Решение № 11062 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9308/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. Гергова от гр. София, чрез адвокат А. Черногорски, съдебен адрес в гр. София, ул. Позитано 24, ет. 1, ап. 1 против Решение 3333 от 21.05.2021 г. на Административен съд София-град по адм. дело 8134/2020 г. С него се отхвърля жалбата на Г. Гергова против Решение 1040-21-73/23.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане РВ-3-21-00751110/15.05.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София-град за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от 03.01.2018 г. до 16.02.2019 г. в размер на 5477.76 лева - главница. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София-град не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. Гергова против Решение 1040-21-73/23.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град, потвърждаващо Разпореждане РВ-3-21-00751110/15.05.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София-град за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от 03.01.2018 г. до 16.02.2019 г. в размер на 5477.76 лева. Възраженията са за незаконосъобразност на решението и разпореждането с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от приложените доказателства по преписката, че въз основа на сключен трудов договор с работодател и осигурител "ГОТОН" ЕООД, прекратен на 29.11.2018 г. е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ и са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с вид осигурен "01". При извършени проверки е установено, че за дружеството осигурител няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2017 и за 2018 г., не се установява обект на който е регистрирано фискално устройство, извършените продажби с него не са реални, не се извършва икономическа дейност и декларираните приходи и разходи не съответстват на подадения голям брой уведомления за сключени трудови договори и осигурителни декларации, което не съответства на дейността на дружеството и размери от приходи. При констатации за липсващи функциониращи търговски обекти, които да извършват реални обороти на фирмата е прието, че няма реално извършена дейност от осигурителя, от което следва, че лицата по трудовите договори включително и жалбоподателката не са извършвали трудова дейност, данните за тях са заличени служебно и поради това те не са осигурени лица, включително и Г. Гергова. Предвид тези констатации е прието, че постановеното връщане на изплатените суми за парично обезщетение за спорния период по осигурителни рискове бременност и раждане е в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Правото на обезщетение за общо заболяване и майчинство възниква за осигурените лица и при изискване за осигурителен стаж преди настъпване на риска. Тези материални предпоставки са посочени в чл. 40, ал. 1 и чл. 48а КСО за осигурените лица. В настоящият случай качеството на осигурено лице е с легална дефиниция по §1, ал.1 т. 3 от ДР на КСО и това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването възниква от деня, в който започва упражняване на трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и продължава до прекратяването. При спорен въпрос дали лицето е осигурено, респективно дали е упражнявало трудова дейност към момента на възникване на осигурителния риск, фактическата страна се изразява в доказателства относно упражняването на трудова дейност. При установено от административния орган, че дружеството осигурител не е упражнявало дейност и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО са заличени, независимо от наличието на трудов договор, правото на обезщетения по КСО не е възникнало поради липса на качество осигурено лице. Наличието на трудов договор не е достатъчен факт при липса на трудова дейност по него и правилно съдът е извел фактически и правен извод за неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Мотивите на съда се споделят напълно на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховен административен съд, шесто отделение