Решение № 13980 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11162/2015 г.

Решение № 13980 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11162/2015 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. С. срещу решение № 4211/17.06.2015 г., постановено по адм. д. № 2964/2015 г. по описа на Административен съд-С.-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът председателят на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" (ДА "ДРВВЗ") оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 4211/17.06.2015 г., постановено по адм. д. 2964/2015 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на М. А. С. против Заповед № ЧР-32-1-2/25.09.2013 г. на председателят на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Административният съд е приел, че всички точно индивидуализирани нарушения, представляващи неизпълнение на служебни задължения и неспазване на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и на Етичните правила за поведение на служителите в ДА "ДРВВЗ", са извършени от М. С., независимо, че част от тях не са съществени, но пък отразяват цялостния облик на държавния служител и неговото противоправно поведение, поради което наложеното му наказание е законосъобразно определено. Така постановеното съдебно решение е неправилно. АССГ се е съобразил с решение 3244/24.03.2015 г., постановено по адм. д. № 8198/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, като е приел, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, включително и на кумулативните изисквания на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената пред него заповед е действителен административен акт, който е издаден от компетентен орган, но в противоречие със събраните по делото доказателства извежда необосновани правни изводи за съответствието й с материалния закон. Заповедта съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя, но описаните в нея обстоятелства не могат да бъдат определени като тежки дисциплинарни нарушения, извършени от М. С.. По т. 1 от оспорената заповед АССГ приема, че М. С. като директор на ТД "ДР" - В., не е изпълнил преките си задължения и не е упражнил необходимия контрол върху дейността на дирекцията, като е допуснал служителите от дирекцията да не съставят Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на "В." ЕАД-гр. В. за нарушение на чл. 17, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси (НУРОДДРВВЗ). Според АССГ "въпросът за налагането на административно наказание е поставен в компетентността на административно наказващият орган и следователно е недопустимо да се поставя на преценката на овластените служители, които е следвало да го съставят при констатиране на административното нарушение, АУАН" Но въпреки този правилен извод първоинстанционният съд приема, че бездействието на М. С. "създаването на порочна практика за подминаване и не санкциониране на констатирани нарушения на правилата за поведение от правни субекти, с които агенция има съответните договорености", а издаденият АУАН след извършена нарочна проверка по негова заповед, издадена на 24.04.2013 г. е след подаден сигнал на 17.04.2013 г. и не "санират извършеното бездействие". При този анализ АССГ не е съобразил, че М. С. е заел длъжността директор на ТД "ДР"-В. на 16.10.2012 г., а промяната в ръководството на "В." ЕАД са от 16.08.2012 г. и са съобщени на директора на ТД "ДР"-В. с писмо от 25.09.2012 г. Тази промяна е констатирана от М. С. по разпоредена от него нарочната проверка, приключила с доклад от 26.04.2013 г., след което са взети и съответните мерки. Следователно не е налице бездействие от страна на М. С. спрямо факти, които са осъществени преди назначаването му за директор, а при узнаването им са предприети незабавни действия. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че описаните в т. 1 от оспорената заповед обстоятелства не могат да бъдат определени като съставляващи тежко дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения и на правилата на КПСДА: чл. 2, ал. 1, предл. 1 и, ал. 2 КПСДА; чл. 21, ал. 1 и, ал. 2 ЗДСл; чл. 17, ал. 2 НУРОДДРВВЗ, чл. 7, ал. 1 от Етичните правила за поведение на служителите в ДА "ДРВВЗ" и т. 4 "Преки задължения" от длъжностната му характеристика. Според т. 2 от оспорената Заповед е извършено преместване на освободени без възстановяване траверси стрелкови импрегнирани от Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура", склад Р. в Смесена база В.. Това преместване и съхранението на траверсите в периода 1.03.2013 г. - 11.04.2013 г. е станало без съставянето на необходимите документи, а М. С. е съзнателно е подписал съставени от друго лице със задна дата приемателни актове и приемо-предавателен протокол, с което е прикрил нарушение по чл. 15, ал. 2 НУРОДДРВВЗ. По отношение на тези обстоятелства не е ясно въз основа на какви доказателства са приети за доказани от първоинстанционният съд, които се позовава само на обясненията на жалбоподателя за наличие на форсмажорни обстоятелства, за да обоснове заключение, че описаните в заповедта факти са действително осъществени. Съдът излага и съображения, които не се съдържат в оспорената пред него заповед, а именно, че поведение на жалбоподателя е изключително съществено, защото показва системност при нарушаване на документооборота и толериране на противоправно поведение и даване на негативен пример на подчинените служители. На практика в оспорената заповед са изложени напълно хипотетични възможности за причиняване на вреди от евентуални липси и престъпни посегателства, каквито в случая не са настъпили. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение в тази част е необосновано и описаните в т. 2 от оспорената заповед действия не могат да бъдат квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения и на правилата на КПСДА: чл. 2, ал. 1, предл. 