображения за противното в касационната жалба не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. По така изложените съображения решението на Административен съд - Варна е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и претендираните от ответника разноски по делото, такива следва да се присъдят в размер на 2400 лв. Наведеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като размерът на същия е съобразен с минимално определените размери по чл.8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/2004 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,