Решение № 12170 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4959/2009 г.

Решение № 12170 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4959/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производство е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 117 от 5.02.2009 г. по адм. дело № 259/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, ХII състав, в частта, в която е обявен за нищожен РА № 1602248/21.11.2007 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 28 от 11.01.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, която част се отнася за данъчни периоди м. 03, м. 04 и м. 05.2002 г. на ЕТ "КОБИ - Рубин Гавраилов", за които не е признато право на данъчен кредит в размер на 103 лв. и съответни лихви за просрочие по 3 бр. фактури, издадени от "Интерконект" ЕООД, както и в частта, в която е отменен РА и потвърдилото го решение на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив относно непризнато право на данъчен кредит за данъчен период 01.06.2004 г. - 30.06.2004 г. по фактури, издадени от "Евро груп 2003" ЕООД. В останалата част решението не е обжалвано. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "КОБИ - Рубин Гавраилов", гр. Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да приеме, че издаденият РА в частта, в която за данъчни периоди м. 03, м. 04 и м. 05.2002 г. на ЕТ "КОБИ-Рубин Гавраилов" не е признато право на данъчен кредит в размер на 103 лв. по 3 бр. фактури, издадени от "Интерконект" ЕООД, е нищожен, първоинстанционният съд е установил, че за процесните периоди са налице влезли в сила ДАПВ: ДАПВ № 717/13.05.2002 г. и ДАПВ № 787/18.05.2002 г. Съдът е приел, че ревизионното производство е осъществено в нарушение на разпоредбите на чл. 133 и 134 от ДОПК и в тази връзка е обосновал извода, че процесната ревизия е възложена от некомпетентен орган, тъй като заповедите за възлагане на ревизия са издадени от началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - гр. Пловдив, а не със заповед на териториалния директор, с оглед на което е приел, че издаденият РА в тази му част е нищожен. По отношение на фактурите, издадени от "Евро груп 2003" ЕООД (дан. период м. 06.2004 г.), с предмет извършване на СМР, административният съд е приел, че изводите на ревизиращите органи са необосновани и незаконосъобразни, защото събраните в хода на ревизионното и съдебното производство писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупността им, обосновават извод за наличие на реално осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). От счетоводните документи на жалбоподателя, съдът е установил, че данъчните основи по процесните фактури са платени в брой, като са отразени по счетоводна сметка 501 "Каса в левове", а ДДС е платен по ДДС-сметка на доставчика. Обстоятелството, че не са издавани фискални бонове за извършеното плащане в брой, според съда касае нарушение на фискалната дисциплина по смисъла на чл. 102, ал. 1, ал. 2 и 3 от ЗДДС (отм.), за което в нормите на чл. 137 от ЗДДС (отм.) се предвиждат съответни санкции. Това обстоятелство обаче не разколебава в никаква степен извода за извършено плащане на данъчната основа на доставките, което съдът безспорно е установил от надлежно съставените и неоспорени по делото документи. Наред с гореизложеното, съдът е обсъдил и приложеният по делото ДРА № 216821.02.2005 г., издаден на доставчика "Евро груп 2003" ЕООД за периода 25.07.2003 г. - 31.08.2004 г., с който не са извършени корекции на декларираните резултати по справката -декларация за процесния период на извършените доставки и начисления ДДС. С оглед на това, че е безспорно установено, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажби и СД за съответният данъчен период, съдът е приел, че данъчните органи са приели за законосъобразно извършеното от доставчика деклариране на данъчната основа на осъществените облагаеми доставки и начисления ДДС по същите, въз основа на което е извел извода, че са приели и тези доставки за реално осъществени между страните, и че ДДС е начислен при наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.). В този смисъл е и експертният извод, даден в т. 2 от приетото заключение на ССЕ. Предвид наличието на материалноправните предпоставки по чл. 64, ал. 1 и 2 от ЗДДС (отм.), АС - Пловдив е приел, че на жалбоподателя следва да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Евро груп 2003" ЕООД и е отменил РА в тази част. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора досежно неправилността на решението на АС-Пловдив, в частта, в която е обявен за нищожен РА. Даденото тълкуване на правното естество на ДАПВ от страна на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Установената съдебна практика по подобна фактическа обстановка при действието на отменения ДПК приема, че ДАПВ е данъчен акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и след като същият е влязъл в сила, изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условия и реда на чл. 115 и 116 от ДПК (отм.). В практика не са редки случаите, когато са налице влезли в сила ДАПВ, а ревизионното производство се развива по действието на ДОПК, което е наложило необходимостта да се даде тълкуване на правния характер на ДАПВ, респективно акта за прихващане или възстановяване по смисъла чл. 129 от ДОПК. В тази насока в съдебната практика се приема, че и при действието на ДОПК (до изменението) допълнението на нормата на чл. 129, ал. 3 - ДВ, бр. 108/2007 г. при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, то издаденият РА в частта, в която за данъчни периоди м. 03, м. 04 и м. 05.2002 г. на ЕТ "КОБИ-Рубин Гавраилов" не е признато право на данъчен кредит в размер на 103 лв. по 3 бр. фактури, издадени от "Интерконект" ЕООД, е нищожен, както правилно е приел първоинстанционният съд. Относно признатото право на данъчен кредит за дан. период м. 06.2004 г. по фактури, издадени от "Евро груп 2003" ЕООД, съдът обосновано е приел, че са налице реални доставки и съответно данъкът е платен по ДДС-сметката на доставчика през същия данъчен период. Съдът е обсъдил доказателствата, представени във връзка с изпълнението на договора за СМР - количествени сметки, установяващи отделните дейности, 3 бр. протоколи за установяване на извършването и плащането на отделните СМР, като стойностите съответстват на посочените стойности във фактура № 253, 256, 258/06.2004 г. В подкрепа на извода за реалност на извършените доставки е и ДРА от 2005 г., издаден на доставчика "Евро груп 2003" ЕООД, отнасящ се за същия период, с който не са извършени корекции на резултатите по справката-декларация, като доставките са приети като реални за този данъчен субект. В този аспект е и заключението на експертизата, приета от съда. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението в обжалваната част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,