1 и, ал. 2 КПСДА; чл. 21, ал. 1 и, ал. 2 ЗДСл; чл. 15, ал. 2 и чл. 27, ал. 1 и ал. 2 НУРОДДРВВЗ, чл. 7, ал. 1 от Етичните правила за поведение на служителите в ДА "ДРВВЗ" и т. 4 "Преки задължения" от длъжностната характеристика на М. С.. По отношение т. 3 от оспорената заповед АССГ само е посочил, че дисциплинарнонаказващият орган е приел, че М. С. съзнателно е нарушил т. 5 от Заповед № РД - 10 - 19 от 03.02.2010 г. на председателя на ДА "ДРВЗ" като е сключил два граждански договора с едно физическо лице за почистване на административната сграда на ТД "ДР"-В. без да спази установената за това процедура, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл, изразяващо се в неизпълнение на служебните му задължения и на правилата на КПСДА, с което е нарушил чл. 2, ал. 1, предл. 1 и, ал. 2 КПСДА; чл. 7, ал. 1 от Етичните правила за поведение на служителите в ДА "ДРВВЗ" и т. 5, подточка 6, тире четвърто от длъжностната му характеристика. В съдебното решение липсва обсъждане на писмените доказателства, установяващи тези факти, а само съображения за липса на опровергаване на констатациите от дисциплинарното производство за непознаване на правилата за сключване на договори. Съдът не е обсъдил въобще съдържанието на докладните записки на М. С. до ДА "ДРВВЗ" относно необходимостта от сключване на граждански договори, с което е уведомил ръководството на държавната агенция. Настоящият съдебен състав намира, че докладната записка на М. С. до главния секретар на ДА "ДРВВЗ" (л. 123 от адм. д. 10929/2013 г.) опровергава фактическите основания по т. 3 от оспорената заповед за неспазване на процедурата по съгласуване сключването на граждански договори. По изложените съображения трябва да се приеме, че М. С. е извършил и дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл, изразяващо се в неизпълнение на служебните му задължения и на правилата на КПСДА, с което е нарушил чл. 2, ал. 1, предл. 1 и, ал. 2 КПСДА и чл. 7, ал. 1 от Етичните правила за поведение на служителите в ДА "ДРВВЗ" и н. 5, подточка 6, тире "четвърто" от длъжностната му характеристика. По т. 4 от оспорената заповед АССГ е приел, че описаното в нея нарушение не е съществено, но отразява цялостния облик и поведение на М. С.. С. дисциплинарнонаказващият орган четвъртото нарушение на М. С. се изразява в виновно неспазване на т. 3 и подточка 7 от Указанията за сключване на договори за съхранение на ДР и ВВЗ, утвърдени със Заповед № РД - 10 - 168 от 22.08.2008 г., чл. 17, ал. 2 НУРОДДРВВЗ, чл. 17, ал. 1 от Етичните правила за поведение на служителите в ДА "Д.", чл. 18, ал. 6 от Вътрешните правила за деловодната дейност и документооборота в ДА "Д." и т. 5, подточка 6, тире първо и подточка 7 от длъжностната му характеристика като не е актуализиран Договор № 1767/8.08.2012 г. с "В." ЕАД. Настоящият съдебен състав намира, че правилно АССГ е приел, че неупражнения контрол от страна на М. С. по отношение на главния счетоводител и юрисконсулта относно съдържанието на анексите на договорите не съставлява съществено нарушение на негови служебни задължения доколкото допуснатите пропуски са лесно отстраними, като следва да бъде добавено изрично, че по делото не са събрани доказателства за нанесени конкретни съществени имуществени вреди или загуби за бюджета и то конкретно от поведението на наказания служител. По изложените съображения не е възможно да се обоснове извод, че обстоятелствата по т. 4 от оспорената заповед обуславят дисциплинарно нарушение, за което да следва налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "дисциплинарно уволнение". По т. 5 от оспорената заповед АССГ е приел, че е най-тежкото дисциплинарно нарушение, извършено от М. С., което се изразява според описанието в оспорената заповед във възлагане прочитане на писмени обяснения на един от служителите по време на оперативка на всички служители на отдел "УСКБРЗ", проведена на 2.04.2013 г., с което не е показал изискуемото за заеманата длъжност професионално и лично поведение и е допуснал такова, което накърнява достойнството и правата на отделната личност - служителите в дирекцията, създава атмосфера на непоносимост между тях, конфликти, отнася се грубо и невъздържано с подчинените си. Съдът е определил това поведение като унижаващо П. И. и създаващо предпоставки за напрежение в дирекцията. Настоящият съдебен състав намира, че начина на организиране на оперативката не е възможно да бъде квалифицирано като такова нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения и на правилата на КПСДА, с което е нарушил чл. 14, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 КПСДА; чл. 21, ал. 1, чл. 24, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 ЗДСл и чл. 11, чл. 12 и чл. 22, ал. 3 от Етичните правила за поведение на служителите в ДА "ДРВВЗ", което да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, а именно "дисциплинарно уволнение". По отношение на всяка една от петте точки в оспорената заповед следва да бъде посочено, че поведението на М. С. е определено и като нарушаващо Етичните правила за поведение на служителите в ДА "ДРВВЗ", с които няма данни и преки доказателства по делото, че той е запознат. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено. С оглед обстоятелството, че настоящият съдебен състав разглежда спора като втора касационна инстанция след отмяна на съдебното решение, спорът следва да бъде разрешен по същество като бъде отменена оспорената заповед, която е издадена без да са били налице посочените в нея фактически и правни основания за издаването й. По водене на делото М. С. е направил разноски в размер на 400 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и съответствието им с минималния размер на адвокатските възнаграждения следва да му бъдат присъдени в пълен размер. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,