Решение № 8694 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6487/2009 г.

Решение № 8694 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6487/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Красимир Стойчев Неделчев от гр. Шумен против решение № 21 от 25.03.2009 г., постановено по адм. д. № 50 от 2009 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 30 от 4.01.2009 год. на началника на РПУ - Шумен за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът началникът на РПУ при ОДП - Шумен не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. По делото няма спор за факти. На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 30Р от 3.01.2009 год. за това, че на 3.01.2009 год. в гр. Шумен е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол. Неделчев е бил във видимо нетрезво състояние, лъхал на алкохол, отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. Издаден му е талон за кръвна проба. Тези фактически констатации са потвърдени и от приложената към административната преписка докладна записка на автоконтрольор Господинов. На жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка "отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността му, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП . За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че са установени по безспорен начин относимите факти и обстоятелства за прилагане на принудителната административна мярка. С атакуваното решение съдът е направил правилен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и е достигнал до законосъобразен извод за наличие на основания за прилагане на принудителната административната мярка (ПАМ). Възприетите изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт са в съответствие със закона. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК . Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Конкретните факти, изпълващи една от хипотезите за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН лежи върху жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно отказът на водача да бъде проверен с техническо средство и поведението му в момента на проверката съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Неоснователно е възражението на касатора, че не е посочено точното правно основание за издаването на заповедта. След диспозитива на акта е вписана относимата разпоредба - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, която предвижда прилагането на тази мярка при настъпване на някое от предвидените условия. Фактическите констатации са изложени подробно в АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорения административен акт. Както АУАН, така и заповедта са надлежно връчени на жалбоподателя в тяхната последователност. Обоснован е изводът за спазени административнопроизводствени правила при съставяне на АУАН и при издаване на оспорената заповед. В този смисъл касационната инстанция споделя изцяло изложеното в първоинстанционното решение. Както правилно е приел първостепенният съд, правото на защита на адресата на акта не е нарушено. Нарушението на административнопроцесуалните правила, респективно на съдопроизводствените правила е съществено тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени по надлежния ред от жалбоподателя, последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което правният извод на съда за законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт е правилен. Предвид изложеното настоящата инстанция счита касационната жалба за неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд